Червееви дупки

Никога не питай "кой си", или "какво си", нито пък "какво искаш от мен"! Те точно това чакат. Чрез въпроса си им даваш неизмерима сила! Правото да ти отговорят! А отговорът, със сигурност няма да ти хареса. Последиците от следващите събития ще са пагубни за теб и семейството ти! Запомни това! Никога не им задавай въпроси!“ - това бе казал преди време духовният учител на един Велик Бял Магьосник. Магьосник с незапомнено и непроизносимо име. Наричаха го Великия Бял Маг.

Ако отхвърлиш бял магьосник с огромен потенциал, ти го оставяш на тъмните. И те непременно ще се възползват от пропуска на белите. Ще го грабнат и ще го превърнат в един от тях. Отритнатите, винаги търсят и намират отритнати. В стремежа си да докажат на белите, (а и пред себе ) си колко са велики, те създават безкраен, понякога необуздан хаос. А, това определено значи и смърт. Ако не се стигне до смърт онези, които остават след хаоса се превръщат в „Сивите“. Те са съвкупност от белите и черните магьосници, но не могат да бъдат нито едните, нито другите. Така, че остават в средата, между другите две сили. Осакатени и грозни! И трите магьоснически орди с еднаква власт се опитват да се домогнат до всяка душа, която се е осмелила да пътува извън тялото си, докато тялото й все още е някъде там в битието - сложна магия на същевременно съществуване във физическият и в невидимият свят.

Наричат го „астрално пътешествие“. Всяка от тези сили е създала свое собствено пространство – времеви тунел – или червееви дупки! Всеки от тунелите има притегателна, почти неустоима сила. Попаднеш ли в енергийното им поле, те засмукват с всичка сила, към своята безкрайна бездна, където никой не знае какво се крие... Освен онези, които са получили правото да се върнат оттам. Едно право, което им е отнело толкова много други права... Платили са невероятно висока цена, за да получат подобно разрешение! И са подписали с последната си кръв един неразрушим, окончателен, вечен договор с Господарите на червейните дупки.


Няма безплатни неща нито в живота на Земята, нито никъде в разумната Вселена. Всяко нещо си има цена. Но тя невинаги е материална. Онази, духовната цена, е далеч по-висока и непосилна за мнозина. Никой не си дава сметка, какво ще му коства излизането от червеевата дупка! Ако знаеше, може би нямаше да се бори с всичките си сили, за да излезе оттам и отново да се върне на Земята. О, само ако знаеха какво ги очаква след това...

Великия Бял Маг записваше спомените си на пергамент. Той знаеше, че един ден те ще бъдат открити, в една от древните пещери, където мнозина от белите магьосници бяха принудени да се крият няколко столетия, за да могат да опишат цялата мъдрост и уменията, които бяха придобили по време на неестествено дългото си съществуване на Земята.

Но, ето и какво разказваха част от оцелелите и намерени свитъци на Великия Бял Маг:

Свитък първи

Минаха 400 години от рождението ми. Всички мои близки, приятели и роднини, които обичах и на които държах, отдавна вече не са между живите. Аз получих неестествения дар на дълголетието, благодарение на силата на бялата магия. Но, ако за едни дълголетието е дар, за други то е незаслужена карма. Наказание. Преживях войни, смърт, разруха, отчаяние, вечни вражди и неутолимата жажда на хората за власт и имане. Раждаха се и умираха поколения. Крале и кралици, принцове и принцеси - смъртни до един, но те не се различаваха, кой знае колко, едни от други. Всички имаха нещо много общо – манията за притежание. Тя не се различава от желанието на много от падналите души, които днес наричат „Сивите“ да притежават, да обсебват, да разделят и владеят, да опустошават и да не оставят след себе си нищо друго, освен разбити животи и съдби. Често се питах, честно ли е. Ако има някакво божество или божествена сила, къде е? Защо не се намеси и не поправи, иначе непоправимия човешки нрав. Вроденото ни от една друга, неземна цивилизация, кодирано послание в стил „разделяй и владей“?! И след 400 години нямам отговор. Смятам, че такова нещо, като божество или божествена същност не съществува. Имам привилегията да го кажа от позицията на бял маг, притежаващ висшето изкуство на най-чистата форма на магията. Някога бяхме много повече. Сега сме малцина. Част от Белите братя също бе подкупна и се продаде. Те продадоха душите си на нечисти сили и енергии, за да притежават още повече могъщество и власт. Притежания, които костват вечни и неизчерпаеми мъки на душите им. Удивен бях, как толкова чисти и светли души, бяха оплетени в мрежите на черната и зла невидима сила, наричана от някои Дявол. Но, тази енергия няма име, нито форма. Тя е като най-черното черно - непрогледен мрак, безкрайна и непреодолима тъмнина, като плазма, стелеща се над един от тунелите.
Всяка душа, има право на избор, в кой от тях да поеме, след физическата си смърт,
или след като достигне до орбитите им, чрез астрално пътешествие. За разлика от смъртните, на магьосниците е дадено правото, след този избор да се върнат на Земята. И не само на нея, но основно, на Земята се изпращат онези души, предпочели да владеят изкуството на магията, каквото го познаваме от древни времена на Земята. На другите планети, самата физическа същност е различна и там няма как, тази магия да бъде практикувана по начина, по който се прави на Земята. Има условия... И в магията, за да получиш, трябва да дадеш. Има ритуал, при който, ти отдаваш нещо скъпоценно, в замяна на магията. Аз отдадох себе си. Врекох се на вечна самота. Единственият начин, да изляза от тялото си, е като пътешествам във времето и пространството. Астралните пътешествия са като пътешествия със самолет. Нарочваш си дестинация, качваш се на самолета и заминаваш. Но, не предполагах, че ще стигна до тук... Да се изморя до безумие. Да се отегча до толкова от човечеството, че да не искам да погледна човек повече. Затова се скрих в една от тайните и невидими за човешки поглед пещери. Малцина идваха тук. И те бяха мои братя по магия. С времето намаляваха все повече, заради подкупната им природа. И днес вече, съм напълно сам. Клетвата, която сам бях дал, за да притежавам силата на бялата магия, сега действаше с пълна сила и нямаше как да бъде преодоляна. Но, повече не ми се живееше. И започнах да търся най-древните ръкописи в света. Открих част от тях край Мъртво море, далеч преди днешните експедиции, които организираха смъртните хора. В един от свитъците имаше насока, как да обърна нещата... Тоест от безсмъртен, да се превърна отново в смъртен. Трябваше да се откажа от магията и силата й, от нейните преимущества, от правата и задълженията, които я съпровождат. Но, за целта трябваше да намеря напълно чиста същност – тялом и духом неосквернена, за да предам магическата си сила, като вид наследство. Бялата магия има тежест. Тя не може да бъде предадена на всеки, за разлика от сивата и черната магия. Бялата магия е като рядка кръвна група. Тя може да бъде отдадена само от Бял Маг на себеподобен! Дар, или карма е питам се... Започнах да пътешествам в Астрала, за да открия някъде там, една такава чиста душа. И да й предложа доброволно да приеме тежкия и непоносим кръст на вечността, съпроводен от дара на бялата магия. Но, как и къде да открия такава душа? На Земята все още не бе родена подобна чиста и неосквернена душа. Къде да открия тази светла душа, която да има силата да понесе могъществото на бялата магия...?

Свитък втори

200 земни години, ми костваше пътуването из Астрала. Обиколих толкова много пространства, времена, планети... И най-накрая открих една чиста и неосквернена душа. И то точно на Земята. Тя се бе родила, в тялото на бебе от мъжки пол. Наложи се да извърша нещо непростимо. Една нощ, отвлякох детето със себе си и го понесох към убежището си, за да не допусна родителите и обкръжението му, да го осквернят. За целта, детето трябва да бъде толкова малко, че мозъчните му функции все още да не поддържат спомени. Необходимо е да няма спомени и други модели на поведение, освен мен – като единствен модел, до навършването на 12 земни години. Занесох детето в пещерата си. Бях приготвил всичко за неговото оцеляване. Млекодайни животни, от които извличах мляко, за да го храня. Диви растения, притежаващи лечебни свойства, непознати за съвременните хора, за да го лекувам. Най-фините растения, чрез които можех да създам непозната за човечеството текстилна материя, с която да обличам детето. То нямаше никога да познае що е жега, изпотяване, слънчево изгаряне, ухапване от комар или от друга земна твар. Тези растения са толкова древни, че хората отдавна са загубили рецептата за употребата им, като средство за извличане на текстил, който буквално обгръща тялото с невидима мантия и го защитава, съхранява и пази през целия му земен живот. Тяло облечено в такива дрехи, никога не може да боледува, или да бъде наранено по какъвто и да било начин от смъртен. Бедните човеци, слепи за реалните свойства на тези растения, дори не им обръщат внимание и ги приемат за даденост, невежи в незнанието си, как да ги ползват. За тях, те са плевел...
Но, ето ни, вече сме в пещерата. Като казвам пещера, трудно ще е да си представи някой, как изглежда тя. Не мога да излъжа и да кажа, че не ползвах магия, за да я превърна в светлото и прекрасно място, от което имах нужда, за да се съхраня толкова много векове. Представете си най-уютния, чист, светъл и топъл дом, без нужда от електричество, вода, електроуреди, с невидими постелки и невидими места за отдих. Навсякъде цъфтят вечни и неземно красиви цветя. Гора се шири в едната страна на пещерата и възпитани от мен диви зверове, живеят в хармония помежду си вечно, като мен. Ако пожелая става нощ, ако пожелая изгрява нов ден. Аз определям, какво да е времето и каква да е температурата. Всички посеви тук, които ползвам за оцеляването на човешкото си тяло, виреят от само себе си. Развиват се, самозасяват се наново, грижат се сами за себе си и ми дават плод, какъвто никой на Земята не е виждал, освен ако не е е магьосник.

Някой би попитал, защо човек да не иска да живее вечно, щом има всичко това...
Отговорът е много прост и същевременно невъзможен за осъзнаване. Никой не би могъл да бъде истински щастлив, когато е напълно сам. Когато възрастта му е толкова преклонна, че не намира себеподобен никъде. Да виждаш как се раждат и умират цели поколения, цели народи
столетия наред и ти не можеш да сториш нищо, за да промениш това независимо, че си един от най-великите бели магьосници на всички времена, е най-голямата ти мъка. За какво ти е такъв живот? Остава ти само да разкажеш за всичко това, да напишеш стотици свитъци и да се надяваш, че някой ден те ще бъдат намерени и разбрани. Че посланието, което си оставил в тях, ще помогне на следващите поколения да открият начин, да се превърнат в съвършения наследник на древните цивилизации.

Свитък трети

Изминаха 33 години. Мъжът, в който се превърна детето, което отвлякох някога, бе най-доброто живо човешко същество, съществувало някога на Земята. Дори Христос не е бил толкова добър и праведен, колкото младежът, когото нарекох скромно Белослав – да е славно името му и да подчертава неговата чистота.

Днес, позицията на звездите беше идеално за ритуала, чрез който окончателно щях да се разделя с бялата магия и да я подаря на сина, който отгледах и възпитах. Бе денят, когато най-накрая отново щях да стана смъртен. А това, означаваше само едно. Че щях да напусна земния си дом. Тялото си. Щях най-после, да се отправя към вечната света обител, която наричат Рай. А тази обител е просто първоначалното измерение, от което започва земния си цикъл, всяка една душа. Дали ще имам право да се преродя отново, някъде в необятната Вселена? Не знам. Но, исках час по-скоро, да се отправя на това свое последно пътешествие. Белослав нагази мълчаливо във водопада от жива вода. Очакваше ме, облечен в бяло. Смирен. Спокоен. Предан. Чист.
Погледнах го и разбрах, че е напълно готов.

- Преди да започнем с ритуала, трябва да чуя от теб, че осъзнаваш отговорността, тежестта и бремето на Бялата Магия! Нали разбираш, че ако я приемеш, ти никога няма да умреш. И че вовеки ще трябва да се бориш с другите две братства, за да не позволиш да обсебят този свят изцяло. Осъзнаваш ли, че този свят, наричан от смъртните „Земя“ е място, където всички тези енергии ще съществуват до самият край на тази планета и нищо няма да е в състояние да промени това?! Никога няма да властва тук само Бялото братство или само Сивото или пък Черното братство. Те ще поделят ресурсите, на тази обител до самият й край!

- Да, татко! Осъзнавам, разбирам и приемам безропотно огромната тежест от плещите ти! За мен тази тежест е благословия. Защото отнемайки я от плещите ти, аз ще я даря на човечеството! Ще бъда достоен твой син и ще сторя така, че никога да не те разочаровам. Знам, че мога. Знам, че моята сила е любовта ми към теб и смъртните човеци. Опознах техните слабости, видях техните грешки. Напълно проумях тяхната смъртна природа... Но в това опознаване съзрях една тяхна страна, която за жалост мнозина от тях са забравили, че притежават – непокътната в тях дреме безграничната любов към ближния. В тях винаги напира душата им, която ги тласка да вършат добрини. И нищо, че някои от тях повлияни от Сивите и Черните сами са залостили душите си в затвор, от който сама тя не може да се измъкне. Но, тя е жива. Душата им е все още там. А моята мисия и цел ще бъдат да освободя колкото мога повече души, за да настане вечен мир на Земята!

- Добре сине! - изрекох с обич и гордост. Знаех и усещах с цялото си същество, че той ще спази всичко, което обеща. И че с моята смърт, аз самият допринасям за неговите начинания, за придвижване на заветната цел на Галактическата Федерация на Светлината – да пребъде светлина, мир, духовен просперитет, благоденствие, безгрижие, безгранично щастие, еволюция на светлината и светлите души, които ще оставят толкова ярка диря в Мултивселената, че тя няма повече да бъде разрушавана от нищо съществуващо в нея! - Благославям те, сине мой и ти дарявам цялата сила на бялата магия, всичките ми знания и умения, цялата ми мъдрост! - изрекох последно.

Потопих се във водопада с живата вода. И сега предавам цялата си енергия на едничкия свой син, когото благославям! Душата ми е спокойна и щастлива. Тя тръпне от очакване! Усещам как копнее да полети към звездите!

-----------

Татко отпусна тялото си и потъна в живата вода.
След миг ръцете му се протегнаха и ме сграбчи. Придърпа ме с всичка сила към себе си и ме обгърна с ръце в прегръдка, потапяйки и моето тяло в живият извор... Прегръщаше ме силно и усещах цялата му любов към мен! Аз поех прегръдката му и отвърнах със синовна обич и благодарност за всичко, което ми беше дарил. След минута, прегръдката му отслабна и ръцете му бавно се отпуснаха... Последният му дъх, като огнено кълбо изригна из устата му и
със страшна сила превзе дъха ми, смеси се с него и влезе в тялото ми... Усетих как нещо в мен сякаш избухна. Но вместо болка, ми донесе неизчерпаема жизненост, сила, незаменими знания и умения, мъдрост, и толкова много чиста и искрена любов към всичко живо, че няма думи човешки, чрез които да мога да опиша това. Вече знаех, че татко е в мен. Отпуснато и носено от водите, тялото му започна да се разтваря... Всяка негова частица се превърна в листенца от най-красивите цветя, които сега цъфнаха в градината му... Косите му се превърнаха в тучна трева край брега. Сля се с природата почти толкова великолепно, колкото се сля с мен. С безгранична любов и отдаденост!

Аз бях най-щастливия син на Земята. Роден от земна несломима жена, създаден от земен и силен мъж, отгледан от Великият Бял Маг, който бе изпратен обратно на Земята, от Белия тунел, водещ към истинския Рай. Само малцина имаха честта и правото да се завърнат отново в него, след като веднъж са го напуснали. А сред тях, вече бе и моя духовен татко! Видях как той се сля с вечността.

Излязох от водата. И тялото ми за миг попи водите. Дрехите ми изсъхнаха. Наоколо дивни птици пееха горските си песни, летейки край живите води на водопада. Природата царуваше и пируваше! Празнуваха всички живи същества, че един Велик Бял Маг бе дал живота си, за да могат те да живеят в светлина, във вечен мир и благоденствие, в хармония и вечно щастие тук на Земята!

Вече никога над Земята нямаше да царува мрак! Защото във вените ми течеше кръвта на една силна земна жена, на нейният верен и силен мъж и силата на един велик Бял Маг. Аз бях толкова силен, че нищо вече не беше в състояние да надделее над силата ми! Няма да допусна вече тъма!

Нека пребъде светлината! Нека тя озари Земята! Нека злото напусне завинаги човешките души! Нека да ги освободи! Нека доброто завинаги да победи!

Топ Фейсбук обсег

Автор: Sonic - Николай Ненков