Цивилизацията на Маите – нерешената загадка от древността – част 2

В Доколумбовата епоха, маите обитавали обширна територия, заемаща площ, съставена от сегашните мексикански щати Кинтана, Кампече, Юкатан, Табаско, цялата Гватемала, Белиз и западните части на Хондурас и Салвадор.

Паленке
Паленке

Колкото и странно да е, величествените градове, построени от маите били открити едва през 1836 г. когато мексиканският полковник Гарлиндо, пътувайки по служба, се натъкнал в девствените гори на невероятно стари развалини, покрити с барелефи.

Три години след това рапортът му попаднал в ръцете на нюйоркския адвокат Джон Лойд Стивънс, чиято страст била археологията. За отправна точка на експедицията си той избрал Хондурас, основавайки се на съобщение, че през 1700 г. в Хондурас до град Копан, е бил видян огромен комплекс постройки и пирамиди.

Със Стивънс потеглил и приятелят му – художникът Фредерик Кедърууд. Няколко дни след началото, експедицията се натъкнала на могъща стена, изградена от издялани, плътно прилепващи един към друг каменни блокове. Стъпалата на стръмна, обгърната от растенията стълба, водели някъде нагоре. Промъквайки се с усилие, Стивънс и Кедърууд се заизкачвали по стълбата и когато стигнали върха на пирамидата, пред очите им се открила поразяваща гледка.

Измежду развихрената зеленина се виждали руините на множество пирамиди, дворци, каменни постройки, идоли. Стилът и характерът на скулптурите бил необикновен и вдъхващ страхопочитание, а майсторството и прецизността на изпълнение – поразителни. Кедърууд се опитал старателно да копира това, което виждал, но композициите го затруднявали със сложността си. През останалите дни двамата изследвали множество руини на цели градове и били напълно уверени, че са открили останките на неизвестна древна цивилизация, населявана от могъщ народ, надарен с невероятен творчески гений.

На снимката: кула от град Чичен-ица.

grad-Chichen-itza

През 1842 г. Стивънс издал книга, описваща откритието си, която предизвикала истинска сензация. Скоро след това историците, изследвайки стари испански документи, достигнали до заключение, че великолепните строители на скритите в джунглата градове, са именно маите.

В последствие, там били открити руините на повече от сто големи и малки градове. Имената им: Майапан, Копан, Тикал, Ушмал и разбира се, Паленке и Чичен-Ица, разпалват въображението с тайнственото си звучене. И до днес обаче, твърде много моменти от историята на този удивителен народ, изградил в дълбока древност смайваща цивилизация, остават неразгадани.

Когато Европа била още дива и тънела в мрак, маите вече строели величествените си градове.

Маите не били само перфектни строители, но притежавали също така и изумителни познания в областта на математиката и астрономията, далече преди другите, високоразвити цивилизации.

Вероятно, без да притежават мощни съвременни уреди, можели да изчислят изключително точно движението на планетите и звездите. Нивото на знания, достигнато от тази древна цивилизация и до сега впечатлява учените, които вероятно биха могли да разгадаят тайните й, ако имаха достъп до писмени документи, каквито всъщност липсват. Липсват и доказателства за модерни инструменти. При археологическите проучвания не са открити такива.

За жалост, по-голямата част от тези толкова ценни материали, били изгорени от фанатизирания мисионер Диего де Ланда. И до днес например е загадка, защо маите са напуснали градовете си? Каква е причината за гибелта на цивилизацията им? От къде са дошли и чии потомци са? Какво точно гласи предсказанието на мъдреците им, относно 21 декември 2012 година? Как да се обяснят поразителните свойства на кристалния череп, намерен на едно от най-ранните места, които са обитавали?

Само в един от най-големите градове – Чичен-Ица има толкова впечатляващи обекти, за които съвременната наука няма обяснение.

Там древните строители използвали при построяването на всяка постройка особен акустичен ефект, усилващ и най-тихите звуци.

Двама души, единият от които е застанал в Северния храм, а другият – в Южния, намиращ се на 150 метра от него, могат да беседват съвсем спокойно, без да напрягат глас. При това никой друг, освен ако не е застанал до тях, не може да чуе разговора им!

Kukulkan-jpgНа снимката: пирамида Кукулкан.

Главна забележителност на Чичен-Ица е пирамидата „Кукулкан“ с височина 25 метра. Към храма на върха й водят четири широки стълби, всяка с 91 стъпала. Общият брой на стъпалата плюс платформата на върха е 365 – т.е. броя на дните в годината. Това не е случайно съвпадение.

Пирамидата е строго ориентирана спрямо четирите посоки на света. В резултат на тази изключителна точност на ориентация и особената й форма, два пъти в годината тайнствено явление смайва света.

В дните на пролетното и есенното равноденствие, в определен час, засечен сякаш с хронометър, на стъпалата на северната стълба се появява изображение на гигантската „Свещена Змия“, образувано от триъгълни светлини и сенки, което започва да пълзи бавно към основите на пирамидата. Това изумително зрелище продължава 3 часа и 22 минути.

Ако пирамидата била обърната само на един градус в страни, тази удивителна игра на светлини и сенки, не би се появила никога. А това показва какви топографски и астрономически знания са притежавали маите. Те също са достигнали невероятни знания в абстрактното математическо мислене.

El Castillo – Замъкът Кукулкан е една от най-известните археологични находки, която всъщност е съвършен астрономически часовник, отбелязващ пролетното и есенното равноденствие.

Маите използвали двадесетична бройна система, въвели знака „нула“ много столетия преди арабите и Европа, използвали позиционна система за записване на цифрите, за което се досетили хиляда години, преди това да бъде направено от други цивилизации. При тези знания, те оперирали с безкрайно големи величини.

В градовете Паленке, Копан, Тикал, Чичен-Ица, както и в много други, маите провеждали астрономически наблюдения от каменните си обсерватории.

Palenke-dvoreca-jpgВ Паленке на голям хълм, върху правоъгълна платформа се издига грамаден величествен дворец.

От него са се запазили многобройни галерии, коридори и стълбища, съединяващи и разделящи четири, различни по размер вътрешни дворове.

В един от тях, югоизточния, се издига огромна четириетажна кула. Каменната стълба която води до горните етажи, започва не от двора, а от първия етаж, явявайки се масивна основа на почти квадратната кула. Тя служила за обсерватория и на масивните каменни пейки, разположени в нея, през нощите вероятно са седели жреците-астрономи, наблюдавайки движенията на небесните тела.

Познанията на древните маи в астрономията са изумителни. Лунният месец, изчислен от астрономите на Паленке, е равен на 29,53086 дена, т.е. той е малко по-дълъг от изчисления по съвременен метод, който е 29,53059 дена. Тази невероятна точност съвсем не е случаен резултат за маите.

Жреците-астрономи на древните маи от Копан, отдалечени от Паленке на стотици километри, заобиколени от непроходима селва (тропическа гора), достигнали също толкова възхитителни постижения – техният лунен месец е по-кратък от фактическия с 0,00039 дена!

За маите астрономията не била абстрактна наука. В условията на на техния климат, където няма рязко разграничени сезонни времена и фактически по всяко време на годината дължината на деня и нощта остава почти неизменена, астрономията служила предимно за практически цели.

Благодарение на своите астрономически познания, жреците съумели да изчислят продължителността на слънчевата година: 365,2420 дена!

С други думи календарът, който са ползвали древните маи е по-точен от нашия съвременен календар с 0,0001 дена! При това, изчисленията на маите са направени преди повече от хиляда години и вероятно без съвременни уреди.

На снимката: „Храма на надписите“ в Паленке.

2123

Годината се разделяла на 18 месеца, като всеки месец е съответствал на определени селскостопански дейности: търсене на нов участък за посеви, изсичане на гората, изгарянето й, посяването на ранни и късни сортове царевица, огъването на кълновете на царевицата защитавайки я от дъжд и птици, събиране на реколтата и дори прибиране на реколтата в хранилищата. Летоброенето на маите започнало от някаква митична нулева дата.

Известна е също така, началната дата на хронологията на маите, но и нея несъмнено трябва да я отнесем към числото на легендарните дати – това е 3 113 год. пр. Хр.

С годините, календарът на маите е ставал все по-сложен. Той е губил своето първоначално значение на практическо пособие по селско стопанство, докато накрая в ръцете на жреците се превърнал в страшен и много активен инструмент за налагане на мрачната и жестока майска религия.

В статията са използвани изображения от Интернет с илюстративна цел.
Инфо: razuznavane.com

(Visited 1 times, 1 visits today)

Свързани статии

Be the first to comment

Вашият коментар