Добивът на уран от морската вода прави напълно възобновяема ядрената енергия

Америка, Япония и Китай се надпреварват да бъдат първите нации, в създаването на метод за напълно възобновяема атомна енергия. Оказва се, че начинанието е икономически изгодно. Чрез извличането на уран от морската вода, може да се достигне по-ниска цена и по-висока ефективност на ядрената енергия, тъй като количеството на урана в морската вода е наистина неизчерпаемо.

И изглежда, че Америка е начело. Новите технологични пробиви от националните лаборатории на DOE в Тихоокеанския северозапад (PNNL) и Oak Ridge (ORNL) осъществиха успешно извличане на уран от морската вода и единственият въпрос е - кога източникът на уран за нашите атомни електроцентрали ще се смени от добива на руда към добива на уран от морска вода?

Ядреното гориво, произведено с уран, извлечен от морската вода, прави ядрената енергия напълно възобновяема. 4 милиарда тона уран в морската вода ще могат да захранват около хиляда 1000-мегаватови атомни електроцентрали за 100 000 години. Уранът, извлечен от морската вода, се попълва непрекъснато, така че ядрената енергия става безкрайна като слънчевата, хидро и вятърната.

Изследователите от цял свят трескаво работят за разработването на набор от материали и влакна, които могат да извличат уран от морската вода. Както беше обсъдено на конференция, посветена на темата, вече има готови решения. Изследователи от Тихоокеанската Северозападна Национална Лаборатория разкриха това специално сорбиращо уран влакно, разработено в ORNL на Pseudomonas fluorescens и използваха Advanced Photon Source в Националната лаборатория на Аргон за създаване на 3-D рентгенова микротомография за определяне на микроструктурата и ефектите от взаимодействия с организми и морска вода.

По-конкретно, тази най-нова технология се основава на работата на изследователите в Япония и използва полиетиленови влакна, покрити с амидоксим. Нишките се потапят в морска вода, където йоните уранил се свързват с тях. Когато нишките се наситят, те се изваждат и третират химически за отстраняване на свързания уранил. Така получените молекули се пречистват, за да се отдели от тях уранът. След това той се обогатява, за да може да бъде зареден в ядрен реактор. В морска вода амидоксимът привлича и свързва уранния диоксид с повърхността на влакнестите плитки, които могат да бъдат с диаметър от 15 сантиметра и до няколко метра дължина в зависимост от мястото, където са разположени.

След около месец в морската вода влакната се освобождават дистанционно на повърхността и се събират. Киселинното третиране възстановява урана под формата на уранилов комплекс, регенерирайки влакната, които могат да бъдат използвани многократно.

Превод: Sonic - Николай Ненков
Инфо: forbes.com

Видео по темата:

(Visited 1 times, 2 visits today)