Живот назаем…

Нищо не предвещаваше катастрофа в горещата юнска нощ. Имаше пълнолуние, небето бе ясно и по него като диаманти, красиво сияеха безброй звезди. Стрелките на часовника с тих звън се целунаха - бе точно полунощ. В този момент се случи нещо съдбоносно... Някъде високо горе - в единствения видим облак, проблесна светкавица. Тя се извиваше като змия, раздирайки мрака... Замириса на озон. Мощният енергиен разряд удари високоволтовата контактна мрежа на железопътния транспорт. В този момент точно под мястото на удара минаваше експресът от Париж за Милано...

Помощник-машинистът Джовани току-що бе поел нощната смяна от Пауло. Влакът летеше в тъмнината със 160 км/час. Енергията, освободена от светкавицата, бе колосална... Няколко десетки милиона волта претовариха непоправимо контактната мрежа и двигателите на локомотива. Компютърното му управление излезе от строя. Електродвигателите се запалиха... За съжаление пожарът активира аварийните спирачки. Но при тази скорост и при отсъствие на нормално спиране, когато двигателите от последно поколение, се превръщаха в генератори на ток, който отдаваха в мрежата, локомотивът неминуемо дерайлира, повличайки след себе си вагоните на пълния с хора, експрес... Избухна пожар... и в огнения ад загинаха стотици пътници...

......................................................................................

Летящият, високо над мястото на катастрофата, неестествено бял облак с дискообразна форма, всъщност бе маскировка на извънземен космически кораб. За съжаление, технически проблем в маскировката на кораба, доведе до мощния енергиен разряд в атмосферата на Земята. Когато разбраха какво са причинили на невинните същества в примитивното превозно средство, движещо се доста бавно за техните мащаби по релси, извънземните, които владееха не само пътуванията в пространството, но и във времето, решиха да поправят грешката си. Въпреки, че пътуването във времето, дори и за няколко минути, изискваше огромна енергия (само за сравнение - колкото излъчва нашата звезда за цял месец), капитанът на кораба реши да направи тази жертва. Тя щеше да ги забави с няколко дни, защото трябваше да попълнят запасите си от хелий от Слънцето, но щеше да спаси живота на няколкостотин човека...

..............................................................................................

Джовани се сепна - изглежда за миг, бе задремал. И за този миг... бе сънувал нещо страшно... Мълния бе ударила локомотива, той бе дерайлирал, повличайки след себе си вагоните и... избухна огромен пожар...

"Боже, не стига, че съм заспал, докато управлявам влак със 160 км/час, ми сънувах и кошмар!" - разтрепери се той...

Джовани не знаеше, че той и стотици пътници в среднощния експрес от Париж за Милано, всъщност живееха... ЖИВОТ НАЗАЕМ...

Топ Фейсбук обсег

МК©2019, Варна

Автор: Марио Кроненберг
Facebook: facebook.com/Kronenberg111
http://kronenberg.wikifoundry.com/