Космическо Разкриване: Контакти със същества с 3 пръста

Интервю на Дейвид Уилкок с Пит Питерсон - 24 октомври 2017 г.

Свободен превод със съкращения

Д.У.: Добре дошли на “Космическото Разкриване”! С нас е особен гост – Пит Питерсон. Пит, добре дошъл в предаването.

П.П.: Благодаря.

Д.У.: Телевизия “Гайя” започна нова серия от филми под названието “Разкопки на платото Наска”. Сега обсъждаме някои много интересни неща, които имат отношение към платото Наска. Базирайки се на Вашия опит в инсайдерския свят, някой някога опитвал ли се е да изучава линиите на платото Наска и другите странни геоложки особености на това място?

П.П.: Да, там има много неща. Аз ходих там специално, за да гледам тунелите. Те са с плоско дъно, закръглени отгоре, с формата на изпечен хляб. Очевидно са направени с някакви енергийни машини, лазерни машини или нещо, което произвежда много силна топлина. Тунелите са дълги много, много километри. Тунелите са под линиите Наска. Мисля, че те са много по-нови, много по-съвременни от линиите.

Нямах възможност дълго да изучавам линиите, но ние прекарвахме много време в кошовете на въздушни балони, вдигахме се във въздуха и гледахме дали ще видим резултати или нещо, което е ставало, когато са се изграждали тунелите и което може да се види от повърхността.

Д.У.: Според Вас, колко входа е имало в тунелите, които се виждат от повърхността?

П.П.: Ох, знам ли? Може би 6, или 8, или 10, но в действителност може да са 60, 75, нещо такова.

Д.У.: Каква е височината на тавана в тунелите?

П.П.: Тези, в които съм бил - може би 9, 11 или 12 метра… Във всеки случай, в някои. Тунелите бяха огромни.

Д.У.: Колко дълбоко отиваха под земята?

П.П.: По-голямата част от тунелите достигаше дълбочина повече от 45 метра.

Д.У.: Къде отиваха тези тунели?

П.П.: Тунелите отначало се разклоняваха, а после вървяха в една посока, обхващаха голямо пространство. Някои тунели се обединяваха в големи помещения или се съединяваха във вид на паралелни тунели.

Д.У.: Виждал ли сте в тунелите някакви артефакти?

П.П.: Да. Виждали сме множество “рафтове”. И нещо, което приличаше на оборудване, може би на генератори, големи генератори като тези от 1960-те години. Но това е само мое предположение.

Д.У.: И “рафтовете” бяха изрязани в грунта като тунелите?

П.П.: Да, всичко беше изрязано в грунта. Някои просто стояха. Тунелите отиваха надолу под наклон. Сякаш тунелите е трябвало да бъдат запълнени с вода или да изолират нещо.

Д.У.: Ако тунелите са били пробивани, намирали ли сте следи от пробиване?

П.П.: Никога. Ние ги гледахме, намирайки се във въздуха. Никога не сме виждали никакви следи. За мен това винаги беше загадка.

Д.У.: Виждали ли сте в тунелите някакви скулптури?

П.П.: Очевидно е имало някои неща, защото в стената имаше малки ниши. Може да е имало осветителни прибори. Тунелите са били почиствани. Очевидно е имало персонал. И за него е имало специални места. Даже нещо, което прилича на мебел в съвременен дом. В тунелите има ниши. Не се налага да внасяте там някакви вещи. Там има материал, от който лесно могат да се направят. Стената може да се покрие с нещо като килимче от стъкловлакно. Килимчето не се плете като нашите обикновени килимчета от стъкловлакно. Те просто се слепват. Стъкловлакното се нагрява, оформя се килимче, после то се охлажда. После пак го нагряват отвън със силен пламък, външните краища малко се разтопяват за създаване на по-гладка структура.

Д.У.: Колко често сте виждали места в тунелите, в които може да са живели хора, нещо като жилища?

П.П.: О, навсякъде по дължината на тунелите. Само понякога може да се намерят 150 или 90 метра, където ги няма. Основно там, където тунелът се разклонява или преминава от един в друг.

Д.У.: О, тогава това е цял подземен град.

П.П.: Да. Попадали сме на места в един и същи тунел, които бяха дълги 2.500 км или 3.200 км.

Д.У.: Тогава там може да са живели много хиляди хора.

П.П.: Да. В тунелите имаше места като... Да речем като магистрала 70, която преминава по цялата дължина на САЩ. По пътя отвреме навреме виждате малки градчета, отделни магазинчета, бензиностанции и пр. Има и отделни участъци на път за висока скорост, но такива участъци не са дълги.

Д.У.: Т.е., там не ходят пеш. Може би вътре е имало някакъв вид транспортни средства.

П.П.: Съдейки по пода, определено е имало нещо. По пода може да се видят множество пътечки, следи от колела. Те водят към много места, които открихме. Подът на тунелите е много износен, значи тунелът е доста стар и е износен в резултат от ходене пеша или използване на малки автомобилчета.

Д.У.: Виждали ли сте в тунелите някакви графики или надписи?

П.П.: Някои... Тунелите започват на север от Ню Мексико и продължават на юг до самия край на Аржентина ... Там е имало хора, по някаква причина те са живели под земята. Сега, понеже се приближаваме към края на цикъла от 26000 години, има много повече слънчеви изригвания, отколкото по-рано...

Д.У.: Мислите, че тези хора са живели под земята, за да се скрият от слънчево събитие, нещо от рода на слънчево изригване?

П.П.: Ами те явно са се опитвали да се скрият от нещо. Но това може да са били други извънземни раси. Би могло да се каже, че там имаше отбранителни съоръжения. Аз съм работил 10 години във флота, затова като гледам, бих могъл да кажа: “Да, това място е предназначено за отбрана”.

Д.У.: Някога виждали ли сте вътре мумии?

П.П.: Никога. Мястото изглеждаше така, сякаш са минали по него с прахосмукачка. И това беше много странно. Там е имало много хора. Виждат се малки и големи ниши, където са стояли разни неща. Тежки неща, които са стояли там много дълго.

Д.У.: Гледахте ли клипчетата от серията “Разкопки на платото Наска”?

П.П.: Да.

Д.У.: Тези тела са били намерени в района на платото Наска, където според Вас сте влизали в тунелите. Как смятате, има ли връзка между тунелите и намерените мумии?

П.П.: Разбира се. Много е вероятно именно те да са строили тези тунели. Отначало са построили тунелите, а след това са ги модернизирали. Може да се види използване на разни видове изрязване, изсичане, издълбаване. Някои неща може би са се правили ръчно. Най-ранните тунели са били направени ръчно, а после са се съединявали. Там е имало нещо като малки градчета. Обикновено всяко градче е имало изходи на повърхността. Т.е. жителите са излизали на повърхността и са създавали такива феномени като линиите на платото Наска. Можа да се изкаже хипотезата, че линиите са се създавали така, че да могат да се виждат от височината на птичи полет, някъде от космоса, и да си кажат: “Ето къде трябва да се приземим” и т.н.

Д.У.: Можете ли да потвърдите, че реалните линии Наска съответстват на подземните тунели?

П.П.: О, безусловно. Вижда се къде те излизат на повърхността. Именно там се намират линиите.

Д.У.: Как мислите, кой е махнал всичко от тунелите?

П.П.: Нямам понятие. Предполагам, че хората са внасяли такива неща вътре, защото много от тях са били религиозни статуи. Но това е само мое предположение. Не прилича на музей за съвременно изкуство.

Д.У.: Не е ли могло американското правителство да изнесе статуите от тунелите?

П.П.: Не мисля, че е американското правителство. Там са се спускали някои хора. САЩ дори не... По онези времена не е имало такъв вид археология.

Д.У.: Някога съобщавали ли сте на американското правителство за това, което сте видели там?

П.П.: Много малко. Понякога ме питаха. Но нямаше чак толкова голям интерес. По онова време имахме някакво устройство за прокарване на тунел. Те гледаха тунелите и се опитваха да разберат как са направени.

Д.У.: В началото на 1960-те години САЩ са имали машини за прокарване на тунели, но те са работели с много ниска скорост.

П.П.: Наблюдавал съм работата на такива машини. Едва през последните 20 години се появиха машини, които работят с висока скорост. Но има един проблем… разходите за енергия за разтопяване на грунта. Ние го изрязваме и го раздробяваме. После го разтопяваме и го изнасяме навън или покриваме с разтопения грунт вътрешните стени, за да не се разрушават и да не излиза вода. Под земята винаги има вода.

Д.У.: Намерените мумии приличат на същества от рептилоиден вид. По време на Вашата работа за правителството Вие сте имал контакти с извънземни. Някога виждал ли сте същества с три пръста?

П.П.: Да.

Д.У.: Как изглеждаха те?

П.П.: Много слаби, дълги ръце, дълги пръсти, дълги крака, дълго тяло.

Д.У.: Мумиите, които показаха по телевизия “Гайя”, според Вас на Земята ли са расли?

П.П.: Не. Уверен съм, че те са прекарали тук известен период от време, но те явно не са от тази планета. Няма никакво убедително доказателство за тяхната еволюция.

Д.У.: Радиоложката М. К. Джесси от Колорадо бе поканена да разгледа рентгеновите снимки на мумиите. И тя посочи една от най-странните аномалии. В черепа няма шевове. Черепът сякаш представлява голямо цяло парче кост. Как е могло да израсне такова същество?

П.П.: Само с помощта на генетика. Всички същества имат нещо общо. Може би защото са близки до нас. Имам предвид, съществата от нашата галактика Млечен път, в сравнение с другите галактики. Тези, които са от други галактики, силно се отличават от нас. В нашата система много същества имат две очи, две ноздри, две уши, две ръце, два крака. Мен ме учудва такова широко разпространение на много разновидности на един шаблон. Може би всички са произлезли от една основна форма или функция.

Д.У.: Имате предвид шаблона на хуманоида?

П.П.: Общо взето, да. Да го наречем шаблон на хуманоида. Това е генетичен шаблон, който се следва много ясно. Сега в антропологическите и археологически учения намираме, че тази форма работи по най-добрия начин. Затова естествената еволюция е вървяла в тази посока.

Д.У.: Мумията, която нарекоха “Мария”, няма мастна тъкан около ушите. Всъщност, няма никакви уши. Това сочи оптимална аеродинамика на външността и може би свидетелства, че това е било водно същество или същество, което бързо се придвижва във въздуха. Вие как мислите?

П.П.: Виждал съм рисунки или примери за представители на множество различни раси. Очевидно е, че някои са се развили от водни същества. Други, които са излезли от водата, са се развили от птици или насекоми. Трети изглеждат като насекоми, излезли от водата, където са имали ципи между пръстите. Може да имат ръце, но с ципи. Те са приспособени към обитаване в по-плътна среда. Ние знаем, че има планети, които поддържат живот в много плътна атмосфера. Те поддържат човешки живот при различни температури, а и гравитацията може да не е много голяма или много малка. Виждал съм разумен живот, при който няма две очи.

Когато казвате, че тази мумия няма мастна тъкан около ушите, мисля, че това е напреднала жизнена форма. Когато ясновидците започнаха да “посещават” отдалечени места, те откриха, че с отдалечаване от “центъра на галактиката” живите същества изглеждат по-напреднали. До такава степен, че губят необходимостта да общуват с гласовите струни и с ушите. Те общуват ментално. Затова техните уши... Еволюцията приема такава форма, че се избавя от ушите и гласовите струни. И те са отишли толкова напред, че на нас ни е много трудно да общуваме с тях. За тях общуването с нас е като да разговарят със стария стълб на оградата. Затова не трябва да им се сърдим. Нашите езици, с изключение на санскрит, който определено е извънземен език... Доколкото знам, той е на 7200 години. И през всичките тези 7200 години те ни предават точни описания за това, как се правят летящи чинии.

Д.У.: Добре, хайде да поговорим за тези извънземни, с които сте се срещал лично. Можете ли да дадете повече информация за съществата с три пръста, които сте виждал лично?

П.П.: Виждал съм три вида извънземни с три пръста... дошли тук главно да търгуват с информация. Ние имаме много същества с ДНК, от която те много се интересуват, може би за регенерация.

Д.У.: Можете ли да опишете по-подробно тези три вида същества?

П.П.: Някои от тях са с три пръста. Моята основна работа беше обратно възстановяване на системи за контрол на космически кораби. Почти всичко, което може да се нарече летящи чинии, има контролни панели, предназначени за същества с три пръста.

Д.У.: Т.е., почти ВСИЧКИ летящи чинии имат контролни панели за три пръста?

П.П.: Да.

Д.У.: А на краката те също ли имат по три пръста?

П.П.: Всички същества, които съм виждал, имат по три пръста на ръцете и на краката. Т.е. това е универсален шаблон.

Д.У.: В филма за мумиите, открити на платото Наска, се вижда, че палците на краката са някакси сгънати надолу в предната става. Вие наблюдавал ли сте такова нещо?

П.П.: Разбира се. Виждал съм три различни групи същества с три пръста. При едната група средният пръст е прав и има две допълнителни стави, които ги няма при нас. А вместо да се движат по оста нагоре и надолу, ставите на външните пръсти се движат навътре. Обикновено средният пръст остава изпънат направо в една посока, а двата странични пръста се присъединяват към него.

Д.У.: А как общуват съществата с три пръста?

П.П.: Някои общуваха ментално. Другите частично ментално. Те все още имаха уши. Тези, които общуваха чисто ментално, нямаха уши. Или, ако имаха уши, те улавяха много по-висока честота. Някои можеха да виждат посредством слуха. Т.е. те чуваха толкова добре, че можеха да различат честота от 1/10 херца. Речта на някои от тях беше в много тесен диапазон на честотата, и все пак речта им беше много по-добра от нашата.

Д.У.: Нещо особено във връзка с очите или с това как мигат?

П.П.: Някои мигат с двата клепача в двете посоки (нагоре и надолу). Рептилоидите имат съвсем друга структура на обвивката на очите. Тази структура осигурява запазване на влажността. Очите им са като при повечето гущери. Те не мигат.

А има извънземни със сложни очи. И с вертикални зеници. Зениците не се отварят и затварят, а се свиват и увеличават, приспособявайки се към количеството светлина.

Д.У.: Как се придвижват тези същества?

П.П.: Ако ги гледате от разстояние, ще ви се стори, че се придвижват като на кокили. Пръстите на краката са криви. Те стоят на пръстите, пръстите се разгъват или свиват, но винаги тропат. На пръстите на ръцете или на краката има структура, която прилича на копито. Има групи извънземни с възглавнички на пръстите и те имат много гъвкави пръсти на краката. Когато се придвижват, пръстите на краката просто шляпат.

Д.У.: Те боси ли ходят или имат нещо като обувки?

П.П.: И така, и така. Повечето ходят боси. Те имат твърди вроговявания между ставите.

Д.У.: Каква беше тяхната роля тук на Земята? Позитивни ли са? Опитваха ли се да ни помогнат?

П.П.: Изглежда идваха да се занимават с изследвания, престояваха тук известно време и после си отиваха.

Д.У.: Времето за днешния епизод завърши. С нас беше особен гост – Пит Питерсон. Благодаря за вниманието.

Превод: Мая Тодорова
Инфо: lucecita.blog.bg

(Visited 1 times, 2 visits today)

Свързани статии

Be the first to comment

Вашият коментар