Летателни апарати от древността

314В различни народи са се запазили многобройни предания за богове и герои, живели в най-далечни времена, които са можели да се движат във въздуха посредством летящи колесници.

В отделните народи тези летателни апарати са се наричали с различни имена. В Египет например те са познати като „небесни ладии“, в Китай „летящи дракони“, в Рим „летящи щитове“. В Индия съществува дори термин, с който се обозначават тези апарати: „вимаана“ или „агнихотра“.

За тези апарати се споменава в санскритските текстове“жителите на Земята могат да се издигат във въздуха, а небесните жители да се спускат на Земята“. В друг откъс от същия ръкопис се говори, че въздушните колесници могат да летят както в „слънчевите области“ така и по-далеч в „звездните области“.

Тези летящи машини се разделят основно на две категории: първите, които са направени от човешка ръка, наподобяват самолети и летят с помощта на подобни на птица криле и вторите, който нямат аеродинамична форма, летят по мистериозен начин и обикновено не са направени от човешки същества. Докато машините в първата категория са описани главно в по-нови, средновековни източници, то тези във втората категория са описани в древните трудове, като „Махабхарата“, „Рамаяна“, „Пурана“, „Ригведа“ и имат особености напомнящи на съвременните НЛО.

Към всички тях може да се прибави и книгата „Вимааника-Шастра“ – уникален справочник даващ сведения за летателни апарати в древна Индия, „можещи да прелитат от остров на остров, от материк на материк и от свят в свят“.

В книгата се съдържат описания както на различни уреди изпълняващи ролята на фотоапарат, радар и разрушителни видове оръжия, така и в десетки части е обяснено за устройството на летателни апарати, облеклото на пилотите и пътниците, споменати са и космическите трасета.

За пилотите съществува отделен списък от 32 указания, които трябва да ги информират за правилата, преди да получат разрешение за излитане. Описват се 7 вида мотори, за какви функции са подходящи и за какви височини са годни. Посочват се също и вида на материалите използвани за строителството на виманите, както и 3 вида метали , които се наричат сомала, соундаалика, поурт- вика, от които при правилното им смесване се получават 16 вида поглъщащи топлината метали.

66Характерно за всички летящи апарати описани в древните текстове е, че полетът се придружава от силен тътен: „Когато настанало утрото Рама се качил на небесната колесница, която Пушпака му изпратил с Вивпишанда и се приготвил за отлитане. Колесницата се движела сама, тя била голяма и красиво изпъстрена, имала два етажа с много стаи и прозорци…

Когато колесницата пътувала по въздуха, тя издавала монотонен звук“. В момента на излитането обаче, звукът бил друг. „По командата на Рама тази прекрасна колесница се вдигнала във въздуха с гръмен шум“.

На друго място четем, че когато летящата колесница се вдигнала, „грохотът изпълвал четирите страни на хоризонта“. В една древна санскритска книга се казва, че в момента на отлитането си колесницата „реве като лъв“. В Библията също има сведения, които също могат да се приемат като известие за летателен апарат. В момента на приземяването си той издавал оглушителен шум, „тръбен звук“.

Друга характерна особеност на летателните апарати е, че по време на полета се виждал огън. В епоса на древна Индия се казва, че небесната колесница светела „като огън в лятна нощ“, била „като комета в небето“, „пламтяла като червен огън“/“Рамаяна“/.

Наред с всички тези външни описания на летателните апарати, се споменава и за тяхното вътрешно устройство. В санскритския поетичен източник „Самарангана-Сутрадхара“ има цели 230 строфи посветени на вътрешното устройство на виманите. Но има и следната важна уговорка:

„Не съобщаваме как се изготвят частите на летящата колесница не защото не знаем, а защото искаме да остане в тайна. Не съобщаваме подробности и за конструкцията, защото ако тези сведения станат достояние на всички, апаратът би бил използван и за зло“.

412А ето какво се говори по-нататък за общото устройство на летателните апарати: „Тялото му трябва да бъде здраво и издръжливо, направено от лек материал, подобно на огромна летяща птица. Вътре трябва да се постави механизъм с живак и с желязно нагряващо приспособление под него. Посредством силата, която се крие в живака и която привежда в движение носещия вихър, човекът, който се намира в тази колесница, може да прелети големи разстояния по небето по най-удивителен начин. Четирите устойчиви съда за живака трябва да бъдат монтирани вътре. Когато те бъдат загрети от управляемия огън из железните приспособления, колесницата развива силата на гръм благодарение на живака“.

Ето как описва летателен апарат друг санскритски текст „Гхатотрачабадма“:

„Това беше огромна и ужасна въздушна колесница, направена от черно желязо… Тя беше приспособена със съоръжения, разположени на надлежни места. Не я возеха нито коне, нито слонове. Тя се придвижваше от механизми, които имаха размерите на слон“.

Древните келтски предания също говорят за летящи колесници, които имали някакви вътрешни механизми. Те се привеждали в движение от „магически коне“, които обаче външно никак не приличали на коне. Те били „покрити с желязна кожа, не се нуждаели от храна, нямали нито кости, нито скелет“.

Друго сведение за устройството на тези летателни апарати се споменава и в описанието на въздушния двубой на героя на келтските митове Кучулаин, с враговете му. По време на една схватка Кучулаин успява да изхвърли от колесницата на противника си два бели предмета „огромни като воденични камъни“. Лишена от тези предмети въздушната колесница на врага „се съборила на земята с грохота на падащи доспехи“.

Между тъй наречените „тъмни места“ в библейските текстове също се споменава за някакви летателни машини, които също се приземявали на върховете на планините:

„На третия ден при настъпването на утрото имало гръмотевици и мълнии и гъст облак над планината Синайска и се чувал много силен тръбен звук… Цялата Синайска планина димяла, понеже Господ слязъл в огън на нея. И тръбният звук ставал все по-силен и по-силен“. Едва след като съществото наречено „Бог“ пристигнало на върха и димът се разнесъл, Моисей и придружаващите го хора се изкачили на планината.

Летящите колесници били използвани и като бойни машини. Ето как се описват бойните качества на летателен апарат наречен „Саубха“ :

„Когато Шалва, господарят на Саубха, видя да падат улучените пътници, ме замеси във вълшебна битка… Хвърляше към мен ракети, гранати… Огнехвъргачки – безспир.

Небето, Велики кралю, сякаш имаше няколкостотин слънца и няколкостотин луни… и милиарди звезди. Не можеха да се различат нито ден, нито нощ, нито пък небесните посоки…“.

spicecraftbigВ древните индийски текстове освен множеството описания на вимаани се срещат описания и на различни космически градове наречени „Сабха“, които се придвижвали по своите орбити подобно на днешните спътници. От вътрешността на тези гигантски сателити, които днешния човек би описал като космически станции, излитали различни видове вимаани. Тези конктрукции били огромни и блестели като „сребро“.

Един от тези въртящи се около своята ос космически градове се наричал „Харанапура“, което би се превело приблизително като „град на златото“. Във „Вапарван“ има описание на други орбитални градове, които се въртели около своята ос. Те се наричали Вайхаяси, Гаганчара, Кхечара.

Племето Кафири мандагел също имат предание, в което се говори за някакъв летателен апарат. Според него те дошли на Земята „през пролука в небесния под“. Съседното племе Кам разказват за Кафирите: „Един ден от небето паднал огромен гръмотевичен клин“. Било ужасно събитие, по време на което около своеобразния „гръмотевичен клин“ имало много голям огън. Когато изплашените Кам отново се осмелили да се върнат в къщите си, видели седем мъже, които слезли от падналия огнен обект.

В статията са използвани изображения от Интернет с илюстративна цел.
Инфо: svetovnizagadki.com

(Visited 1 times, 1 visits today)

Свързани статии