Мистериозният лечител

Поне веднъж в живота, на всеки от нас може да се случи да срещне човек, който да промени завинаги представите му за света.
Това е разказ по действителни събития, доказателствата, за които не са предметни. Те са плод на лични преживявания, случки  и ситуации, които бяха толкова нереални за мен, че трудно мога да опиша с думи всичко, което се случи. Съсредоточени са събития, които за мен е по-лесно да обрисувам с думи. Спомените от тях са все още толкова ярки, че почти заслепяват вътрешния ми взор, когато насоча съзнанието си обратно към срещата ми с една личност, която се оказа моят духовен учител - Мистериозният лечител.

Той се появи сякаш от никъде... Още при първата ни среща усетих едно непонятно за мен излъчване. Сякаш от него струеше някаква невидима, но осезаема светлина. Да... Светлина е най-точното описание на неговото излъчване. Имаше някаква загадъчност, в цялостното му поведение. В началото усетих, че е необходимо да бъда "одобрен" от него, за да бъда допуснат до тайнствата му. Разбира се, мина доста време, преди да ми "покаже" силата и възможностите си.

Във времето, когато вече бях преминал явния му тест, започна да проявява същността си. Присъствах на много негови срещи с различни хора, които го търсеха. Някои от тях за да им "гледа", други заради астрологическите му познания, трети за да ги лекува... Събирателен образ на учител-лечител. Посланията му не бяха в стил "разпъване на локуми". Директно, кратко и ясно описваше ситуации, възможности за изход и решения, които биха повлияли дадената ситуация. Не говореше със срокове. Сякаш времето е понятие, което само ние смъртните поставяме пред себе си, като някакво условие, като критерий... От нашите лични срещи и умелото му, но мълчаливо обучение, в което се стремеше да ме превъзпита и предаде своята светлина и мъдрост, откроявам определени случки, които останаха паметни за мен. След всяка от тези случки, аз бях нов, като прероден, като новороден. Следва да опиша някои ситуации, които ми доказаха и показаха, че си имам работа с много напреднал дух.

Миналото ми

В един от първите ни лични сеанси, говореше повече от обикновено. Сякаш за да ми докаже уменията си, започна да говори за миналото ми.

Конкретни дати, случки, които са белязали живота ми, изход от дадената ситуация, описа причините за всичко това и внезапно замълча. Този монолог представляваше своеобразно връщане на лентата към миналото ми. Малцина знаеха толкова подробности около определени събития белязали живота ми. Той определено описа дословно и много подредено всяка ситуация. Посочи конкретни дати, конкретни персонажи и тяхното поведение, дори отличителните им белези... Не можех да повярвам, че някой с такава лекота ме чете като отворена книга. Попитах го, да не би да чете мисли, той отрече. Не обясни и никога не обясняваше откъде черпи знанията си. Този мистериозен човек изведнъж ми заприлича на бял маг - така, както ги виждаме по филмите. Представих си го лесно с дълга бяла коса и бяла брада - достолепен, мъдър и някак отшелнически мистичен. Този първи сеанс ми отвори очите. Осъзнах, че почти бях забравил за някои от описаните моменти, а изведнъж си ги спомних, сякаш съм гледал видеозапис, на който отново видях всичко така, както се бе случило в далечното минало. От него момент, аз погледнах с други очи на мистика. Усещанията, които имах докато той разказваше живота ми бяха различни и странни. Всяко едно противоречеше на другото. Изпитвах топлина, сякаш една невероятна светлина проникна в съзнанието ми и изпъди тъмнината, за да мога да видя много ясно и чисто всичко, което чувах. Освен това изпитвах страх... Непреодолим страх, че някой има данни до такива скрити кътчета от миналото ми... Но, спокойствието, което струеше от Лечителя беше по-завладяващо. Не можех да си поема дъх. Слушах в захлас и с отворени уста в буквалния смисъл. Сякаш някой ми удари плесница. Толкова внезапно си спомних отдавна забравени неща. Естествено имаше и послание, след целия разказ, което ще запазя за себе си, защото то бе твърде лично. Послание, което следвах и се стараех да изпълня в следващите години.

Настоящето ми

Втория личен сеанс бе посветен на настоящето ми. Всички хора, ситуации, събития и проблеми бяха описани така, сякаш бяха прочетени от някаква тайнствена книга съхраняваща извор на познание за моя собствен живот. Получих напътствия как бих могъл да променя някои неща, какво би било добре да предприема, какво не е желателно да допускам, кои хора би трябвало да отстраня от себе си... Разбира се, че на моменти се съмнявах в казаното. И кой не би?! Въпреки първия сеанс и точните попадения, въпреки част от срещите на Лечителя с други хора, на които и аз бях допуснат, някак винаги се съмнявах в него. Дали пък не налучква случайно?! Дали не работи с някакви служби, чрез които научава подобни лични неща... Всякакъв куп въпроси ме тормозеха. Не приемаше всички въпроси. Казваше, че за всяко нещо си има място и време...
Не твърдеше, че "познава" на 100%. Твърдеше само, че получената от него информация има за цел да помогне на личността, която търси помощ от него. Иначе за какво сме всички там в дома му? Разбира се, че за да научим какво има да ни каже. Много по-лесно е, когато вместо да се луташ, получаваш наготово съвети пък и насоки как да промениш нещата, започвайки първо от себе си и своя светоглед.

Бъдещето ми

В трети сеанс, разкри част от бъдещето ми. Събития, които предстоят. Личности, трудности, моменти, когато щях да имам "помощ свише" и т.н. За тези бъдещи събития си признавам, че се съмнявах най-вече. Пустото съмнение не ме напускаше. Държеше ме в плена си. Ограничаваше ме. Не ми даваше мира. Сякаш като прокоба, не ми позволяваше да допусна, че това са възможни житейски ситуации, пред които щях да се изправя във времето. След много време, ситуациите започваха да се сбъдват една по една, една след друга. Лица, които ми беше описал много подробно като характер и физически белези се появиха. Онези, за които бе споменал, че ще си тръгнат, си отидоха... Почти нямаше нещо казано, което да не се осъществи. Много малко бяха моментите, които просто се случиха, но не точно по реда, по който бяха описани от него. И въпреки това, те бяха факт. И днес се опитвам да си спомня да не би да пропускам нещо. Да не би да не съм чул, разбрал и възприел нещо важно. Защото днес, вече му вярвам. Но, минаха години. Доста години.

Мистериозният Лечител

Разбира се, че присъствах на някои от неговите лечителски сеанси. Както казах, след като с времето ме изпита, ме допусна и до тях. Един от най-запомнящите се сеанси беше срещата му със семейство, чийто малък син имаше проблеми със скротумът и тестисите. Скротума сякаш беше хлътнал в тялото и тестисите не се виждаха. Младото семейство казаха, че са обиколили всякакви доктори, които казали, че за съжаление възрастта на малкия не позволява оперативна интервенция. Бяха им казали за определени терапии, които биха могли да помогнат, но не обещавали нищо... Лечителят също не обещаваше нищо. Каза, че ако "Силите" му позволят, той ще помогне на детето. Разговора му с детето беше много интересен и някак странен. Той не му говореше като на дете. В смисъл, в гласа му нямаше "лигава" нотка. Говореше все така мъдро и достолепно. Детето го гледаше право в очите. И то бе привлечено от онази мистериозна светлина, която излъчваше лечителят. Така и не разбрах, дали всички я виждат, или усещат? Хората, които ходеха при него бяха всякакви - от всички възможни съсловия на обществото. Някои не се връщаха отново, други го търсеха по-рядко, а трети буквално всяка седмица. Това младо семейство и тяхното детенце, явно бяха от честите посетители, защото му вярваха и се надяваха на чудо. Дали пък надеждата за чудо не бе водещата в тяхната вярност и последователност? Тази паметна среща остана в съзнанието ми, защото за първи път виждах с очите си резултати. При първия им сеанс, детето попитано от лечителя усеща ли нещо, докато той правеше своята магическа дейност с ръце и жестикулации от разстояние, детето каза: "Лазят мравки!". Тогава Лечителят каза, че има надежда и че ще поеме детето. Но, трябваше да го водят всяка седмица, за определен период. Тогава ги помоли да свалят гащичките на детето, за да види какви са усложненията при него. Без да го докосва разгледа замислено гениталиите на мъничкото момче. И още веднъж каза утвърдително, че ще се заеме със проблема му. Успях да присъствам на три от сеансите. Държа да отбележа, че при първия сеанс аз също видях точно колко е сериозно състоянието на малкия пациент. От скротумът и тестисите нямаше и следа. Сякаш бяха погълнати от тялото. По време на втория сеанс, не пожела да свалят бельото на детето. Първия път искаше да видим всички, а и той самия, за да сме свидетели, дали има променя в състоянието на детето последствие. На третия сеанс, когато Лечителя помоли родителите да свалят гащичките на детето и да кажат вижда ли се промяна, всички останахме с отворени уста! Скротумът вече се виждаше, а десния тестис като с магическа пръчка бе "слязъл" в торбичката. Лечителят се усмихна и каза: "Ще се справим!" - уверен, че лечението му действително е дало резултати. Останах безмълвен. Едва тогава осъзнах, каква сила притежава този човек. За съжаление, повече не успях да присъствам на сеансите им, но в последствие разбрах от общи познати, че лечението е завършило успешно и детето вече е с нормално физиологично развитие...

Самият аз се подложих на лечителските способности на мистика. От години имах гнойни ангини, които се появяваха често най-вече в зимните месеци. След няколко сеанса, този проблем изчезна. По време на сеансите, чувствах едно странно изтръпване в областта на сливиците и гърлото, сякаш някой прави миниатюрни разрези... Честно казано, беше леко неприятно, но не и нетърпимо. Посъветва ме, какви мерки да взема, какво трябва да правя и как да внимавам за известно време, за да е успешно лечението за дълго. След три сеанса, този проблем при мен изчезна за няколко години.

Завинаги

Дали неговите лечителски сеанси, гарантират оздравяване "завинаги"? Не знам. И може би няма да разбера никога. Защото като стадо овце, без пастир, всички се разпръснахме - всички, които бяхме негови клиенти, пациенти, последователи и приятели. Преди време, Мистериозният Лечител замина завинаги. Пое по пътя към вечния ни дом. Оставяйки след себе си своя завет. И паметта за себе си. Любов в сърцата ни. И неизречени думи, неосъществени бъдещи срещи, които си обещавахме. Чувствах се привилегирован. От самото начало, до самия край. Че имах възможността да го познавам. Че имах шанса да бъда сред приятелите му, след като с времето се доказах пред него. Имах нуждата да го виждам, да слушам мъдростта му, да виждам онази скрита за мнозина светлина, която като с ореол обгръщаше присъствието му. Сам предсказа своят край. И си тръгна точно толкава неочаквано, както се бе появил. В началото нямаше предисловие, в края нямаше епилог... Сякаш става дума не за човек, а за жива сила, неведома сила, за която времето и мястото са човешка измислица. Още една пречка и причина да вървим напред. Търсейки като свое оправдание и причина - времето или пък мястото. Понятия, които явно нямат значение, понеже духът е вечен и времето за него не съществува.

В памет на Тодор Богданов - Мистериозния Лечител и духовен водач

Автор: Sonic - Николай Ненков

(Visited 1 times, 1 visits today)