Началото на края

ПРОЛОГ

"Когато губиш, не знаеш какво печелиш..."

Денят на сенатор Майкъл Пиърс започна с досадно забавяне на летище "Ла Гуардия" в Ню Йорк. Оказа се, че частния самолет, с който трябваше да лети рано сутринта за Вашингтон, има повреда в хидравличната система и докато я отстранят, минаха 4 часа. Той дори не подозираше, че тази повреда му е спасила живота...

Малко след 14 часа все пак кацнаха на летище "Дълес" и лимузината го откара в любимия му ресторант "Монокъл" на 107 улица. Обядва скариди и пържени калмари и вече доста поуспокоен и отпуснат към 15 часа пристигна в кабинета си в Капитолия. Пошегува се по навик със секретарката, поръча и едно кафе и започна да преглежда пощата. Нямаше нищо интересно, освен едно жълто писмо голям формат с логото на ФБР.

"Хм, какво ли искат от мен федералните?" - помисли си и с любопитство го отвори. В мекият плик, облицован отвътре с шуплест дунапрен и явно предназначен за скъпи и чупливи неща, имаше друг, по-малък бял плик от странна хартия, подобна на човешка кожа. Отвори го, вътре нещо блещукаше, той го изсипа на бюрото и... замръзна... От плика изпадна бяло картонче със странни йероглифи с размер на визитна картичка, и 2 пъти по-малко от нея парче, подобно на шкурка, което буквално го хипнотизира. По него преливаха всички цветове на дъгата, образувайки невероятно красиви вълни. Като привлечен от магнит той посегна към него, но мигновено се отдръпна, защото почувства пареща болка - все едно е докоснал разтопен метал. Върховете на пръстите му почерняха, той изкрещя и загуби съзнание...

ГЛАВА 1

"Когато изключиш невъзможното, онова, което остава, е истината, колкото и невероятна да изглежда"

Специален агент Тони Скот бе 45-годишен ветеран във ФБР във Вашингтон. Когато службата удареше на камък в някой заплетен случай, той бе последният им коз. Нивото му на достъп бе равно на това на директора на ФБР - от него бюрото нямаше тайни. Тони беше ерген - работата му налагаше постоянни командировки в цялата страна, трудно съвместими със семейния живот, и той често се шегуваше, че е женен за работата си. В свободното си време се занимаваше с йога, играеше тенис, бридж и снукър, плуваше, скачаше с парашут, стреляше на стрелбището. Имаше малко приятели, но те го уважаваха. Изглеждаше по-млад от възрастта си и жените го намираха за привлекателен, но той рядко имаше любовни авантюри - не можа да превъзмогне смъртта на голямата му любов, починала рано от рак.

Когато служебният му телефон звънна, усети някакво странно чувство под лъжичката - винаги усещаше, когато се появеше нов "нерешим" случай.

- Агент Скот, имаме проблем в Капитолия. Опитали са се да убият сенатор Пиърс с някакво странно писмо. Веднага елате в лабораторията на техническия отдел!

В лабораторията го посрещна лично шефът - Джон Пейтън - един от неговите стари приятели, много ерудиран учен с два доктората. Винаги усмихнатият Джон този път имаше доста угрижена физиономия.

- Тони, ето цялата история накратко:

Тази сутрин в офиса на сенатор Пиърс пристига писмо с подател "ФБР". Той е трябвало да пристигне около 10:00 - 10:30 от Ню Йорк, но самолетът му се е забавил поради повреда в хидравликата. Всъщност изглежда, че тази повреда му е спасила живота! Когато отваря писмото около 15 часа, от него изпада една пластинка от неизвестен материал, той вероятно е бил като хипнотизиран от нея, докосва я, крещи от болка и губи съзнание. В момента е в болница в шоково състояние, но лекарите твърдят, че ще се оправи. Наложило се е обаче да ампутират по около 1 см от трите пръста с които е докоснал пластинката. Сега за пластинката - хм, такова нещо никога не съм виждал, подозирам, че никой на Земята не е... Установихме вече, че това е специален нанополимер, върху който са поръсени малки количества берилий, въглерод под формата на графит и... тук вече ще ахнеш - няколко милиграма от неизвестен трансуранов силно радиоактивен елемент, какъвто още никой не е открил, според мен трябва да е с пореден номер 119 или 120! Периодът му на полуразпадане е около половин час - т.е. след няколко дни ще е почти безвреден, но ако писмото е било отворено сутринта, вероятно сенаторът щеше да бъде мъртъв за секунди! През петте часа, с които се е забавил, интензивността на радиацията е намаляла близо 1000 пъти! Странното е също, че гама радиация почти няма, но алфа радиацията е извън всякакви скàли! Това е позволило писмото да мине през задължителните гама детектори на входа на Капитолия. Още по-странен е пликът, в който е била поставена - направо невероятен нанополимер, който екранира буквално всичко, дори тази ужасна радиация. Тази пластинка е разяла фибростъклото, махагона и тиковото дърво на специалното поръчково бюро на Пиърс, и пред очите на агент Симънс от АНС, който отговаря за Пиърс, е паднала на пода. Той обаче е реагирал светкавично и съвсем правилно, и преди тя да пробие пода и да падне върху главата на някой на долния етаж, с риск за живота си я е поставил обратно в белия плик с едни пинсети за пощенски марки, случайно оставени на бюрото от Пиърс...

А сега може би най-важното - в плика имаше друго парче нанополимер с размер на визитна картичка, върху който е напечатано на чист английски език следното:

"Откажете се от проекта за VLHC (Много Голям Адронен Колайдер) с енергия от 100 ТeV, ЗАЩОТО ЩЕ УНИЩОЖИТЕ ВАШАТА ПЛАНЕТА!"

Това само по себе си е странно, но най-странното е отпечатаното от другата страна на тази картичка - 7-те йероглифа, които за първи път видяхме щамповани на видно място във вътрешността на НЛО-то, паднало до Розуел... Досега за жалост никой не е успял да ги дешифрира...

Тони замълча и присви очи - изпадна в нещо като транс. Това бе неговата запазена марка - когато му изложеха някой "нерешим" случай, той не казваше нищо, а близо минута, понякога и повече обмисляше чутото, след което започваше да задава въпроси. Мозъкът му работеше като компютър на пълни обороти... След около минута той възприе това, което на пръв поглед изглеждаше невъзможно - че това предупреждение вероятно е дело на извънземен разум и започна да задава въпроси:

- Откъде е изпратено това писмо?

- От централния офис на ФБР тук във Вашингтон.

- Хм, наистина ли?

- За съжаление наистина - вече проверихме камерите. Но как е попаднало в изходящата поща, засега е неизвестно... Излишно е да казвам, че по външния плик освен отпечатъците на нашите служители, сенатора и секретарката, други няма...

- Няма, разбира се - извънземните едва ли имат отпечатъци - опита се да се пошегува и да разведри малко обстановката Тони, но Джон дори не се усмихна - Разкажи ми малко повече за този... нанополимер?

- С удоволствие, но аз самият не знам почти нищо. Единственото, което знам, е че този материал е... или с извънземен произход, или... от бъдещето...

- Откривали ли сте нещо подобно в онова НЛО, паднало до Розуел?

- Не, нищо подобно.

- Колко души са виждали тези 7 йероглифа?

- Очаквах този въпрос - в момента правим списък, но са не повече от дузина, а от тях само половината са живи.

- Ти каза, че са напечатани - със що за мастило?

- Хм, очаквах и този въпрос - в момента се изследва, но не бих казал, че е мастило в общоприетият смисъл на думата - по-скоро е нещо като термопечат - явно този полимер под термично въздействие променя цвета си.

- Значи засега имаме общо взето само въпроси и... почти никакви отговори...

- За съжаление си прав...

- С какво точно се занимава сенатор Пиърс?

- Ами... той е в няколко комисии, но вероятно писмото е адресирано до него, защото е председател на сенатската комисия за търговия, НАУКА и транспорт.

- Имало ли е досега някакви заплахи срещу него?

- Доколкото знам, не. В момента, разбира се, се води дискретно разследване и се разпитват всички негови приближени.

- Що за радиоактивен елемент е този - да има само алфа и никаква гама радиация?

- Хм, аз самият никога не съм виждал нещо подобно, но със сигурност е изкуствено създаден - в природата такова нещо не съществува!

- Какво е съобщено на медиите?

- Засега почти нищо - само, че е направен опит за покушение срещу сенатор Пиърс, той е в болница, и се води разследване. Сега, след ампутацията на пръстите му, вероятно ще обявим, че е била малка писмо-бомба. Бюрото му е докарано веднага в специален контейнер в нашата лаборатория, а офисът му е запечатан.

- А сега ми разкажи повече за Много Големия Адронен Колайдер с енергия от 100 ТеV?

- Знаех, че ще ме попиташ, затова се подготвих - това съоръжение в момента е само проект - подобно на ускорителя в Женева, ще бъде пръстен с диаметър около 100 км, който ще се използва за изследване на елементарните частици.

Още със създаването на Големия Адронен Колайдер в Женева, учените изразиха опасенията си за безопасността на тази мощна установка - ускорител на елементарни частици. Белоруският физик Авгений Довгел призова хората, които не са равнодушни към съдбата на планетата, да протестират срещу експериментите в ЦЕРН (Европейски център за ядрени изследвания).

Много хора са обезпокоени от последиците на провежданите в адронния тунел експерименти. Най-често се споменава опасността от микроскопични черни дупки и от възникването на “капчици странна материя”, които вероятно ще променят цялата материя във Вселената.

Довгел изпрати писмо до Съвета за сигурност на ООН, до президентите на държавите - членки на Съвета за сигурност, НАТО, Европейския център за ядрени изследвания и СМИ, подписано от над хиляда души. В писмото физикът призовава експериментите в ЦЕРН да бъдат прекратени, тъй като могат да предизвикат застрашителни последици за Земята - верижна реакция на протонно-електронния разпад на всяко вещество с отделянето на чудовищна енергия по формулата на Айнщайн Е=mc².

Аргументите на Довгел

1. Възникването на микроскопична черна дупка, която може да поглъща материята, дори Земята.

2. Възникването на “странни капки”, т.е. свободни кварки, които не са обединени в протони и неутрони. Тези “странни капки” могат да предизвикат верижна реакция на превръщането на атомите в странна материя, която ще унищожи напълно обикновената материя.

3. Довгел споменава възможността да възникне магнитно монополе - хипотетичен обект, който може да се опише като положителен полюс на магнит, който съществува без другия полюс. Наличието на монополе продължително време може да провокира разпадане на протоните, т.е. на материята като цяло.

Моето лично мнение е, че нищо подобно няма да се случи, но все пак аз не съм физик от това ниво...

- Благодаря ти за лекцията, а сега, ако е безопасно, нека видим причината за всичко това - тази твоя извънземна пластинка...

- Безопасно е, тя е зад специални прегради в мощно магнитно поле и вакуум, но... те предупреждавам, че има хипнотичен ефект...

ГЛАВА 2

"Нападението е най-добрата защита..."

- Господине, не можете да влезете тук!
- Трябва да вляза! Имам важна информация за покушението срещу сенатор Пиърс!

- Добре, изчакайте, сега ще се обадя на разследващия агент! ...Агент Скот, тук има един човек, който твърди, че има важна информация за случая с покушението срещу сенатор Пиърс? Да?.. Разбира се, сър! ...Господине, сега ще дойде наш агент и ще ви заведе при разследващия.

След малко един агент доведе в кабинета на Скот млад, добре облечен мъж. Под очите му имаше тъмни кръгове, ръцете му леко трепереха и той бе явно изнервен - личеше си, че вероятно от доста време не е спал и едва се държи на крака. Тони го попита дали иска кафе, получи утвърдителен отговор, и поръча две кафета по интеркома.

- Така, мистър?..
- Ръдърфорд

- Какво искате да споделите с мен относно покушението срещу сенатор Пиърс?

Мъжът прехапа устни, огледа се нерешително и бавно и мъчително започна да говори.

- Аз съм физик, занимавам се с физика на елементарните частици, асистент-професор съм в катедрата по физика в Джорджтаунския университет. Преди три дни един мой студент - Паоло Марсано, може би най-добрият в курса, ме помоли за консултация. Дойде в къщи и доста убедително ми обясни, че новият VLHC (Много Голям Адронен Колайдър) ще създаде портал между паралелни светове - вид черна дупка, която повече няма да можем да затворим, а последствията и за двата свята ще са катастрофални. Знам, че звуча странно и налудничаво, повярвайте ми - исках да го оборя, но не можах... Три нощи не съм спал, взех си отпуск и от три денонощия проверявам неговите изчисления, но... досега не можах да открия грешка... Донесъл съм ги тук - на тази флашка!

- Хм, а какво общо има това със сенатор Пиърс?

- Ще стигна и дотам. Пауло ми каза, че ще направи всичко възможно, за да спре строителството на колайдъра. Когато го попитах какво има предвид, той каза, че ще се обърне към председателя на сенатската комисия за наука, която финансира проекта. А този човек е сенатор Пиърс... Разбира се, не знаех, че може би е планирал атентат, но когато разбрах за това покушение... просто трябваше да дойда при вас!

- Хм, къде е сега този ваш студент?
- Точно затова дойдох - от вчера е изчезнал и никой не знае къде е...

- Благодаря ви за информацията, нашите специалисти ще проверят изчисленията му... Какво друго може да ми кажете за него?

- Ами има нещо странно около него - твърди, че е италианец, а когато мой колега го заговори преди няколко седмици на италиански, той изглежда не го разбра... Иначе е много способен, най-добрият от моите студенти.

- Мислите ли, че е сам, или има някакви съучастници?

- Общо взето е самотник, не съм го виждал да общува с негови връстници, нито с някое момиче. Той живее със сестра си - те са близнаци. Но тя едва ли би му помогнала в покушение - всички казват, че е ангел.

- Благодаря Ви, професоре, ще проверим тази версия, както и неговите изчисления.
Ръдърфорд се засуети нерешително, стана и остана известно време прав, сякаш имаше още нещо, което го измъчва.

- Има ли още нещо, което трябва да знам, професор Ръдърфорд?
Професорът отново прехапа устни (изглежда му беше тик), наклони безпомощно глава настрани и накрая изплю камъчето:
- Моля ви, спрете строителството на този адронен колайдър! Наистина може да се случи голямо нещастие!

- Ще проверим всичко внимателно, не се безпокойте - нашата работа е да пазим американския народ от всичко възможно, включително и... от портали към други светове!

Това прозвуча малко смешно и Тони едва се сдържа да остане сериозен, стисна ръката на Ръдърфорд и го изпрати до вратата. Веднага след това нареди да доставят флашката с изчисленията на Пейтън, а той започна да проучва Паоло Марсано.

Според справката на имиграционното бюро, той, заедно със сестра му близначка Лаура, бе пристигнал през 2013 в САЩ, бе приет за редовен студент по физика, а сестра му следваше биология. Бяха родени през 1990 в Милано. Родителите им бяха загинали в самолетна катастрофа през 2009 г. В регистрите не фигурираше абсолютно нищо за него или сестра му - никакви глоби, оплаквания или проблеми. Живееха мирно и тихо в университетския кампус. Може би прекалено мирно и тихо...

Тони обяви за издирване Паоло и нареди да доведат сестра му. След около час Лаура Марсано седеше, чинно събрала крака в една от стаите за разпити с невероятно спокойно изражение и лека, почти ангелска усмивка.

Беше пълна противоположност на нервния и измъчен професор Ръдърфорд. Повечето хора биха се притеснили, ако изневиделица ги повикат във ФБР, но тя изобщо не изглеждаше притеснена. Стройна, красива блондинка, с огромни сивозелени очи и вдигната коса, която откриваше изящната и шия. Всичко в нея беше малко и изящно - нослето, устата, ушите. Тони неволно ѝ се полюбува няколко секунди - човек не среща всеки ден на живо толкова красива жена, освен това тя поразително приличаше на първата му и единствена голяма любов. Предложи ѝ кафе, тя отказа и попита с какво може му да бъде полезна.

"Хитро - помисли си Тони - започва да води сама разпита - нападението е най-добрата защита..."

- Имате ли представа къде е брат ви?

- За съжаление не. От вчера не съм го виждала.

- Кога и къде го видяхте за последен път?

- Вчера на обяд в кафето на физическия факултет, около 12:30 - беше лаконичният отговор

- И как изглеждаше - напрегнат, неспокоен?

- Нищо подобно - съвсем спокоен беше. Каза, че всичко е наред и ако не се прибере вечерта, да не се притеснявам - имал малко работа в лабораторията.

- А той често ли отсъства нощем?

Лаура се замисли за миг и каза:
- Не, за последен път това се случи преди 24 дни.

- Знаете ли дали има приятелка или... близки приятели?

- Интимна приятелка няма, ако това имате предвид, но иначе е доста близък с едно момиче, с което заедно правят експерименти във физичната лаборатория.

- Как се казва тя и знаете ли къде живее?

- Знам само малкото и име - Джейн, и живее с родителите си тук във Вашингтон.

- Заедно ли учат?

- Не, тя е аспирант - прави доктокторска дисертация по физика, но веднъж ми спомена, че Паоло разбира не само много повече от нея от физиката на елементарните частици, но и от преподавателите му, някои от които са Нобелови лауреати... съжалявам, ако прозвуча нескромно...

Тя леко се изчерви, с което стана още по-очарователна. Тони може би за първи път в живота си се смути при разпит на свидетел. Изведнъж изпита неистово желание да я задържи тук 24 часа и през цялото време да бъдат заедно в тази стая... Останаха мълчаливи повече от 10 секунди и Лаура го погледна въпросително:

- А защо търсите Паоло, ако мога да попитам?

- Изглежда наистина е забележителен физик и ни трябва неговото мнение по един деликатен въпрос - излъга хладнокръвно Тони - А вие разбирате ли от физика на елементарните частици?

- Вероятно колкото вие разбирате от микробиология, агент Скот - парира го тя с усмивка.

- Хм, микробиология... Знаете ли какво е нанополимер?

- Знам, разбира се - полимерна матрица, върху която чрез дисперсия са разпръснати наночастици с диаметър под 100 наномикрона? - Лаура го погледна въпросително.

- А да сте чували за нанополимер, който може да екранира радиацията?

Тя погледна встрани за част от секундата, толкова бързо, че нямаше как да бъде сигурен дали не му се е сторило (след това щеше да прегледа видеозаписът на бавни обороти), и каза невинно:

- Не съм специалист в тази област...

- Пауло споделял ли с вас над какво работи напоследък?

- Не, но вероятно Джейн има представа - в гласа й прозвуча нотка сарказъм.

Тони реши да погъделичка самочувствието и:
- Говорите английски по-добре от мен - без никакъв акцент! Къде сте го научили?

Лаура се усмихна и в стаята все едно изгря Слънце. Тя отметна глава назад с несъзнателен жест, сякаш беше с пусната, а не с вдигната коса.

- С брат ми живяхме при американци доста време в Милано. И... след като починаха родителите ни... почти не сме говорили италиански...

Изведнъж лицето ѝ придоби толкова тъжно изражение, сякаш всеки момент щеше да заплаче. "Невероятна актриса" - мислено я аплодира Тони. И хвърли бомбата:

- Някога брат ви да е споменавал името на сенатор Пиърс?

Този път тя не погледна встрани, а застина за около секунда и след това го погледна с убийствен поглед - красивите ѝ сивозелени очи искряха!

- Не! Вие да не намеквате, че... Паоло има нещо общо с атентата?!

- Не съм казал такова нещо...
- Той не може да убие и муха! - тя се изправи възмутено - Ако нямате повече въпроси... бих искала да си тръгна!

- Засега не... всъщност ако знаете някакви подробности за Джейн и за лабораторията в която са работили?...

- Попитайте научния ѝ ръководител и интимен приятел - професор Ръдърфорд!

Сега Тони погледна настрани... "Хм, изглежда професорът все пак беше скрил връзката, та било то и научна, между Паоло и Джейн..."

- Благодаря ви, госпожице Марсано! Това е моята визитна картичка, ако се свържете с Паоло или се сетите нещо важно, можете да ми се обадите по всяко време на деня и нощта!

Лаура му подаде ръка с явно нежелание, а той я задържа за секунда... така не му се искаше да я пуска... това момиче, което можеше да му бъде дъщеря, го развълнува дълбоко - под бронята му на железен федерален агент все пак биеше човешко сърце...

ГЛАВА 3

"В даден момент количествените натрупвания прерастват в качествени изменения"

Оказа се, че заедно с Паоло е изчезнала и Джейн. За последно двамата бяха заснети от една камера в 18:03 часа как в денят преди покушението влизат в една квантова лаборатория във факултета по физика и... сякаш се бяха изпарили в нея... Нямаше как да излязат оттам, без да минат покрай камерата, тя записваше всичко 24 часа! Лабораторията беше на 5-тия етаж, така че едва ли бяха скочили оттам, освен това прозорците й не се отваряха - бяха запечатани. Разбира се, можеше някак да са се промъкнали през вентилационната система на сградата, но след проверка техниците на ФБР заявиха, че това е невъзможно. До другата сутрин никой не беше влизал в тази лаборатория, така че моментът на изчезването им също бе доста неопределен... Странен беше и фактът, че вътре откриха дрехите им, с които бяха минали покрай камерата...

Малко след като Тони Скот получи доклада на техниците, Джон Пейтън буквално връхлетя в кабинета му и го заля с поток от физически термини. Тони никога не го беше виждал толкова възбуден.

- Успокой се малко, Джон! И имай предвид, че разговаряш с лаик, затова бавно и спокойно ми обясни всичко!

- Досега заедно с д-р Бранденбург обсъждахме изчисленията, които ми даде. Този студент - Паоло Марсано, е гений! Той наистина е изчислил и доказал, и то с огромна вероятност - забележи 99,99%, че при енергии от порядъка на 100 ТеV пространствено-временният континуум придобива нови характеристики и става нестабилен - както се казва "количествените натрупвания прерастват в качествени изменения"... Тогава се появяват дупки в континуума - които той нарича портали, и в които физичните закони, които познаваме, вече не са валидни... А какво ще влезе през тях... никой не знае... Този човек заслужава Нобелова награда! Накратко - Марсано има абсолютно право - строежът на VLHC (Много Големия Адронен Колайдър) трябва да спре! Имам една молба... може ли да публикуваме теорията на Марсано в Интернет?

- Хм, по принцип може, но...

1. Това може да стане когато сте 100% убедени, че е вярна, и

2. Знаеш много добре, че тези изчисления или теория, както ти я наричаш, са част от федерално разследване за покушение срещу американски сенатор и засега не могат да се публикуват, тъй като авторът е ЗАПОДОЗРЯН в него!

Ентусиазмът на Джон се изпари моментално...

- Знам - прав си, но нямаме право да го пазим в тайна - както знаеш, подобен колайдър се проектира и в Швейцария...

- Знам, Джон, но слава Богу, още няма построен такъв, така че тази теория може да почака малко... Освен това сигурен ли си, че не е вече публикувана?
- Хм, няма как да бъда 100% сигурен, но освен, ако не в Darknet, не е - нашите компютри претърсиха цялата мрежа за съвпадение!

На следващият ден отново въпросите станаха много повече от отговорите... Оказа се, че раните на сенатор Пиърс са задравели за два дни почти напълно - все едно са минали две седмици! Най-странното е, че според субективното му усещане наистина бяха минали две седмици... времето в биологичния му часовник бе започнало да тече около 7 пъти по-бързо... През около 2 часа му се доспиваше и след около час сън беше отново бодър. Засега никой нямаше приемливо обяснение за това - вероятно директният контакт с пластинката бе променил физиологията му на молекулярно ниво... Ако не намереха начин да върнат живота му в нормалните рамки, то 48-годишният сенатор след около 5 години щеше да е 80 г. старец...

ГЛАВА 4

"Това, което знаем, е ограничено, това което не знаем - безкрайно..."

Тони проучи внимателно какво се е случило в денят преди изчезването на Паоло. Както и очакваше, се оказа, че всичко е текло в нормалното си русло - не се бе случило нищо странно или извън рамките на обичайното. След това се опита да разбере какви точно експерименти са правили Паоло и Джейн в тази лаборатория, но удари на камък. Явно те бяха провеждани в пълна секретност и резултатите им са били само на техните лаптопи, които също бяха изчезнали... Но все пак имаше нещо - бяха погълнали огромно количество енергия - в деня на изчезването им, тази лаборатория бе изконсумирала електроенергия, колкото нормално консумира месечно... Тони нареди да се запечата и помоли Пейтън да направи подробна инспекция, и да се опита да разбере, какво точно се е случило, и как са изчезнали двамата физици.

Отговорът дойде като гръм от ясно небе - докато Пейтън инспектираше апаратурата, като предварително за всеки случай беше инсталирал вътре видеокамери... изведнъж външната (!) стена на лабораторията сякаш се разтвори във въздуха и оттам изскочиха Паоло и Джейн! Бяха облечени в странни костюми и ръкавици от същия бял нанополимер, подобен на човешка кожа, от който беше пликът в писмото за сенатор Пиърс и с шлемове, свързани с маркуч, вероятно от същия полимер, с малки бутилки кислород. Паоло държеше нещо подобно на мобилен телефон, но изцяло прозрачно, с красив светещ екран. Свалиха моментално шлемовете и започнаха да дишат на пресекулки, като току що извадени удавници. Изглеждаха уморени и недоспали, но се усмихваха радостно и очите им блестяха. Стената почти моментално се материализира отново.

Пейтън беше явно шокиран и ги гледаше с увиснало чене, те бяха не по-малко изненадани, че го виждат там, но все пак комичното надделя и след малко, когато бяха в състояние да дишат нормално, се разсмяха. След секунди в стаята се втурнаха двама агенти на ФБР, които наблюдаваха тази сцена на мониторите в съседната лаборатория. Те насочиха оръжията си към Паоло и Джейн и им заповядаха да легнат на пода. След това им сложиха белезници и зачакаха заповедите на прекия си началник - Пейтън. За всеки случай, тъй като не знаеше къде са били и какви зарази пренасят, той нареди да не ги пускат вън от лабораторията, докато не им бъде направено пълно изследване и не се обеззаразят.

Пейтън веднага се обади на Тони, който след 15 минути влезе в лабораторията, облечен в специален биокостюм и започна разпита.

- Първо ми кажете къде бяхте през тези (погледна часовника си)... около 56 часа?

Паоло също погледна неговия, малко странно изглеждащ часовник с два циферблата и каза с усмивка:

- За нас са минали всъщност 8 часа, но тук - 56... ОК, колкото и невероятно да ви звучи... бяхме в паралелна вселена! И времето там тече 7 пъти по-бавно! Мога ли да ви помоля, да ни позволите да ползваме тоалетната?

Гласът му беше мек и плътен, подобен на гласът на сестра му - без никакъв акцент, външно също си приличаха като близнаци. Внимателно свалиха костюмите си, отдолу бяха по бельо, затова им донесоха дрехи. Чак сега стана ясно, защо в лабораторията им намериха дрехите...

След като използваха банята на лабораторията, видимо освежени, и жадно изпиха по една бутилка минерална вода, разпитът продължи.

- И какво представлява тази... паралелна вселена?

- Хм, трудно е да се опише с думи, там всичко е различно...

- Нямате ли някакви видео или аудиозаписи?

Паоло и Джейн се спогледаха и той неохотно посочи шлема си. Вътре имаше миниатюрна камера с USB памет. Тони я даде на Пейтън, който внимателно извади паметта и я включи в лаптопа си. За съжаление на нея нямаше абсолютно нищо...

- Вие ли изпратихте писмото до сенатор Майкъл Пиърс?

- Какво писмо? - Паоло изглеждаше искрено изненадан

- Това, което едва не го уби!?

- Хм, не разбирам за какво говорите...

- Пластинката с трансурановия силно радиоактивен елемент бе поставена в плик от същата материя като вашите костюми!?

- Какво? Това е невъзможно! Доколкото знам, никой, освен нас, няма такъв нанополимер! За какъв елемент става въпрос?

- Въпросите тук задавам аз! Сега ми разкажете повече за тази паралелна вселена и как попаднахте там?

- Добре... ще започна от самото начало... Като деца аз и сестра ми бяхме отвлечени от... съществата, които вие наричате "извънземни", а те всъщност са от паралелна вселена... Не зная точно колко време прекарахме, защото там времето тече различно... Мисля, че около седмица, но тук са минали вероятно 7 седмици. Няколко години по-късно отново бяхме там за няколко дни. Когато родителите ни загинаха и бяхме доста отчаяни, отново ни взеха за... може би около 2 седмици. Но тук са минали 3 месеца. Както и да е - там научих доста неща, които още никой на Земята не знае, като например, че има не 3, а 10 измерения плюс Времето, и безброй паралелни светове, които се пресичат в невидимото за нас 10-то измерение. Тяхната наука е поне с 200 г. напред от нашата... Те ми помогнаха да направя портал към тяхната вселена, но ме предупредиха, че трябва да се използва само в екстрени случаи. И този случай дойде, когато преди около седмица разбрах, че сме на път да унищожим нашата планета с Много Големия Адронен Колайдер - VLHC! Трябва незабавно да спрете този проект, повярвайте ми!

ГЛАВА 5

"Целта на живота е пътят към познанието"

След обеззаразяването и пълните медицински изследвания, които потвърдиха, че не са заразени с нищо, поне доколкото нашата медицина можеше да прецени, ги закараха в централното управление на ФБР. Подложиха ги на детектор на лъжата, който минаха успешно. Изследваха и костюмите им и се оказа, че този нанополимер не позволява полепване по него на почти нищо, в това число и бактерии и вируси. Както и очакваше Тони, костюмите им бяха предоставени от съществата в другата вселена, които бяха уверили Паоло, че са единствените такива на Земята.

След известно колебание Тони разреши на Паоло да се обади на сестра си и да се види с нея. Срещата им, в присъствието на Тони, бе доста емоционална. И двамата говореха едновременно, ужасно бързо, но изглежда се разбираха идеално. Лаура доведе със себе си един от най-добрите адвокати във Вашингтон и той след като подписа десетки документи за конфиденциалност и държавна тайна и се запозна с обвиненията, изиска незабавното му освобождаване, тъй като всички улики бяха косвени. Можеха да го задържат само 24 часа, както и Джейн.

Но само час след това се появиха мистериозни "хора в черно" със специални пълномощия от свръхсекретен отдел на Държавна сигурност, които поеха цялото разследване в свои ръце и го засекретиха напълно в интерес на националната сигурност. За голямо неудоволствие на Тони и Пейтън, те конфискуваха костюмите, апарата за управление на портала (кодиран на молекулярно ниво да работи само в ръцете на Паоло) и всичко останало, включително пластинката, белият плик и "визитната картичка". След това отведоха Паоло, Джейн и Лаура със себе си.

Все пак преди това Тони успя да научи доста неща за другата вселена. Там доста неща бяха различни, не само скоростта на времето.

Силата на тежестта беше наполовина на земната. На сушата растения и животни в смисъла, който ние влагаме в тези думи, не съществуваха. Целият живот беше в океаните. В тях имаше огромни ферми и резервати. Разумните същества които го населяваха, бяха два вида - едните около триметрови гиганти с почти човешки черти, а другите - сиви като мишки същества с огромни глави, големи очи без клепачи, без нос и уши, високи около 1,20 м. Гигантите бяха двуполови като нас, а сивите същества - безполови. Двата вида живееха в странна симбиоза. Нямаше религии, класи, войни, политика, пари. Водеща роля имаха обаче гигантите - те бяха учени, изследователи, правеха научни открития, преподаваха, пишеха, творяха и ръководеха огромните над- и подводни ферми.

Сивите същества бяха нещо като технически изпълнители, пилоти, работници във фермите (те нямаха нужда от въздух, можеха да дишат и под водата). Атмосферата на тази планета също беше различна - кислородът беше предостатъчно, около 30%, но в нея имаше и силно отровни за човека газове, като озон и флуороводород. Океаните не бяха солени, а алкални. Странното бе, че също както на Земята, те покриваха над 70% от планетата. При престоят им там, на Паоло и Лаура им бяха дали специално синтезирана за хората храна, която удивително бързо подхранва мозъка и повишава имунитета с почти 300%! Може би затова след завръщането им в нашата вселена, те почти не са боледували. Разбира се, не са могли да я направят и вкусна, тъй като това понятие явно за тях е различно от нашето, но хранителните ѝ качества са били невероятни.

Въпреки напредналата си наука и изцяло електронните комуникации, там все още съществуваха и се пишеха книги. Писменноста им беше странна - вид йероглифи - около 240 на брой. Гигантите бяха телепати - по този начин бяха комуникирали и с Паоло и Лаура. Паоло преведе йероглифите на картичката - най-общо казано означаваха: "Целта на живота е пътят към познанието". Той обаче не пожела да опише с подробности принципа на движение на летящите им чинии, само каза, че се движат на магнитен и антигравитационен принцип, и могат да преминават в невидимо за нас измерение - затова сме виждали как внезапно изчезват от полезрението на наблюдателя.

Относно чувствата и емоциите на гигантите, Паоло също беше пестелив - изглежда бяха доста сдържани в тях. Живееха в големи семейства - по 15-20, като не бе задължително да са роднини. Всички помагаха колективно за отглеждането на децата, които след навършване на определена възраст отиваха на обучение в нещо подобно на нашите училища... по-скоро интернати. Там нямаше еднополови връзки, както на Земята. По принцип сексът в тези големи семейства беше регулиран от някаква сложна система, която Паоло не бе разбрал напълно. Нямаше престъпност, пороци, алкохол, наркотици. Болести също нямаше, гигантите живееха по около 150 местни години, т.е. за един техен живот на Земята ще минат над 1000 (!), а сивите безполови същества - около 60 местни години. Нямаше и психични заболявания, или Паоло не беше чул за такива. Но все пак имаше лекари, защото естествено и там, макар и рядко, се случваха катастрофи и нещастия.

ГЛАВА 6

"Ако оставите нещата да се развиват от само себе си, те се развиват в посока от лошо към по- лошо, ако се намесите - също..."

На следващата сутрин Тони имаше изненадващо (и доста приятно за него) посещение от Лаура. Вероятно я бяха освободили, тъй като нямаха абсолютно нищо срещу нея. Тя нахлу в стаята с изплашено изражение - този път от спокойствието ѝ при първият разпит нямаше и следа.

- Какво мога да направя за вас, мис Марсано?
- Агент Скот, моля Ви, помогнете на Паоло! Зная... сигурна съм, че и Вие мислите, че той е невинен! Заведоха ни в някъкъв подземен бункер с качулки на главите, разпитваха ни с часове поотделно, без адвокат! След това ме освободиха, защото нямат нищо срещу мен, но нямам никаква представа къде са брат ми и Джейн, и се опасявам, че скоро няма да ги пуснат!

Тони се усмихна леко, почти незабележимо, и каза:

- Успокойте се, ще направя всичко, което зависи от мен, за да оневиня Паоло, макар че формално вече това разследване не е в нашите ръце, но ще имам нужда и от Вашата помощ!

- Разбира се, с какво мога да Ви помогна?!

- Първо ми разкажете по-подробно за паралелния свят - мислите ли, че тези т.н. "Гиганти" имат интерес... хм, да колонизират Земята? Доколкото разбрах, при тях няма сухоземни разстения и животни и въпреки напредналата си техника, океаните все по-трудно ще ги изхранват в перспектива?

- Точно това ме попитаха и "хората в черно"... Аз разбира се, не зная всичко за Гигантите, но според мен, те са далеч по-хуманни от хората, при тях няма лъжа, подлост, лицемерие, и ако наистина имат нужда от храна или каквото и да било от Земята, те ще я поискат съвсем официално, и ще си платят за нея! Освен това Земята не е единственият паралелен свят, който те изследват, има далеч по-интересни за тях светове.

- Благодаря за пояснението, Паоло не е споменавал за други светове, които те изследват... Следващ въпрос - имате ли представа с какви оръжия разполагат тези... толкова хуманни същества?

- Да... въпросите Ви изобщо не се различават от тези на "хората в черно"... - въздъхна Лаура - Не, нямам никаква представа! Знам само, че могат да управляват климата...

- Хм, това си е опасно - вероятно могат да създават унищожителни урагани...

- В техния свят отдавна няма такива...

- Имате ли престава как пътуват между техния и другите светове?

- Всички паралелни светове, а те са безброй много, имат допирни точки в невидимото за нас 10-то измерение. Но техническите подробности знае само Паоло... Те му подариха един специално кодиран за него квантов компютър, който може да създава кратковременен портал между нашия и техния свят, както и два костюма, които да ни защитават при прехода през портала, като ни обясниха, че те екранират всякакъв вид радиация и не допускат преминаване на бактерии и вируси през портала. Джейн използва моя костюм при последната им "екскурзия".

- Знаете ли защо нищо не е записано на камерата в шлема на Паоло?

- Доколкото знам, при преминаването през портала, всякаква земна електроника става безполезна... Тяхната е на съвсем друго ниво... науката им е доста по-напред от нашата!

- Имате ли представа как можем да докажем, че Паоло наистина е бил... "от другата страна" през тези 56 часа?

- Мисля, че да! Ако успея да му направя биомолекулярно сканиране, бих могла да докажа, че клетъчния му разпад през последните 2,3 денонощия е 7 пъти по-бавен! Но това не ни помага много - по времето, когато е извършено покушението срещу сенатор Пиърс, Паоло е бил все още в нашия свят... Даже това може да се изтълкува като "бягство от местопрестъплението"...

- За съжаление е така... Май ще се наложи да прегледам подробно записите на всички видеокамери около това проклето писмо... И освен ако не се появило директно от 10-тото измерение... ще открием кой го е сложил в изходящата поща на ФБР!

Тони изпита огромно желание да прегърне Лаура - толкова беззащитна и уплашена му изглеждаше в момента...

- Искате ли да ви закарам, мис Марсано?

- Не, благодаря, аз имам кола... - тя му подаде визитката си - Ако имате въпроси или нужда от каквато и да е помощ, може да ми звъните по всяко време!

Този път и тя задържа ръката му, сякаш тя беше единствената ѝ опора в този труден момент...

ГЛАВА 7

"След като веднъж си набеден, върви доказвай, че нямаш сестра..."

Въпреки, че "хората в черно" бяха конфискували записите от всички камери около изходящата поща на ФБР в деня на покушението срещу сенатор Пиърс, още до обяд Тони успя все пак да се добере до резервните копия. Почти нямаше ФБР агент, който да откаже услуга на един от най-известните им колеги. Прегледаха ги внимателно заедно с Пейтън и... откриха нещо! На основните копия имаше една малка пауза от около 3 секунди на една от камерите, която можеше да да бъде дефект на записващия носител, но на резервното копие тази пауза не съществуваше - видяха как един човек остави писмото! За съжаление, той знаеше къде е камерата, и се беше обърнал по такъв начин, че се виждаше само гърбът му и един ниско нахлупен каскет. Веднага започнаха да проверяват всички околни камери, но този човек не се появи на нито една от тях... сякаш бе минал през стената... А всъщност защо не - ако бе дошъл през 10-тото измерение!? Но без защитен костюм?! Отново въпросите бяха повече от отговорите...

Тони се обади на Лаура и я помоли да дойде в кабинета му. Показа ѝ видеозаписа и я попита:

- Знаете ли дали с помощта на квантовия компютър Паоло може да преминава през 10-тото измерение, но не за да влезе в паралелния свят, а за да се появи на друго място в нашия?

Лаура се замисли. След това каза с въздишка:

- Не зная, но според мен е възможно... Но без предпазен костюм... дори за секунда ще умреш! Там има страхотна радиация!

- А ако костюмът му е под дрехите и само шлемът е прибран в чантата, която носи - тя се мярка за част от секундата?

- Покажете ми я пак, ако обичате!

Тони върна кадър по кадър и наистина за момент се мярна една черна, вероятно кожена чанта. Тя бе очевидно достатъчно голяма, за да побере един шлем...

- Момент! Вижте времето - 07:23 сутринта! По това време Паоло закусваше с мен! Т.е. не е възможно той да е на това видео!

- Хм, а как ще докажете, че е бил с Вас?

Лаура прехапа устни и Тони помисли, че ще заплаче. Но вместо сълзи, в очите ѝ светеше безсилна ярост. След това изведнъж се успокои (бързите промени на състоянието ѝ удивляваха Тони) и каза с усмивка:

- Сетих се как можем да го изключим! Всички преходи, направени с неговия квантов компютър се регистрират автоматично в паметта му! Ако няма запис от това време, значи Паоло е невинен! А друг човек просто няма как да го използва, дори аз като негов близнак не мога, защото е кодиран на молекулярно ниво да работи само в неговите ръце!

- Да, това е чудесна идея, Лаура! Ще се свържа с шефа на ФБР и ще го помоля за съдействие!

Тя го възнагради с най-милата си усмивка, от която за първи път от толкова години му омекнаха коленете...

Без да губи време, Тони се обади на директора на ФБР и го помоли да се свърже с "хората в черно", тъй като може да докаже невинността на Паоло. Както и очакваше, му бе оказано пълно съдействие и след 2 часа Паоло и квантовият компютър бяха в кабинета му, придружени от двама агенти от свръхсекретния отдел на Държавна сигурност. Паоло помоли да донесат и неговият лаптоп, защото само той можеше да комуникира с квантовият му компютър. След това набра една комбинация на дисплея на компютъра и след няколко секунди на лаптопа излезе информацията за времето на всички извършени преходи с този компютър. Разпечатаха я на принтер и с победоносна усмивка Тони подаде листа на специалните агенти. От него ясно личеше, че в датата на покушението не беше извършван преход! Агентът обаче поклати скептично глава и каза:
- Откъде знаете, че тези данни не могат да се манипулират? Какво знаем всъщност за тази технология - нищо! Та тя дори не е от този свят! Засега мистър Марсано и неговата колежка остават при нас!

ГЛАВА 8

"Времето е единственото, което имаме в този живот на заем..."

Въпреки поражението, Тони не се отказа, на другата сутрин отиде в офиса на директора на ФБР, и извади последния си коз. Състоянието на сенатор Пиърс бе доста сериозно - животът му бе ускорен 7 пъти, стареенето на клетките му също, и явно само Гигантите от паралелната вселена можеха евентуално да върнат естествения ритъм на биологичния му часовник. Според Паоло и Лаура, те нямаха никакъв начин за директна комуникация с Гигантите, т.е. единственият изход бе, Паоло да отиде отново при тях, и да разбере, дали изобщо това състояние е лечимо, и ако е, да ги помоли за помощ, и ако приемат, да заведе там сенатора.

Предложението му бе обсъдено на най-високо ниво и прието още същия ден, тъй като нямаше време за губене. Президентът лично нареди да освободят Паоло, да му върнат костюма и квантовия компютър и да му окажат пълно съдействие, но... при едно условие - за да имат все пак някакви гаранции, че Паоло няма да се укрие, Лаура бе задържана до завръщането му.

Още същата вечер Паоло извърши преход в същата лаборатория, в която го арестуваха, тъй като вече бе направил и въвел в квантовия компютър всички прецизни изчисления именно за тази точка от нашия свят, с нейните координати в нашата несъвършена триизмерна система. Той предупреди, че ще се върне най-вероятно след поне 28 часа, което му даваше само 4 часа в паралелния свят, а може би и след двойно повече време.

В действителност той се върна след близо 56 часа. Беше уморен и жаден - храната на Гигантите беше хранителна, но алкалната им вода в никакъв случай не бе като земната... Те се бяха съгласили да опитат да излекуват сенатора, но без никакви гаранции, защото:

1. Те не познаваха добре човешката физиология

2. И за тях този случай на темпорално разстройство бе единствен по рода си...

Относно пластинката с радиоактивния трансуранов елемент, Паоло бе научил, че действително идва от техния свят, че е изкуствено създадена, но от кой, и как бе попаднала на Земята, никой не знаеше... За съжаление там имаше милиони квантови компютри и практически всеки Гигант или някой от сивите "джуджета" можеше да посети Земята когато си пожелае...

Сенаторът отначало бе доста уплашен от предложението да бъде лекуван в паралелна вселена от... извънземни същества, които всъщност може би бяха косвените виновници за състоянието му, но накрая разбра, че това е единственият му шанс животът му да не свърши след няколко години, и се съгласи. За щастие белият нанополимер автоматично се напасваше към тялото, така че костюмът, направен за Лаура, щеше да защити едрия Пиърс при прехода, така както защити и по-дребничката от нея Джейн.

Два дни по-късно Паоло и сенатор Пиърс "изчезнаха" в стената. Паоло се върна след 24 часа с добри новини. Гигантите смятаха, че има шанс да обърнат процеса при Пиърс, но лечението щеше да е дълго и рисковано - поне месец там, т.е. трябваше да се изчакат поне 7 месеца на Земята. Те също изпратиха формално извинение за случая със сенатора и обещаха да намерят този, който му го е причинил.

Строежът на Много Големия Адронен Колайдер - VLHC, бе спрян. Всички обвинения срещу Паоло бяха свалени, той, сестра му и Джейн бяха освободени, но костюмът му и квантовият му компютър все пак бяха конфискувани. Теорията му бе публикувана в Интернет. Той стана световно известен и навсякъде се говореше, че вероятно ще получи Нобелова награда. Разбира се, всичко относно лечението на Пиърс, Гигантите и паралелната вселена остана в тайна.

Тони покани Лаура на вечеря и тя прие. Той неусетно се бе влюбил в това очарователно интелигентно момиче. Разликата във възрастта им бе голяма, но когато бяха заедно, той имаше чувството, че е ученик, влюбен в учителката си - в много отношения тя изглеждаше по-зряла от него, и определено имаше какво да научи от нея. Паоло не одобряваше връзката им, но все пак те бяха близнаци, и бе абсолютно нормално да я ревнува от всички.

Така неусетно минаха 7 месеца...

ГЛАВА 9

"Парадоксът е истина, която стои на главата си, за да привлича внимание..."

...И дойде време Паоло отново да бъде изпратен в паралелния свят. След 56 часа той се върна заедно със сенатора. Пиърс изглеждаше с 10 г. по-млад, коремчето му беше изчезнало, и даже ръката му изглеждаше точно както преди - оказа се, че Гигантите бяха възстановили дори и ампутираните му пръсти. Той бе приятно изненадан от тях - каза, че са се държали с него като с принц и постоянно са му казвали колко съжаляват, че някой от тяхната вселена така ужасно го е наранил.

За съжаление разследването на Гигантите не разкри кой и защо е изпратил писмото на сенатора. Във всеки случай бе ясно, че Homo Sapiens е замесен във всичко, защото оставилият писмото несъмнено бе човек - с нормален ръст, а не Гигант или сиво джудже. Не разкри нищо и подробното вътрешно разследване на ФБР. Този човек или бе влязъл и излязъл през 10-тото измерение или бе новият Худини. Но все пак някой вътре във ФБР му бе помогнал.

Две седмици след завръщането на сенатора се случи нещо страшно... Всичко започна безобидно - един запален любител-астроном откри една нощ нова комета. Кометата е малък астрономически обект в Слънчевата система, подобна на астероид, но съставена предимно от лед (въглероден диоксид, метан и вода), прах, скални частици и примеси от различни минерали. Поради тази причина понякога кометите биват наричани „топки от мръсен сняг“. Кометите са наблюдавани още от древни времена и традиционно се считат за лошо знамение...

След няколко дни стана ясно, че новооткритата комета се носи... право към Земята! Всички компютърни симулации даваха 99% вероятност да удари нашата планета!

Случайно (или не...) месец и половина преди това бе изстреляна специална сонда към процепа Касини - за да изследва астероидния пояс на Сатурн. Оказа се, че с малки корекции, тя може да премине доста близо до опасната комета и да даде подробна информация за нейното ядро. Данните бяха съкрушителни - ядрото ѝ бе огромен скален къс с форма на картоф, с максимален диаметър около 50 км - т.е. пет пъти по-голям от астероида, ударил преди около 65 милиона г. полуостров Юкатан в Мексико, след който вероятно са загинали динозаврите. Някои комети след многократни преминавания през вътрешната част на Слънчевата система загубват външния си слой от летливи елементи и в някои отношения са неотличими от астероидите - тази бе точно от тях. При удар на астероид от такъв мащаб, щеше да настъпи нов ледников период, и над 99% от живите същества на Земята щяха да загинат...

Научните факти не можеха да се скрият от пресата и скоро избухна масова паника по света... Всички правителства забравиха старите вражди и започнаха трескаво да се съвещават какво да се предприеме. Сблъсъкът бе неизбежен - всичко беше само въпрос на време. Имаха само 33 дни на разположение, а за това кратко време не можеше да се направи кой знае какво...

Ако се изстреляха няколко ракети с най-мощните термоядрени бомби, с които света разполага, и те едновременно се детонираха върху ядрото на кометата, то щеше да се раздроби на по-малки парчета, които при контролирана експлозия щяха да минат встрани от Земята. Но... нямаше достатъчно мощни ракети носители за това - бяха необходими поне 12, а в момента имаше само 3 налични... Нямаше и как се направят толкова бързо останалите.

Единственият логичен изход бе, да поискаме помощ от Гигантите. Всъщност Тони и Паоло го предложиха веднага, след като осъзнаха колко сериозно е положението. 48 часа по-късно, когато стана ясно, че нямаме друг изход, Паоло отново облече белия костюм. Този път с него бе и Тони.

ФБР-агентът бе очарован от паралелната вселена и от нейните обитатели. Оказа се, че Гигантите знаят за проблема с кометата поне от седмица земно време, но не са били сигурни, дали ще приемем тяхната помощ - не без причина, след като се бяха убедили колко горди, самоуверени и недоверчиви са човешките същества...

Техните учени вече бяха обсъдили различни варианти за справяне със ситуацията и бяха решили, че най-удачен е вариантът да преместят кометата в друго измерение. Това изобщо не беше проста работа за обект с такива размери, при това движещ се с около 19 км/с. Щяха да са необходими 24 техни совалки с мощни портални генератори на борда, които да работят синхронно, създавайки огромен портал. Но най-трудното бе, да открият подходящо измерение без планетни системи в близост. Те (макар и неохотно) споделиха, че в 8 от 9-те измерения има разумен живот. А в 9-тото по причини, които не пожелаха да коментират, нямали право да пратят кометата.

Обнадеждени, Паоло и Тони се върнаха в нашата вселена и докладваха за готовността на Гигантите да протегнат ръка за помощ на Земята. Но имаше една причина за загриженост - вместо 32 земни дни, Те имаха на разположение за подготовка само малко повече от 4, защото времето при тях течеше 7 пъти по-бавно...

ГЛАВА 10

"Науката е познание, основано на съмнения..."

По време на престоя си в паралелната вселена Тони помоли Гигантите да предоставят поне още един портативен портален генератор, който да не е кодиран молекулярно с гените на Паоло, защото ако, не дай си Боже, нещо му се случеше, нямаше как да влязат във връзка с тях. Те се съгласиха и направиха един с молекулярно кодиране за Тони. След това го обучиха как да борави с него. Предоставиха му и още два костюма от белия нанополимер.

Тони се опита да разбере също с какви оръжия разполагат Гигантите, но те не бяха много словоохотливи на тази тема. Единствено го увериха, че не разполагат и никога не са разполагали с ядрени оръжия. Също така не се съгласиха с техни кораби да бъдат транспортирани земни ядрени оръжия до кометата, което Тони бе упълномощен да им предложи като вариант.

Гигантите му обясниха научно защо тази комета лети към Земята - една звезда е навлязла в опасна близост до Слънчевата система и е засегнала Облака на Оорт. Той представлява огромно образувание от ледени елементи около Слънчевата система. За него учените смятат, че е нещо като "резервоар за комети". Навлизането ѝ в него ще разпръсне милиони комети и за съжаление много от тях ще поемат по траектория към земната орбита... Добрата новина е, че ако прогнозите им се сбъднат, кометите няма да достигат планетата ни накуп, а една по една. Най-вероятно по една годишно...

След една седмица корабите на Гигантите започнаха да се подреждат около кометата. След две седмици всичките 24 совалки заеха позиции и се приготвиха да включат синхронно порталните си генератори. Тони и Паоло имаха честта да са на една от тях и да наблюдават всичко, така да се каже "от първия ред".

Бяха във вътрешността на огромен диск с диаметър около 150 м. Командната кабина бе с кръгла форма и с диаметър около 15 м. За тяхна изненада вътре имаше няколко холографни картини и красиви обемни надписи с йероглифите на Гигантите. Тапицерията на стените и тавана бе от странен материал, подобен на човешка кожа. Подът бе покрит с нещо меко, подобно на мокет и пружинираше. Специално за тях бяха инсталирали две доста комфортни кресла за човешки ръст зад командира на кораба. Също специално за тях от атмосферата на кораба бяха филтрирани всички отровни за човека газове, за да не носят шлемове и кислородни бутилки. Даже бяха добавили боров аромат...

Командирът на кораба, който бе и ръководител на цялата операция, седеше пред огромен пулт, обграден от холографни екрани с внушителни размери. На практика те показваха цялата 360° панорама около кораба. Зрението на Гигантите обхващаше не само видимата от нас светлина, но и част от инфрачервената и ултравиолетовата област. Предпочитаното от тях осветление бе също в синята и виолетовата част от спектъра. Паоло и Тони получиха специални очила, с които виждаха много по-добре - без тях всичко тънеше във виолетов полумрак. Когато се включиха синхронно порталните генератори на всички кораби, пред кометата избухна ярко сияние с формата на гигантски кръг, по краищата на който се гонеха всички цветове от дъгата. Беше невероятно красиво зрелище - нещо, което никога не бяха виждали...

Но тогава се случи нещастие... Един от порталните генератори се претовари и експлоадира. Совалката, на която беше, буквално се изпари във вакуума... Загинаха 5 Гиганти и 12 сиви същества. Вследствие на отказа му, се разпадна целостта на портала и всички други генератори се изключиха автоматично в авариен режим.

За първи път Паоло и Тони станаха свидетели на емоционален изблик от страна на Гигант. Командирът на техния кораб покри лицето си с ръце и буквално зарида. Тони изпита желание да прегърне това огромно същество... Всичко трая само мигновение - командирът отново се взе в ръце след не повече от 10 секунди, и се извини на екипажа си за загубата на самообладание. След това разбраха, че на експлоадиралия кораб е била дъщеря му...

ГЛАВА 11

"Имаме два живота! Вторият започва, когато осъзнаем, че имаме само един!"

Гигантите въобще не изглеждаха обезкуражени от инцидента. Те спешно изпратиха още един кораб с портален генератор. Тепърва щеше да се разследва, какво точно е причинило претоварването - най-вероятно техническа неизправност, но техните учени препоръчаха незабавна корекция в мощността на полето - поради опасност от флуктуации. Изчисленията и подготовката за втория опит траяха повече от 6 часа - времето ги притискаше, защото при тази скорост на кометата, бе опасно да направят портала в близост до Земята или Луната. По принцип преместването на масивно тяло, което се движи с толкова висока скорост като нея, бе предизвикателство дори за напредналата техника на Гигантите.

За изненада на Тони и Паоло, въпреки преживения от него огромен стрес, командирът на кораба и ръководител на цялата операция, не бе сменен. След инцидента целият екипаж се изреди да поднесе съболезнованията си, придружени с поклон под почти прав ъгъл. В отговор, командирът само се покланяше с глава. Накрая, в знак на съпричастност, и Тони и Паоло направиха същото.

Повторното едновременно включване на порталните генератори бе осъществено без никакви проблеми. Когато ядрото на кометата навлезе в портала, то, също като гонещите се цветове по краищата му, започна да сияе във всички цветове на дъгата. Паоло тихо обясни на Тони, че тъй като порталът е вид миниатюрна черна дупка, това вероятно е тъй наречената "гравитационна дъга", която е известна на земните физици само теоретично, защото те никога не са достигали нивата на енергия, необходими за нейното появяване. Отново станаха свидетели на нещо, което никой земен човек още не бе наблюдавал...

Този път синхронът в работата на 24-те совалки беше пълен и позиционирането им - съвсем прецизно. Целият процес на преместване на кометата в друго измерение продължи около 30 минути. Енергията, необходима за него, бе чудовищна - изразена в електрическа енергия, тя бе около 4 000 Теравата - над 10 000 пъти повече от мощността на всички АЕЦ в света! Тони започна да придобива бегла представа за енергетичната мощ на Гигантите...

След успешното завършване на операцията, той разговаря с 1-вия помощник на командира, оцени високо работата на Гигантите и изказа съжаление за изгубените животи при експлозията. След това, между другото, я попита за намерените при археологически разкопки скелети и черепи на 3-4 метрови гиганти в Румъния, Китай, Централна Африка и Австралия. Макар и с нежелание, тя потвърди, че поне от 100 техни години (или около 700 наши) посещават Земята, и в тежки моменти - при епидемии или природни катастрофи, помагат на хората. Както го направиха и сега - те на практика спасиха човечеството!

След преместването на кометата, не само в Америка, но и по целия свят, хората ликуваха. Странните имена на загиналите при експлозията Гиганти и сиви същества станаха невероятно популярни. На тях кръщаваха не само много новородени, но и селища, улици, площади, стадиони, болници, училища и университети. Въпреки нежеланието на Гигантите, им подариха огромна сграда в центъра на Ню Йорк, която стана тяхно постоянно представителство. В сградата Гигантите вградиха портален генератор с автономно захранване. За съжаление поради разликата в скоростта на времето в нашата и тяхната вселена, те не биваше да престояват повече от месец тук, затова нямаше постоянен представител на Гигантите на Земята. А за първи временен представител на хората в тяхната вселена бе изпратен Тони. С него замина и Лаура, с която бяха вече сгодени.

През месеца, който прекараха там, той видя много интересни неща. Планетата на Гигантите бе почти с големината на Земята, но явно с доста по-малка плътност, затова гравитацията ѝ бе наполовина от земната. Това бе доста приятно - да се чувстваш два пъти по-лек и два пъти по-силен. Подводните им градини надминаваха всякакво въображение - техните цветя бяха невероятно красиви - с огромни феерични цветове във всички нюанси на дъгата, за съжаление нямаше начин да се усети ароматът им под водата... А голяма част от живите същества в океаните им просто нямаха аналог на Земята. Имаше поне 30 вида делфиноподобни същества, по-интелигентни от земните делфини, които идеално се разбираха със сивите същества и им помагаха в работата в огромните подводни ферми. Те, разбира се, получаваха за това храна и грижи. Тони и Лаура плуваха с тях с часове.

Поради по-слабата гравитация и почти пълната ѝ липса в алкалните океани, изобилстваха огромни животни - първата му среща с подводните дракони буквално го стъписа. Оказа се, че тези тромави, но грациозни под водата същества с големината на динозаври, се хранят с вид корали и изобщо не са опасни. Освен тях се оказа, че там има и други приказни създания - например еднороги коне, по точно нещо средно между кон и носорог... Те също се хранеха с водорасли и корали.

ГЛАВА 12

"Никога не мисли за бъдещето. То идва достатъчно бързо..."

След като прекараха 3 вълнуващи седмици в океаните, Тони пожела да разгледа и сушата. Предоставиха им една совалка с пилот и един Гигант за гид и те обиколиха за 2 дни най-големия централен континент на планетата - нещо като аналог на земната Европа. Нямаше големи градове като нашите, а голям брой малки селища предимно около големите изследователски лаборатории или аналозите на нашите университети. Почти всички бяха край океаните. В средата на континента обаче съществуваше район, над който прелитането и посещенията бяха забранени. На компютърните карти той изобщо не бе обозначен и това естествено привлече любопитството на Тони.

Точно както му казаха Паоло и Лаура, Гигантите не умееха да лъжат, и той самият се убеди в това. Така че не се учуди, когато гидът им директно заяви, в отговор на неговия въпрос за тази забранена зона, че няма право да обсъжда тази информация с тях. В това по принцип нямаше нищо странно - и ние не бихме допуснали извънземни в тайните си военни бази, но самият факт, че Гигантите криеха нещо, не му хареса...

Тони реши да използва кулинарния си талант и започна да готви за Лаура, като експериментираше с най-различни местни продукти, добавяйки разнообразните земни подправки, които предвидливо бе донесъл със себе си. Той се опитваше да придаде на ястието усещането за земно, кулинарно изкушение. Не всичко, разбира се, се получаваше според очакванията, но някои приготвени от него ястия, бяха наистина превъзходни и вероятно нямаха подобни на Земята. Единственото, с което не можаха да свикнат, бе силно алкалната вода.

Той се сближи с 1-вия помощник на комадира на совалката, който ръководеше операцията по преместването на кометата. Гиъл (имената им звучаха странно на английски) бе много ерудирана и му разказа доста неща за историята и постиженията на Гигантите. Един ден той я попита за забранената зона в средата на континента. Лицето ѝ доби тъжно изражение и след известно колебание тя каза:
- Ще ви кажа нещо, но моля Ви - никога не го споделяйте с никого! Това е... тъжна и срамна страница от нашата история... Там бяха нашите... затвори за психично болни... и един луд учен, оставен без контрол, правеше опити с тях... За съжаление преди да го спрем, той бе експериментирал и върху... отвлечени от него земни хора...

- Разбирам... Между другото и на Земята са правени доста срамни и ужасни неща... а може би дори още се правят в някои страни...

- Зная... Но вие... без да се обиждате, сте доста след нас в своето научно и социално развитие... При нас никога не е имало войни и оръжия за масово поразяване... Доскоро нямаше и психични заболявания...

- А какво според вас доведе до появата им? - с невинно изражение подметна Тони.

Този път лицето на Гиъл остана непроницаемо и тя отклони темата към научно-техническите въпроси, които също интересуваха събеседника ѝ.

Тони няколко пъти я попита за другите цивилизации в паралелните вселени - на какво ниво са, поддържат ли официални връзки с тях, но получаваше уклончиви отговори. Един ден докато я чакаше, към него се приближи един млад, странно изглеждащ Гигант. Когато го разгледа отблизо, Тони не повярва на очите си - почти всички Гиганти ходеха с дрехи с дълги ръкави и с дълги панталони (тук те бяха унисекс - и мъже и жени ги носеха), а този младеж бе с фланелка с къс ръкав и три четвърти панталон. На фланелката имаше написано нещо, което той, разбира се, не разбра. Но най-странното бе, че ръцете му бяха татуирани! Татуировките тук бяха непознати, поне доколкото на Тони му беше известно.

Той го поздрави, представи се и каза, че майка му - Гиъл, се извинява, но ще закъснее за определената им среща, а той ще се радва, ако може с нещо да му бъде полезен дотогава. Тони веднага го попита за връзките им с другите цивилизации. Онге (така му беше името) след известно колебание каза:

- За съжаление не всички са хуманни като нас... Има една враждебна раса, с която хм... имаме временно примирие, но... те имат апетити към вашата планета...

- Така ли?! Разкажете ми за тях, моля Ви!

- Те са рептилоидни същества от 7-то измерение, които ние наричаме Нгона. Хуманизмът за тях е непозната дума. Тъй като са се размножили неконтролирано до над 10 милиарда, а планетата им е по-малка от вашата, имат проблеми с изхранването и околната среда... За съжаление наскоро придобиха технически възможности да преминават през 10-тото измерение, и сега вашият свят им изглежда като доста "апетитен", ако мога така да се изразя...

- Защо досега не сте ни предупредили за тях?!

- Нашите закони стриктно забраняват намеса в отношенията между другопланетни видове... Аз самият съм против този закон, както и доста други, но... съм почти сам в това... И моля ви, на никой не споменавайте какво съм Ви казал, защото ще имам сериозни проблеми!

- Разбира се, че не бих разкрил никога името Ви, Онге! Обещавам Ви пълна конфиденциалност! Но моля Ви, разкажете ми малко повече за тези... Нгона? Колко са високи, що за атмосфера дишат, с какво се хранят, с какви оръжия разполагат?

- Ръстът им е нещо средно между Вашия и моя. Физически са по-силни от вас. Живеят по около 90 местни години, и доколкото знам, времето там тече 2 или 3 пъти по-бавно от вашето. Хранят се с почти всичко, непретенциозни са към храната. Хм, не зная подробно каква е атмосферата на тяхната планета, но мисля, че както и нашата, съдържа отровни за вас газове. Лошата новина е, че имат ядрени оръжия, маскировъчна технология за совалките им, която ги прави невидими за вашите очи и радари, както и възможности да предизвикват тайфуни и земетресения...

- Боже, това е ужасна новина... Трябва да предупредя Земята!

- След 4 дни така или иначе трябва да ви сменят.

- О, не - 4 ваши дни са 4 седмици при нас, трябва с Лаура да се върнем веднага!

- Разбира се, веднага ще се обадя на мама, за да го организира възможно най-скоро!

ГЛАВА 13

"И най-умните хора също грешат..."

Така Тони и Лаура се върнаха около 1 месец предсрочно. Докладът му предизвика буря. Последва незабавна молба на президента до временния представител на Гигантите да даде повече информация за Нгона. Той, разбира се, трябваше да получи разрешение за това и след около 2 земни дни, макар и с нежелание, предостави цялата налична информация на хората.

Врагът бе на по-високо техническо ниво, безкрупулен и добре въоръжен. Земната "Стелт" технология беше смешка в сравнение с истинската "Стелт" технология на Нгона, която правеше напълно невидими совалките им - те може би дори в момента висяха над Вашингтон... След кратко колебание, президентът спешно поиска от Гигантите технически средства, с които да откриваме тези кораби. Отново трябваше да изчакат 2 дни, но този път... отговорът беше отрицателен... Типично в маниера на Гигантите, техният Канцлер посъветва президента да поведе мирни преговори с Нгона, като предложи той самият да свърже с тях и покани двете делегации на неутрална територия - в своята резиденция.

Това всъщност бе разумно предложение и президентът изпрати вицепрезидента, външния министър, министъра на отбраната и държавния секретар. Тони ги придружи, но не взе участие в преговорите, които продължиха близо три денонощия. До споразумение обаче не се стигна. Нгона нито потвърдиха, нито директно отрекоха намеренията си. Но поради пренаселеността на техния свят, помолиха Земята да им отдели някакво ненаселено място, в което да прехвърлят свои хора и да го колонизират. Разбира се, това не можеше да се реши само от САЩ, затова предложенията им бяха представени пред ООН. След продължителни дебати - близо седмица, поради непосредствената заплаха от война с превъзхождащ ни противник, бе решено да им дадем част от Антарктида, където те щяха да облагородят климата с помощта на техните технологии и да създадат огромни градове под куполи там. Нгона освен това се задължиха да възстановят изтънелия озонов слой над Южния полюс, който, разбира се, щеше да защитава и самите тях от космическите лъчи.

Руснаците обаче бяха против и след като не успяха да наложат вето, демонстративно напуснаха заседанието на ООН. Те заявиха, че така пускаме сами вълците в кошарата. Тони бе съгласен с тях... Той се опита да убеди в това президента, но за съжаление без успех.

Две седмици по-късно 10 совалки на Нгона с около 1000 човека кацнаха в Антарктида. Там започваше астрономическата пролет. Само за три дни от въздуха совалките разтопиха многометровия лед на територия от над 1000 км² с помощта на мощни микровълнови установки. Веднага започнаха строежа на 10 купола и след около 2 месеца куполите бяха готови. В тях имаше странни на вид сгради, но вътрешността им бе доста комфортна. Всеки купол щеше да побере по около 1 милион човека. И те започнаха да пристигат...

Месец по-късно около 10 милиона Нгона бяха вече на Земята. А още 90 купола бяха в строеж...

ГЛАВА 14

"Ако искаш мир, готви се за война..."

Още преди пристигането на пришълците в Антарктида, Тони отново бе изпратен при Гигантите с тайна мисия - да осигури достъп до технологията за откриване на замаскираните совалки на Нгона. Той се сприятели със сина на Гиъл - Онге. Младежът беше много свободолюбив Гигант и приличаше много повече на младите хора от Земята, отколкото на сдържаните му сънародници. Освен това имаше силно развито чувство за справедливост, и без колебание обеща да помогне на Тони с каквото може.

За съжаление не беше лесно да се открие документацията на технологията, от която имаха нужда. Това отне около две седмици на Онге, а през това време на Земята минаха повече от три месеца... Все пак той успя да изнесе и да предаде на Тони тази информация. Обаче имаше друг проблем - нямаше как да се изработи и настрои работещ прототип на Вълновия детектор (уредът, който регистрира нановълните, с които работеше стелт технологията на Нгона) на Земята, защото това можеше да стане само в 100% вакуум и безтегловност. Разбира се, можеше да се направи на космическата станция, но след това навлизането в земната атмосфера, което е съпроводено винаги с вибрации, неминуемо щеше да разстрои този изключително прецизен уред...

Изправени пред това технологично предизвикателство, на Тони и Онге им се наложи да импровизират и да вземат "назаем" една от совалките на Гигантите. За щастие Онге имаше верен приятел от сивите - пилот на совалка с вграден портален генератор. Той им помогна да пренесат нелегално 260 детектора от космическата станция на Земята. Самата им изработка и настройка отне повече от месец. Разположиха ги равномерно в най-високите точки на 250 места в САЩ заедно с бойни лазерни установки. Детекторите бяха толкова чувствителни, че можеха да засекат нановълни в радиус от 100 км. Така над 80% от територията на САЩ вече бе покрита. Вече разполагаха с някаква защита, макар и не стопроцентова... Русия, Китай, Индия, Япония, Австралия, Бразилия, както и съюзниците на САЩ в НАТО получиха техническата документация на детекторите и по един прототип, но трябваше сами да решат проблема с настройката им в безтегловност.

През това време Нгона заселиха 10-те готови купола в Антарктида и построиха още 10, а 80 бяха в строеж. Те, разбира се, не знаеха, че почти всички руски и американски ракетни термоядрени оръжия бяха с променени координати в компютърните си системи с една цел - Антарктида... А може би знаеха... и хората не знаеха какви защитни системи има във и около тези куполи?...

Руснаците започнаха да произвеждат и настройват детекторите в специални самолети, които летяха в Термосферата - на височина около 85 км, където в тях имаше на практика безтегловност. На тази височина атмосферното налягане беше 200 пъти по-малко от това на морското равнище. Все пак при навлизането в по-плътните слоеве на атмосферата - Мезосферата, се получаваше известна разстройка на детекторите, но след няколко опита, използвайки протипа, предоставен им от американците, те се научиха успешно да ги калибрират. След около месец и те разполагаха с над 200 детектора, които разположиха равномерно в европейската и част от азиатската им територия. Така те имаха също над 80% покритие в европейската си част.

По същия начин, използвайки руския опит, бяха настроени и инсталирани детектори почти в цяла Европа. Не останаха назад и Китай, Япония и Австралия. Светът вече не бе съвсем беззащитен срещу евентуална агресия на Нгона...

Топ Фейсбук обсег

МК©2017, София

Автор: Марио Кроненберг
Facebook: facebook.com/Kronenberg111
http://kronenberg.wikifoundry.com/