Орион и звездното небе в древността

Това е наистина глобален феномен. Съзвездието Орион е една от най-характерните структури от звезди, които се повтарят в древни паметници в целия свят.

От Египет до Мексико, едно конкретно съзвездие е било в центъра на небето за нашите предци. Орион. Но защо е толкова важен той за древните цивилизации? Както и защо древни паметници, като пирамидите в Египет са построени по такъв начин, че да имитират онова, което е било видимо в небето, за предците ни?
Древния град Теотиуакан, изглежда също е бил построен в астрономическо съответствие. Той е последователно ориентиран на 15 до 25 градуса на изток от истинския север, а предната стена на Пирамидата на Слънцето е точно перпендикулярна на точката на хоризонта, където слънцето залязва при равноденствията. Останалата част от церемониалните сгради са били изложени под прав ъгъл до Пирамидата на Слънцето. Определени точки от Алеята на мъртвите сочат, че тя пък е точно копие на Плеядите.

Друго често срещано подравняване е към звездата куче Сириус, свещена звезда за древните египтяни, което е причината някои изследователи да вярват, че се предполага връзка между Големите пирамиди в Египет и тези в Мексико.

Но да се върнем на Орион!
Орион се вижда ясно в нощното небе от ноември до февруари. Орион е в небето на югозапад, ако сте в Северното полукълбо или на северозапад в небето, ако сте в Южното полукълбо. Съзвездието се вижда най-добре между географски ширини 85 и -75 градуса. Алнилам, Минтака и Алнитак, които образуват пояса на Орион, и са най-известните звезди в съзвездието. Бетелгейзе, втората ярка звезда в Орион, пресъздава дясното рамо на ловеца. Белатрикс служи като лявото рамо на Орион.
През 2006 г. космическият телескоп Хъбъл засне както никога преди снимки на Мъглявината Орион, на които се вижда масивно звездообразуване на около 1500 светлинни години от Земята. Панорамната снимка разкрива повече от 3000 звезди в различни етапи от живота и дава на изследователите нов поглед върху формирането на небесните обекти и планетни системи и по мненията на съвременните учени, точно тук, в този мистериозен облак от прах и газ, вероятно са били създадени звездите и планетите преди милиарди години.

Според египетската митология, боговете са слезли именно от пояса на Орион и от Сириус - най-ярката звезда в небето. Древната египетската цивилизация твърдо вярвала, че от Сириус и Орион пристигнали извънземни същества под човешки облик, в лицето на Озирис и Изида, като те подтикнали развитието на човешката раса.

Отляво надясно Озирис, Хор и Изида

Орион и Сириус са от критично значение за древните, тъй като те представляват Озирис и Изида, богът и богинята, от които всичко от египетската цивилизация и в крайна сметка всичко от човешката цивилизация произхожда. Древните египтяни са били много ясни, а ние откриваме доказателства в писанията, че Орион е свързан със създаването, Орион и Озирис са едно и също, в древен Египет и египтяните вярвали, че Озирис ще се завърне от Орион един ден.

От ляво надясно: Пирамидите от Сиан, Пирамидите от Теотиуакан, Египетските пирамиди, поясът на Орион

Но не само в Египет откриваме митове за "богове", които обещават да се върнат един ден. Подобни поверия можем да намерим на практика във всяка култура от древността, която е притежавала знанието, че някой ще се върне един ден в бъдещето.

Концепцията, че трите пирамиди в Гиза са в уникално подравняване с пояса на Орион е фантастична. Както и въпросът, защо Голямата пирамида има въздушни шахти, които сочат директно към Орион, Сириус, Тубан и Кохаб?

А, каква е връзката на звездата Тубан с египетските пирамиди? 

Сред многото загадки около египетските пирамиди са така наречените "въздушни шахти" в Голямата пирамида на Гиза. Някога се смяташе, че тези тесни коридори са служели за вентилация, докато пирамидите са се строяли. През 60-те години на миналия век , учените открили, че въздушните шахти всъщност са изравнени със определени звезди или небесни зони, така както са били видими за строителите на пирамидите преди 5000 години. Имайки предвид, че географската ширина на Хеопсовата пирамида е 29° и 59' и че от тази ширина небесният екватор минава на височина 60° и 01' над южния хоризонт, те разбират, че южната шахта, тръгваща от камерата на фараона под наклон 44° и 30' (измерен от тях с малка грешка) се "цели" в мястото, където поради прецесията, преди около 4500 години е кулминирал Поясът на Орион (в онази епоха, звездата Алнитак например е била с d = -15° и 01', сега - за епоха 2004 г. тя е с d = -1° и 56').

Вид на звездното небе през 2450 г. пр. н.е. и шахтите в Хеопсовата пирамида
Схема на шахтите в Хеопсовата, започващи от камерите на фараона и царицата, с направления към звездите-символи в древноегипетската религия: Двете северни шахти са насочени към Тубан и Кохаб, а двете южни - към Алнитак и Сириус. Това вероятно обяснява защо Хеопсовата пирамида е наречена в папируса Весткар "Хоризонт на Хуфу".
Тази рисунка обаче е схематична. В действителност, шахтите сочат точките, в които споменатите звезди пресичат меридиана, т.е. когато кулминират.

Една от "въздушните шахти" пък сочи директно към звездата Тубан, което от арабски означава "дракон"... Преди около 5000 години Тубан била полярната звезда, Северната звезда на Земята, позната на древните египтяни по времето на изграждането на Голямата пирамида. Днес нашата Северна звезда е Поларис.

През 1993 г. инженерът специалист по роботика Рудолф Гантенбринк, поканен като консултант от Немския археологически институт, предприема уникално изследване на шахтите с помощта на малки роботи, конструирани от него и символично наименувани "Упуаут" - "Откриватели на пътища". Тези роботи се катерят в шахтите, фотографирайки вътрешността им и измерват прецизно техните наклони. След анализа на окончателно измерените наклони на четирите шахти, става ясно, че преди около 4450 г. (предполагаемото според тази теория време на строителството на Голямата пирамида), те се оказват ориентирани точно към следните точки от небето:

1. Южна шахта на камерата на фараона - към точката, в която тогава е кулминирала Алнитак, ζ-Орион, най-ниската звезда от Пояса;
2. Северна шахта на камерата на фараона - към небесния полюс и по-точно към кулминиращата малко над него "полярна" звезда тогава - Тубан от Дракон;
3. Южна шахта на камерата на царицата (макар и неизлизаща до външната стена) - към точката, в която е кулминирала Сириус (при взета корекция от 1° и 33' собствено преместване на звездата, за времето от тогава до сега, освен прецесията);
4. Северна шахта на камерата на царицата (също неизлизаща до външната стена) - към Кохаб, β-Малка мечка.

Това са само някои от въпросителните около Орион и около другите важни звезди в древността, които вълнуват човечеството до днес, и на които все още нямаме ясен отговор.

Редактор: Orion
Инфо: ancient-code.com

(Visited 1 times, 8 visits today)

Свързани статии