Последната надежда

Част 1

КУТИЯТА НА ПАНДОРА

Тази история ще ви се стори странна и невероятна, но е истина... Това е моята история...

Казвам се... няма значение, наричайте ме МС. През лятото на 2000 г., в самото начало на ХХI век пристигнахме с моята сестра близначка в САЩ като емигранти от Източна Европа. През 2001 вече говорехме почти перфектно английски. Приеха ни в Станфорд - сестра ми медицина, а мен - икономика и финанси. През 2007 тя вече имаше докторат по медицински науки, а аз две дипломи от Станфорд - по икономика и корпоративно право. Няколко месеца бях на борсата в Уолстрийт, след това успешно изчезнах от полезрението на Големия брат. През следващите 10 г. успях да създам огромна финансова империя - моите корпорации и концерни контролират активи за над 1 трилион $. Разбира се, никой не знае, че аз и сестра ми сме най-богатите хора на тази планета - винаги съм искал да бъда "човекът в сянка". Всеки ще ме попита - как успях да го направя? Отговорът е простичък - аз и сестра ми виждаме в бъдещето... Аз мога само около 3 години, но сестра ми е уникална - тя вижда близо 10 г. напред!

Ние преживяхме терористичните атаки и падането на двете кули в Ню Йорк. Опитахме се да ги предотвратим, предупредихме властите, но никой не ни обърна внимание...

Всичко бе наред до средата на 2014 г, когато късно след полунощ получих ужасно телепатично съобщение от сестра ми (забравих да добавя, че двамата имаме много силна телепатична връзка). Около час по-късно тя дойде при мен и ми разказа какво е видяла през тази гореща нощ в бъдещето - невъобразим кошмар... През 2024 г. ще избухне тотална пандемия, която само в рамките на около месец ще изтреби 99,999 % от човечеството... Не бе ясно какъв е страшният вирус, който ще опустоши Земята - дали е дошъл от Космоса или е създаден от човека, и някой волно или неволно ще отвори Кутията на Пандора...

Веднага направихме план за действие. Задачата бе, да осуетим появата на ужасния вирус, а срокът - имахме по-малко от 10 години... През следващите 2 г. купих един малък остров в Тихия океан, построих огромна подземна лаборатория на много нива и самолетна писта, достатъчно дълга за кацане и на най-тежкия транспортен самолет. Тя обаче бе маскирана с тревни чамове и растения и се появяше само в случай на нужда. Островът бе доста изолиран, най-близката суша беше на повече от 600 км. Захранването с енергия на лабораторията, комуникационния комплекс и жилищните помещения имаше три дублирани модула - първият разчиташе на система, използваща приливите и морските течения, вторият - на усъвършенствани фотоволтаични панели с голям КПД, а третият - на геотермална енергия - на острова имаше дремещ вулкан и горещи минерални извори. Последните осигуряваха и питейната вода, както и отоплението на подземния комплекс.

В съвременния свят, където парите са без преувеличение Бог, на който почти всички се кланят, за мен не бе проблем да наема най-добрите биолози, вирусолози и генетици, както и всички останали специалисти, от които имах нужда. Проблемът бе, да ги убедя в моята кауза, и да останат с години на моя остров. Никой не трябваше да знае къде са, и с какво точно се занимават. Роднините им получаваха огромни суми в банковите си сметки и повечето редовно разговаряха с тях по кодирана сателитна връзка - имах три собствени комуникационни сателита, разположени на геостационарна орбита, които покриваха около 99% от земната повърхност. Легендата бе, че работят за милиардер, който създава нови технологии с цел - изпращането на хора на Марс. Това всъщност не бе далеч от истината, защото също бе мой приоритет, но едва ли щяхме да успеем да ги изпратим преди 2024 г...

Друго важно направление за мен бе също изследването на Световния океан. Разполагах с огромен научно-изследователски кораб, на борда на който имаше специално поръчан дълбоководен батискаф, с който можеше да стигнем дори до дъното на Марианската падина - най-дълбокото място в света - около 11 км. Бях събрал водещи океанографи и хидролози и започнах строеж на подводен град в близост до острова. Бях почти сигурен, че само там може да оцелеем и да бъдем в относителна безопасност. И след 2 г. в моите владения живееха вече над 800 души - учени, инженери, техници, строители, водолази и всякакъв друг поддържащ персонал. На първото подземно ниво имаше огромен ресторант, който обслужваше тази армия от хора.

С помощта на сестра ми успях да разбера, че епидемията ще започне едновременно в десетки големи градове по целия свят през Март 2024 г., но все пак оригинално ще тръгне от Москва. Според малкото изследвания, които тя успя да види, вирусът, виновен за нея, е доста различен от всички познати вируси и точно това е предизвикало масовата пандемия. Той е буквално "интелигентен" - всякакви лекарства срещу него действат само много кратко време, след това стават безполезни, а той придобива имунитет срещу тях... Даже един от учените твърди, че този вирус е генетично проектиран да убива само... хората... и то всички хора, без разлика от раса, пол, възраст, цвят на кожата... Но все пак имаше светлина в тунела - оказа се, че деца и младежи с рядка генетична аномалия - около 1 на 1 000 000, оцеляват. Това обаче не беше много успокоително - щяха да оцелеят не повече от 8 000 души в целия свят, и то предимно млади неопитни хора, защото с тази аномалия рядко някой живееше над 40 г...

Постепенно идваше все повече информация и вече бе почти сигурно, че този вирус е с извънземен произход... Изглежда някаква извънземна раса се опитваше да колонизира Земята безкръвно (поне за тях), като изтребят сегашните ѝ господари. Вече бе сигурно, че вирусът наистина вероятно е проектиран, ДА АТАКУВА ЕДИНСТВЕНО Homo sapiens...

Оказа се, че извънземните ще използват за доставянето на вируса на Земята един доста голям астероид, който ще причини масова паника през 2024 г. Обозначението му е (100092) Немезис. Диаметърът му е над 10 км, а скоростта необичайно висока - около 49 км/с. Той се появява буквално от нищото, и поради огромната си скорост и сравнително малките размери, бива засечен само 3 дни преди да навлезе в земната атмосфера. Първоначалния ужас от сблъсък не се потвърждава - Немезис минава на косъм - на наистина нищожно за космическите мащаби разстояние от 15 км от Земята над европейската част от северна Русия, само на около 90 км от Москва. Въздушната ударна вълна от преминаването му се усеща и там. Очевидци твърдят, че след него вали "черен дъжд", който стига и до руската столица. Необичайно е също и времето - в ранните часове на 22-ри Март 2024, точно по време на Пролетното равноденствие. Над 3/4 от московчаните ще напуснат столицата през тези ужасни 3 дни след откриването на Немезис, почти половината от тях на 21-ви Март.

2 години след първоначалната ужасяваща вест, сестра ми най-после успя да види виновниците за този геноцид - високи около 3 м. същества с хуманоиден вид, но с несъразмерно големи глави, сива груба кожа и огромни очи. Те инсталираха 4 огромни машини по протежение на екватора и 2 още по-големи на полюсите. Климатът на Земята започна бавно да се променя - стана по-топъл и по-влажен. Въздухът се насити с повече кислород и стана много по-чист, тези машини явно филтрираха и отровните газове, отделяни повече от столетие от заводите, фабриките и двигателите с вътрешно горене. Земята се върна в прединдустриалната епоха.

А може би тези същества бяха истинските господари на Земята, дошли да спрат неуспешния Експеримент с Човечеството и да подготвят нов...

Част 2

НЕМЕЗИС

19-ти Март 2024, Москва

Сергей бе любител астроном. От малък се увличаше по астрономията. За него истински активното време бе нощем - когато можеше да наблюдава красивото небе с милиони звезди. И не само звезди - също така планетите от Слънчевата система, както и хилядите постоянно прелитащи комети. Много нощи бе прекарал в наблюдения, снимки и сравняване на резултатите. Но тази нощ щеше да промени живота му - и не само неговия, а на почти цялото човечество...

Точно в полунощ (когато според древните се отваря небето - за добри и за зли сили, а някои твърдят, че тогава се отварят и вратите на Ада), той забеляза малка светла точка в сектора, който наблюдаваше. Бе почти сигурен, че вчера я нямаше там. Провери надлежно - наистина я нямаше. След 1 час направи отново проверка - светлата точка се движеше невероятно бързо - с поне 50 км в секунда. Свърза се с Центъра за наблюдение на Малки планети и поиска потвърждение. След два часа вече бе ясно - това е астероид, с диаметър над 10 км и щеше да премине опасно близо до Земята... Записаха името му като откривател на астероида и му дадоха номер 100092. Още същия ден, когато изчислиха вероятността да удари Земята - 98,5%, той получи и име - Немезис...

На сутринта стана ясна точната му скорост - 49 км/с, т.е. около 176 000 км/час. Намираше се на огромно за нашите мащаби разстояние - над 13 000 000 км, но с тази скорост щеше да пристигне само след... 3 денонощия... Компютрите изчислиха и къде ще удари - на около 90 км от Москва, в европейската част на Русия... Веднага бе обявено извънредно положение и всички военни части около столицата бяха вдигнати под тревога. Москва трябваше да се евакуира за 3 денонощия - мисията невъзможна...

Точно в 12:00 - 12 часа след откриването на астероида, президентът направи обръщение към нацията и прикани всички, които са в 100-километровия радиус около предполагаемата точка на сблъсъка, да се евакуират незабавно. Естествено настъпи страшна паника - това нямаше как да бъде предотвратено. Първи напуснаха Москва чужденците и дипломатите. И трите московски летища бяха претоварени от специални самолети, дошли за гражданите на почти всички страни от Европа и Северна Америка.

20-ти Март 2024, Москва

Москва осъмна във военно положение. В центровете за задържане на заподозрени и в московските затвори избухнаха бунтове. Вече имаше хиляди самоубийства, и въпреки масираното присъствие на полицията и армията, безброй кражби, грабежи, обири и убийства. Болниците и моргите бяха препълнени. По непонятен начин около половината московчани вече имаха огнестрелно оръжие, макар че цената му на черно скочи над 100 пъти... Пред обменните бюра и банките се извиха огромни опашки, рублата падна с над 90% и трябваше да бъдат затворени. Армията разчисти с тежка техника многобройните катастрофи, направени от изнервените до крайност шофьори, довели логично до огромни задръствания. Бензиностанциите бяха окупирани от стотици коли и се наложи да се въведе лимит от 30 л. на кола. Мобилните мрежи също бяха претоварени. Хаосът беше пълен...

21-ви Март 2024, Москва

Президентът на Русия отново направи обръщение към нацията, като обяви, че според учените вече със 70% вероятност Немезис ще премине ПОКРАЙ Земята, може би дори на 15 или 20 км, но ПОКРАЙ НЕЯ! Въпреки това хората масово напускаха опасната зона - дори и при преминаване на 15 км над нея, от огромната скорост на това масивно тяло щеше да се образува ударна вълна, подобна на тази след мощен ядрен взрив, която макар и позатихнала, ще удари и Москва. Армията и полицията, образно казано, вдигнаха ръце и привечер също напуснаха града. В предградията и в индустриалната зона бушуваха огромни пожари. По улиците също горяха коли, гуми и всякакви други неща. След залез слънце, Москва се превърна в призрачен град, осветен единствено в центъра, в крайните квартали бе спряно електрозахранването - там светлина идваше само от огромната кървавочервена Луна, намираща се в Пълнолуние и отблясъците от пожарите... По улиците бродеха някакви разхайтени пияни въоръжени мъже, които трудно можеха да се наречат хора, и хвърляха гротескни сенки по стените на доскоро един от най-скъпите градове в света...

22-ри Март 2024, 90 км западно от Москва

Точно в 3:40 сутринта огромният астероид Немезис профуча в североизточна посока с над 170 000 км/час на 15 км над селището Руза, намиращо се на около 90 км по права линия западно от центъра на Москва. За щастие на неговите жители то бе пощадено, защото ударната вълна се разпространи на североизток и удари селищата Нововолково, Старо, Орешки и Анино. Покровское, Брикет и Онуфриево също бяха засегнати. Всички тези селища, разбира се, бяха евакуирани още предния ден. Разрушенията бяха сериозни, но почти нямаше човешки жертви. Очевидци разказваха, че след астероида от небето се излял черен дъжд. За съжаление поради ударната вълна и северозападните ветрове той достигна и до Москва. Това, което Немезис не успя да направи, го направи този дъжд - с него на Земята дойде най-страшната чума - извънземният вирус, който покоси 99,9999% от хората по света...

30-ти Юли 2024, някъде в Тихия океан

Сега в подводния град и под земята на острова с мен и сестра ми живеят оцелелите около 8000 души. Само това остана от Човечеството... но НАДЕЖДАТА НЕ НИ Е ИЗОСТАВИЛА!

Топ Фейсбук обсег

МК©2017, София

Автор: Марио Кроненберг
Facebook: facebook.com/Kronenberg111
http://kronenberg.wikifoundry.com/