Последният час – първа част

Със затаен дъх, притихналите тълпи наблюдаваха тъмното небе, раздирано все по-често от мълнии и гръмотевици. Сякаш живи древни дракони, бяха пленили небесата под собствената си власт. Беше страшно! Адски страшно! В никакъв случай не можеше да се излезе навън. Това би било равно на самоубийство. Малкото работещи радиостанции предаваха със смущения за нови жертви на всеки тридесет минути. Рио де Жанейро гореше! Вилнееха ураганни бури с непрекъснати проливни дъждове. И градушки, които на всеки пет часа изневиделица се стоварваха върху града, на величествената статуя на Исус Христос, който днес загуби пет милиона свои жители! Мощните урагани вилняха неспирно цяло едно денонощие. Прогнозата за времето бе невярна! Беше февруари. Синоптиците обещаваха слънчево и сравнително горещо време... Какво се бе объркало? Защо?

24 часа по-рано...

Рамон Ферейра се събуди точно в 6:00. Това бе напълно обичайно за него. Бе знаменит радиоводещ и не можеше да си позволи да закъснее. Сутрешното му токшоу бе предпочитано от почти 2 милиона слушатели всеки ден от понеделник до петък. Обожаваше работата си, а и освен финансова стабилност, тя му носеше редица други дивиденти. Познаваше лично най-влиятелните и богати личности в Бразилия.

Взе си бърз душ, като същевременно старателно четкаше зъбите си. Държеше на устната си хигиена, на здравето си и на добрата си физическа форма, като цяло. Едно от малкото му прегрешения бе кафето! Изпи на един дъх останалото от предната сутрин разтворимо кафе, облече елегантния си костюм на Майкъл Корс, напарфюмира се обилно с любимия Клайв Кристън и бегом слезе по стълбите от десетият етаж на сградата, в която живееше. Не ползваше асансьор! Портиерът му предаде пощата и поръча да докарат любимото му Lamborghini Veneno, закупено преди около година. Рамон несъмнено бе успял мъж. Типичен бразилски красавец, с лекота обайваше събеседника си. Изказа и дикцията му бяха правилни. Обноските изискани. Усмивката му бе неустоима. Тялото добре поддържано. Походката уверена и почти властна. Излъчваше невероятна мъжественост. Мъж мечта, със сигурност! Но, никой не предполагаше, че независимо от безбройните ухажвания, той живееше сам. Бе необвързан. Имаше много високи критерии. А и на първо място поставяше кариерата си. Имаше висше образование. Магистратура по комуникации към Федералния университет в Парана. Работата му в радиото, бе негова сбъдната мечта. Интересите му бяха всестранни. Единственото, което въобще не го вълнуваше истински това бе политиката. Но, не можеше да не се информира за политическите събития. Все пак трябваше да намира теми за разговор с видните политици, когато се срещнеха по време на събития, на които присъствието на властимащи бе задължително.

Начинът по който говореше - леко дрезгавия глас и умерения, но непоколебим тон вдъхваха сляпо доверие. Със свои собствени усилия и талант бе спечелил милионите си почитатели и... милионите си. Имаше една максима – винаги да проверява по няколко пъти информацията, която поднася на радио слушателите си. Ако не бе сигурен в нещо, никога не си позволи да говори публично за него. Родителите му бяха покойници. Имаше сестра, която преди години замина за САЩ и повече никога не се свърза с него, след смъртта на майка им и баща им. Загинаха при самолетна катастрофа, в следствие на внезапна буря, точно тридесет минути, преди полета им да се приземи на летището в Рио де Жанейро. Оттогава двамата се отчуждиха.

За да не се тормози излишно, Рамон се затрупа с работа и различни ангажименти.

Това му позволи да не мисли толкова за нещастието, което сполетя семейството.

Скоро щеше да навърши 40 г. Въобще не му личаха годините, разбира се!
Нескромно от негова страна, но сам си признаваше, че е късметлия в живота. С изключение на голямата трагедия и загубата на родителите, а и на сестра си, която изчезна от живота му, той имаше всичко. Всъщност почти всичко. Така и не срещна подходящата жена, която да покори сърцето, но най-вече ума му!

Качи се в колата и се отправи към радиото.
Независимо от ранния час, по улиците вече имаше достатъчно автомобили. Всеки бързаше нанякъде. Сградата, в която се помещаваше радиото не бе далеч. След около двадесет минути, той вече паркира на охраняемия паркинг луксозното си возило. Влезе във фоайето на медията, където усмихнатата секретарка му подаде сценария и чаша с разтворимо кафе – задължителен ритуал, преди старта на токшоуто. Бе особен ден. Някаква странна енергия витаеше във въздуха. Отдавна не бе изпитвал напрежение, но нещо днес определено бе опънало нервите му, до краен предел. Чувстваше се напрегнат и замислен.

- Добро утро, г-н Ферейра! - учтиво го поздрави секретарката.

- Добро утро, Тамара! Как сте днес?

- Благодаря, добре съм. Изпитвам някакво странно усещане за безтегловност...

- Хм... Аз също се чувствам някак необичайно подтиснат. На какво ли се дължи?...
- Вероятно е от времето. Очакват се високи температури днес. Сигурно ще бъде задушно. В хороскопа Ви пише, че днешния ден е съдбовен за Вас. Ще Ви се отдаде шанс да научите нещо, което в бъдеще ще Ви помогне да се справяте по-лесно с житейските ситуации. Също така, че събитията, на които ще станете свидетел ще променят начина Ви на живот и разбиранията Ви за съдбовната предопределеност!

- Ха! – засмя се той. Не вярваше на хороскопи, но винаги му бе приятно докато Тамара чете дневния му хороскоп. От учтивост никога не я прекъсваше. - Поне ме накара да се усмихна. Благодаря ти, Тамара! - с широка усмивка изрече той и се отправи към кабинета си, за да препрочете сценария. Не, че не го беше чел! Знаеше много добре какво пише там, защото самия той подготвяше сценариите си. Даваше ги на Тамара само за редакция, в случай, че бе допуснал някакви грешки. Не, че някой щеше някога да прочете написаното, освен него и Тамара, но не обичаше правописните и граматическите грешки. След около тридесет минути започваше шоуто. Искаше да си опресни темите за деня. В четири часовото предаване, се засягаха изключително интересни теми. Част от темите включваха новите научни открития, фешън тенденциите, културата и изкуството, любопитните новини от света на музиката, новите филми, театралните постановки, новите книги, съвети за личностното развитие, здравословно хранене и здравословен начин на живот, рецепти, разговори със слушатели и разбира се хубава музика. Поднесени с усмивка и онази специфична дрезгавина в гласа му, те звучаха не просто интересно, а опияняващо и вдъхновяващо. Човек се зареждаше докато слуша гласа му. Беше толкова добър разказвач, че спокойно можеше да си представиш това, което той поднасяше в речта си. Сякаш си на кино, в което действието се развива на живо пред теб. Толкова ярко обрисуваше нещата, за които говореше.

Но днешния ден, наистина бе необичаен! И тепърва всички щяха да разберат това.

- Добро утро, приятели! - каза бодро, вече седнал пред радиопулта и микрофона.

- Днес ще си говорим за всичко, което може да ни зареди положително! Аз съм Рамон Ферейра. Започваме с идеите за разходка сред природата..., кое е най-романтичното местенце във вашия град... Ще слушаме хубава музика и ще обсъдим най-романтичните жестове, които бихте могли да предложите на любимия човек. Любовта и взаимоотношенията с хората, които обичаме и на които държим, ще са водещата тема днес. Това е само началото. Останете с нас!

Времето навън бе започнало да се променя. Рамон бе напълно погълнат от разговорите със слушателите си, които се включваха на живо, както и в сценария, музикалния плейлист, рекламите, които трябваше да прозвучат в точно определен момент... Той нямаше навика да гледа навън. Като всеки човек, пред когото стои електронно устройство, като монитор – телевизор, смартфон, таблет, лаптоп или компютър, той бе изцяло погълнат от случващото се на екрана.

Тамара бе забелязала промяната, но не вярваше, че няколкото облаци, които се бяха появили, предвещаваха последващата трагедия, която завинаги щеше да промени Рио де Жанейро! А и целия свят!

Само час от началото на предаването, се образуваха необичайни атмосферни условия. Задуха силен вятър, който прерасна в ураган. Внезапно, само за миг, обстановката се промени. Тъмното небе, бе раздирано от светкавици. Гръмотевиците пронизително оглушаваха над града. Метеорологичната прогноза обещаваше задушно и сравнително горещо време! Какво се бе объркало!

Тамара реши да се обади на методологичната служба, за да получи повече информация. Вече няколко пъти се опита да се свърже по телефона. Не успяваше.

За огромна изненада на Рамон, телефоните в студиото също мълчаха. Той разбира се, се стараеше да не губи самообладание и даже за първи път в кариерата си звучеше с изкуствено приповдигнато настроение. Усещаше се. Читателите, които все още слушаха, вече знаеха, че нещо не е както трябва. Познаваха гласа му!
Никой все още не подозираше, че след час, водещите новини щяха напълно да преобразят радио и телевизионният ефир! Разразилия се ураган, вече навлезе във вътрешността на града. Във въздуха хвърчаха автомобили, кофи за боклук, всякакви предмети и ... хора!

Навсякъде настана хаос! Проливния дъжд, който съпровождаше урагана, заля като потоп улиците. Навсякъде наводненията вече бяха очевидни! Силата на водата отнесе паркиралите автомобили, завлече и големи тълпи от хора, опитващи се да се скрият някъде. Картината бе потресаваща! Черните небеса, вече бяха и над сградата на радиото. По стъклата блъскаха отломки, градушка и всякакви предмети! Силен трясък в съседното помещение, стресна Рамон и Тамара. Той внезапно осъзна, че днешния ден, няма да бъде такъв, какъвто си бе представял!
Въздушните течения бяха силни. Валеше страшно силно – из ведро. Странно, но както валеше дъжд, внезапно той отстъпваше място на градушка, едра колкото тенис топки! Дали щяха да издържат стъклата на високата сграда, в която се помещаваше радиото? А, дали нямаше да се наложи евакуация. Рамон се приближи до стъклото. Нищо не се виждаше. Освен сумрака, който се простираше навсякъде, силните ветрове и бушуващата градушка не предоставяха никаква видимост!

Святкаше на всеки пет секунди! Наблизо падна гръм!

Запищяха аларми на офиси и магазини, на автомобили... Сякаш внезапно въздушно нападение на невидима сила, промени облика на града! Първото, което подсказа за предстоящите трагични събития бе световно известната статуя на Исус Христос! Мощна гръмотевица се бе стоварила върху нея! Притисната от мощният ураган, градушката, силата на вятъра и падналата гръмотевица, статуята на Спасителя започна да се руши! Сякаш, като на забавен каданс първа падна главата, после ръцете, торса и накрая основата. Грохота се разнесе из цялата област. И сякаш не бе достатъчно, а бурята се усили още повече. Смесицата от градушка, гръмотевици, наводнения, силен вятър, черните надвиснали облаци обрисуваха апокалипсис невиждан досега...

Втора част->>>

Топ Фейсбук обсег

Автор: Sonic - Николай Ненков