Светът на мъглите

Полет N692FE на Федерал Експрес бе рутинен - от Ню Йорк до Лос Анджелис. За 6 часа новият товарен Airbus щеше да пресече 3 часови пояса, но това не бе нищо особено за опитния капитан Майкъл Крейн и неговия помощник Ник Денвърс. И двамата имаха по над 10 000 часа във въздуха. Излетяха по разписание в 17:15 от La Guardia и поеха на запад. Времето бе ясно, топло и приятно - типичен майски ден. Удоволствие е да се лети в такова време.

Неусетно стана 8 вечерта - летяха вече над Невада. Слънцето залязваше красиво точно пред тях. Изведнъж самолетът попадна в турбуленция - разтресе се целият и почти всички стрелки и индикации по дисплеите буквално полудяха. Едновременно с това прекъсна радиовръзката. Притъмня и пред тях се появи нещо невероятно красиво - стена от преливащи светлини, наподобяваща северно сияние. Нямаше как да я избегнат, а и не бяха в състояние с тази турбуленция, затова смело се гмурнаха в нея...

За момент сякаш времето спря - всичко бе като на забавена лента... Майкъл погледна пилотския си механичен "Брайтлинг" - часовник, който всеки уважаващ себе си пилот носеше, и не повярва на очите си - за 1-ви път в живота му секундарната стрелка бе неподвижна! След няколко минути турбуленцията изчезна и радиовръзката бе възстановена. Часовниците също работеха нормално. Слънцето вече бе залязло, но все още бе светло. Започнаха снижаване към международното летище на Лос Анджелис. Един приятен женски глас от кулата за управление на полети им съобщи, че в Лос Анджелис има мъгла, и им препоръча да използват при кацането помощта на автопилота.

- Мъгла в Ел Ей? През Май? Това е невъзможно... - промърмори Денвърс.

- Хм, и това, което преживяхме преди малко, изглежда научна фантастика, но е факт - каза Майкъл.

За съжаление не ги бяха излъгали - наистина над летището се стелеше гъста мъгла... Кацнаха нормално - новите Еърбуси разполагаха с всякакви системи за подпомагане на излитането и кацането в доскоро невъзможни условия. Рулираха до карго терминала и след малко вече бяха в него. Подписаха, както винаги, куп документи, и се отправиха към хотела си. На Майкъл му направи впечатление, че цветовете около тях са някакси по-сиви от обичайното, но реши, че е от изкуственото осветление и претоварените му от фееричната светлинна стена зрителни рецептори. Освен това въздухът имаше странен аромат, но може би това бе от мъглата. По принцип той бе нощна птица, но този път бе доста уморен, погледа само малко мача на "Ню Йорк Янкис" с "Чикаго Къбс" и се изненада, че не познава почти никой от играчите - изглежда и двата отбора бяха пуснали резервния си тим. След това заспа безпаметно.

Сутринта стана рано. Погледна през прозореца - мъглата се стелеше на талази... Избръсна се и по навик звънна на жена си. За негова изненада получи автоматичен отговор, че такъв номер не съществува. Опита втори и трети път, но без успех. Малко ядосан, позвъни на домашния им телефон в Ню Джърси. Този път обаче се уплаши - включи се телефонен секретар с неговият глас и съобщение, което не помнеше да е записвал... По принцип в тяхното семейство съобщенията в телефонния секретар бяха запазена територия за дъщеря му Джени. Хукна към рецепцията и поиска веднага да го свържат с полицията в Ню Джърси. Развълнуван, се опита да им обясни кой е и защо ги търси. Помолиха го да се успокои и след малко се обадиха обратно. Служителят го помоли да каже буква по буква имената на жена му и дъщеря му. След това тихо поговори с някой до него, Майкъл не можа да чуе почти нищо. Изкашля се и с явно неудобство каза:

- Извинете, сър, но според нашите документи Вие... не сте женен и на Вашия адрес при нас няма регистрирани такива лица. Вие без брак ли живеете с тази жена?

- Ккккак без брак???... - Майкъл се задави от ярост - С Ан сме женени от 16 години! Дъщеря ни Дженифър е на 15!...

В този момент погледът му попадна на сутрешния брой на "Лос Анджелис Таймс", оставен на рецепцията. Водещото заглавие бе: "Равносметката след първите 100 дни от управлението на Хилъри Клинтън"...

Майкъл не можа да повярва на очите си - Хилъри Клинтън??? Нали новоизбраният президент е Доналд Тръмп?!? Къде беше попаднал? Той изпусна слушалката и загуби съзнание...

Когато се свести, лежеше на едно канапе във фоайето на хотела, а до него бе седнал Ник Денвърс. Той тихо му каза със странно уплашено изражение и треперещ глас:

- Майкъл, моля те, стегни се! Трябва да се махаме оттук! Това не е Лос Анджелис, който познаваме! Тук всичко е наопаки... Имам чувството, че сме... в друго измерение... Тази красива светлинна стена... май сме преминали през вид "черна дупка"...

Никога не бе виждал този огромен като мечка мъж уплашен... Майкъл бавно стана и отиде да се наплиска с малко вода. В главата му нахлуха хиляди емоции - осъзна, че тук и въздуха, и водата, и дори хлябът в сандвича му, имат друг, неопределим вкус - с лек металически оттенък... Цветовете бяха някакси убити, всичко бе сиво, да не говорим за тази мъгла навън...

Като насън преминаха задължителния медицински преглед, подписаха отново куп формуляри и излетяха по разписание в 10:30 обратно за Ню Йорк. Веднага след като напуснаха Лос Анджелис, мъглата изчезна. Но това бе логично - тя се стеле обикновено ниско над земята...

Отново летяха над Невада. И отново попаднаха в турбуленция. Когато видяха фееричната стена, по която се преливаха всички цветове на дъгата, без колебание с пълна скорост се гмурнаха в нея. Около 5 чàса по-късно кацнаха нормално на La Guardia. Майкъл нямаше търпение да звънне на жена си. Този път се свърза.

- Защо не ми се обади тази сутрин, Майк? - скара му се тя.

- Имах проблем с телефона, скъпа! Извинявай! Как си, как е Джени, всичко наред ли е?

- Хм, всичко е наред, защо да не бъде? Ти... добре ли си?...

- След като те чух, съм много по-добре, съкровище!

Купи цветя и малки подаръчета и нетърпеливо тръгна с пълна газ към вкъщи. Отвори вратата и буквално нахлу в хола. На канапето седеше непозната жена, която му се усмихна, целуна го и му каза:

- Благодаря ти за цветята, Майк, но нямаше нужда! Добре дошъл в къщи!

Майкъл се опита да каже нещо, но от устата му не излезе нито звук... Усети силна болка в главата, пред очите му притъмня и загуби съзнание... Явно и това измерение не беше неговото...

Топ Фейсбук обсег

МК©2017, София

Автор: Марио Кроненберг
Facebook: facebook.com/Kronenberg111
http://kronenberg.wikifoundry.com/