Светове: Огледалния свят – първа част

Светове

Огледалния свят – част първа

Завладяващ страх... Изгарящо любопитство... Неописуемо вълнение...
Преливащи като цветовете на ярка дъга, в мен бушуваха всякакви емоции.
Но едно чувство бе най-силно. Бе
завладяващо и неподправено - чувството, че съм истински жив!

Отворих очите си – буквално!
И погледнах към създанието, което
стоеше пред мен. То ме съзерцаваше изучаващо.
Усещах се, като опитно зайче. Сякаш от реакциите ми следва да бъдат направени важни заключения за бъдещето на съществата, към които представители
принадлежах и аз.
Днес съм повече от сигурен, че нямах гласов апарат.
Ако имах някакво лице, то със сигурност бе безизразно, защото липсваха устни.
Липсваше нос.
Липсваха ушите. Единственото, което със сигурност напомняше за човешкото лице, това бяха очите ми! Те си бяха на мястото. Усещах този факт с цялото си същество.
Опипах“ лицето си, за да се уверя, че усещането е реално.
Това, което „докосвах“ определено не се вписваше в общоприетата ни представа за човешко лице.
И въпреки тези очевидни разлики, аз имах
странното и живо усещане за вкус и мирис.
Можех да комуникирам безпроблемно. Можех да имам какъвто „глас“ пожелая!
А тялото ми бе изградено от прозрачна светлина!
У мен напираха толкова много въпроси...

Внезапно се чувствах като малко дете, което вижда светът, като най-прекрасното място за изучаване.
Ами да! Сега разбрах... Аз не съм на Земята!

- Къде съм? - успях да промълвя в съзнанието си.

- Добре дошъл, в Огледалния свят! - мисловно отговори съществото пред мен.

- Отвлечен ли съм? Отвлякохте ме, за да правите опити с мен, нали?!
Какво сте ми сторили?! Защо нямам лице?! – неистово крещях в съзнанието си
на „извънземното“.

- Успокой се! Не си отвлечен.
И никой не е правил каквито и да е експерименти с теб! Ще ти обясня
така, че да разбереш!
Ще говоря с човешки мисловни форми, които ще ти помогнат да преведеш на достъпен език за себе си и останалите, какво се случва.
Чрез неосъзнатата сила на енергията, която вие наричате "дух", ти внезапно се проектира в нашия свят.
Физическ
ото ти тяло проектирано и създадено за условията на вашата планета, все още е на Земята.
Единствено твоя дух е в нашия свят, но няма да е за дълго. Бъди спокоен!
Тук идват рядко представители на вашата планета. Това се случва основно поради две причини – идвате, за да търсите истината за живота на Земята –
създаването на човешкия род, или за да научите истината за смъртта на физическото си тяло и евентуалното продължение след това, когато енергията, която наричате душа напусне тялото и се отправи към Първоизточника. Но, има ли такова продължение?...
Много скоро ще разбереш...
Ще ти бъде отговорено на всички въпроси, които са приемливи за вашата същност.

Чувствах разочарование... Странно! До преди минута изпитвах гняв, че съм отвлечен, че са наранили тялото ми, че са го обезобразили, а сега чувствах разочарование, че всъщност само духовно се рея в този непознат и странен свят на огледала.
Как по дяволите се озовах тук?
Щом тялото ми е на Земята, а духът ми се намира в това пространство, означава ли, че физически съм мъртъв...

Сякаш доловило мислите ми, съществото се приближи грациозно и ме „хвана“ за „ръката“.

(Всяко нещо, което ще описвам, ще бъде обяснено така, че да бъде лесно асимилирано от хората. Понеже ми е много трудно да разкажа, как всяко действие тук, на тази загадъчна планета, всъщност не се изразяваше в никаква физическа форма. Поне не и в такава, каквато познаваме ние хората. Всичко се случваше, чрез съзнанието.)

- Нямаме много „време“! - каза съществото. Нека първо те разведа наоколо и по време на това пътешествие, ти ще ме питаш каквото те интересува за живота. За живота на Земята! За живота на Огледалния свят. И за случващото се след живота. След края на физическия... „затвор“, в който се намира енергията наречена "душа", на вашата планета. Защото на нашата планета, както и сам виждаш, ние нямаме физическата същност, присъща на човешкото същество. Ще ти разкрия важни неща, които на човека убягват, по една или друга причина.

Внезапно се озовахме на „улица“, по която досущ като на Земята върволици от същества се движиха и се рееха в пространството и времето, забързани към своите задължения.
Наоколо виждах само и единствено огледала. Бяха като врати, като портали, като панорама на намиращото се край нас. От огледало в огледало можехме да влезем и това нямаше край. Огледалата бяха някак безплътни. „Огледала“ е образно описание, на онова, което виждам тук. Представете си огромни, безкрайни и безплътни огледала навсякъде, които като портали отвеждат към следващо ниво, към нова улица, към определена точка, към конкретно „място“ в пространството! "Растенията", "цветята", всяка форма тук бе като от огледало.
Но не можеш да опишеш онова,
дето няма реална форма. Съзнанието ти е ограничено. Какво да се прави!
Как по дяволите да опишеш една „материя“, която всъщност е прозрачна? Няма как реално да я докоснеш, но тя е там. Тя е в теб!
Как да опишеш вятъра, като той се намира вътре в теб, а не край теб? Как да опишеш всичко, което на Земята си свикнал да те заобикаля, да можеш да докоснеш и усетиш с физическото си тяло. А на тази планета, то се намира вътре в самия теб...
А ти разполагаш по всяко време с него...
Самата планета сякаш е вътре в теб. Не ти се намираш в нея, а тя се намира в теб.....

- Приличаме си! - казах машинално. Ние на Земята също бързаме нанякъде. Почти винаги и до края на съзнателните си дни... - вероятно звучах унило и твърде разочаровано. Къде отиват всички? - нямах търпение да науча повече за живота на тази толкова необятна планета!

- Към „училищата“! Нашата същност и еволюцията ни са на ниво, което изисква от нас да полагаме непрестанни усилия да усъвършенстваме знанията и уменията си. Всъщност, ако трябва да сравня това, което правим - ние „работим“. На планетата, от която ти дойде, вие „работите“ с физическото си тяло. Нашата „работа“ се състои в пребиваването ни в различни училища. Наученото ползваме, както вие ползвате спечеленото от работата - „парите“, които получавате. Ние получаваме възнаграждения под формата на знания и умения. Чрез тях създаваме всичко необходимо за нашия живот тук. Всеки един от нас, посещава конкретно училище. Винаги сме на групи. Всяка група посещава конкретно училище. Напредналите посещават училища недостъпни за онези от нас, които все още нямат достатъчен еволюционен напредък. До „завършването“, ние принадлежим към конкретното училище. Взаимосвързани сме с него. „Материала“, който се изучава в даденото училище, е нашата "работа". Нашето "призвание". Прилагаме наученото на практика. Така всеки един от нас допринася за нашия свят, за нашето съществуване. След „дипломирането“ следва прякото ни участие в сътворяването на света ни, какъвто се стремим да бъде за нас и следващите поколения. Това се случва, чрез колективното излъчване на форма-мисъл, чрез която създаваме всички необходими условия за живота тук! По-късно посещаваме ново училище, където придобиваме нови знания и умения. Отново следва сътворяване на важните за живота на планетата ни условия, чрез наученото. И така нататък... и така нататък.
До момент, когато нашия живот приключва. За разлика от Земята, в Огледалния свят
ние избираме и решаваме, кога е краят!
Но нека „краят“ не се възприема така, както вие го приемате на Земята. Тук края не се нарича „смърт“, нито „край“.
То е като четенето на великолепна книга! По всяко време можем да отворим книгата отначало, да прелистим средата и да се озовем в края... Разбираш ли? В нашия свят няма начало, няма и край... Тук всичко съществува абсолютно безкрайно. С изключение на душите, които не успяват да възприемат уроците в училищата... След няколко неуспешни инкарнации, им се отнема правото да се прераждат! По-късно ще ти обясня подробно.
На даден етап от животите, които започваме в Огледания свят
, е възможно да преценим, че вече няма с какво да бъдем полезни на планетата си!
Тогава
 се отправяме към друго звездно пространство, където условията са коренно различни.
Така не ни „омръзва“ да
съществуваме, както вероятно бихте предположили.
Освен, че има безкрайно съществуване, има безкрайни възможности. Тук всичко... е "безкрайно"!
Нали запомни... Книгата, която можеш да отвориш и прочетеш отново, когато пожелаеш, или пък разлистиш страница, която разкрива нещо полезно за теб и околните, в даден момент... Това е нашата безкрайност!
Никога не може да ни омръзне.
А, чувството, че постоянно създаваш и допринасяш за развитието на толкова много планети в безкрайните пространства на Мултивселената, е велико. То може да бъде сравнено единствено с вашето участие, като „родители“ на децата на Земята! В мисията ви по създаването на живот. Нито една работа, която вършите физически на планетата си, не може да се сравни със ролята ви на родители!
За съжаление пространство-времето, в което се намирате, ви позволява да се чувствате „важни“.
Когато заемате дадена длъжност, постигате дадени успехи, цели... Или когато
притежавате материални богатства, вие се опиянявате... Ставате зависими. И това е един безкраен кръговрат на зависимости.
Една бездна, между същинската ви мисия на вселенски наследници, на Земята и ниската вибрационна зависимост, пречеща на могъщото разгръщане на духовния ви потенциал. Вие сте като семена, които могат да родят най-удивителните цветя, които сте виждали, но грижите за покълването им са били изоставени, преждевременно. Отчасти нямате вина за това... Но и не правите нищо, за да промените "съдбата" си!
Уви
 не разбирате, че ако не следвате мисията си да създавате живот, то самият живот на Земята би бил немислим.
Без човешки същества, без нови
поколения, без животинските и растителни видове, тази планета е обречена.
Вие изразходва
хте ресурсите й с користни и не дотам правилни цели, по време на целия ви жизнен цикъл. Дори децата си създавате с цел!
Давам ти пример – създавате деца, „за да наследят всичко“, което вие сте придобили като материални богатства.
Не разб
ирате, че създаването на живот, всъщност е най-голямото богатство. Без живота на Земята, няма да има Земя.
Не и такава, каквато я познавате.
Не казвам, че без вас тя не би оцеляла. Но не това е нейното предназначение...
Вашата планета резонира и е в пълен синхрон с вас!
Колкото и странно да звучи, неслучайно каквото правите в ущърб на Земята, планетата ви го връща обратно като бумеранг.
И това е съвсем в реда на нещата.
Невъзможно е докато унищожавате дома си отвътре, да останете незасегнати в него!
Това противоречи на всички закони на Вселената...
Вашите учени от векове се стремят да населят други планети. Някои от вашите древни предци отдавна успяха да постигнат това...
Но, много скоро сториха същите грешки, като на Земята и унищожиха новите земи... Наричате ги Марс и Венера – те са най-близки до вас.
Разбира се, че древните предпочетоха да населят възможно най-близките земи, за да наблюдават живота на Земята. Чрез новото поколение, което древните учени сътвориха на новите планети и изпратиха на Земята, те се опитаха да й помогнат да се съвземе. Да започне своя нов цикъл. Или с други думи, се стремяха да я върнат отново към живот, с надеждата те самите да се върнат един ден и редом с вас, да се радват на благата й. Не искаха да остават завинаги на Марс и Венера. Понеже тези две планети нямат тази синхронност, този резонанс, тази първородна връзка с тях. Същото важи и за вас! Дори да успеете да ги населите отново, винаги нещо вътре във вас самите, ще ви притегля към Земята.
Тя ще бъде вашия мираж!

Задушили сте се в собственото си объркване, че не бихте оцелели, ако нямате „пари“. Ако не притежавате достатъчно „средства“, за да изграждате домовете си...
Виждаш ли огледалния ни свят? Той е изграден изцяло и само чрез нашите познания и умения. Ние нямаме „пари“.
Също като вас имаме нужда от храна. Но нашата храна, нашата работа, нашите длъжности, нашите материални блага идват директно, чрез училищата и наученото там. В Огледалния свят, всяко нещо, което създаваме, намира своето реално отражение в нас самите, като същества, като същности.
Ако трябва да призная, ние не се различаваме толкова много от вас...
Скоро, вашата планета ще навлезе в
нова епоха, когато нищо материално няма да ви помогне да... спасите живота на Земята.
Едва тогава, макар и принудително вие ще започнете да улавяте вибрациите на цялата безкрайна обител, която скромно ще нарека Мултивселена!

Следва продължение...
Вижте част 2 тук>>

Топ Фейсбук обсег

Sonic – Николай Ненков