Светове: Огледалния свят – втора част

Първа част, вижте тук>>>

Мълчах, защото не знаех какво да кажа...
Нима не е вярно казаното от извънземното?
Замислих се, че вероятно не си даваме сметка за страшно много неща. Ние хората сме позволили на егото си да вземе връх над всичко, което си струва истински.

Какво да питам това създание? Сигурно за него сме като някакви малки деца, които тепърва се учат да ходят. Неопитни... Смешни дори!

Преди време някой бе попитал: „За какво им е на извънземните въобще да идват до Земята? Какво да видят тук и какво да научат? Ти би ли отишъл до мравуняк в гората, за да наблюдаваш живота на мравките?“... Действително ми бе трудно, да събера мислите си и да задам въпроси, чийто отговор ще бъде по-различен от това, за което и сами бихме се досетили, ако изобщо си задавахме подобни въпроси...
- Смяташ ли, че идва края на човечеството? - попитах някак примирено, очаквайки отговора...

- Определено ще настъпи край, много по-бързо отколкото си представяте.
Вашите лидери също не подозират, че са безсилни срещу предстоящите катаклизми. Част от тези огромни проблеми, вече са започнали. Вие сами виждате, че климата на Земята няма нищо общо с онова, което помните от детските си години... Заблуда е, че климатичните промени се дължат изцяло на човешката дейност. Поне не изцяло. Но тези промени са част от човешката дейност на Земята. Както ти казах, тя е жив организъм. Тя е създадена така, че да може да се освобождава от излишния „товар“... Това, което видяхте през последното десетилетие е само една бегла картина от предстоящите природни катаклизми, на които вашите представители ще станат свидетели, в недалечно бъдеще.

- Има ли начин да спрем това?

- Не. Твърде късно е! Единственото, което зависи от вас, е да търсите нови планети, където да започнете на чисто. Но... Дали ще бъдете добре дошли там... Това, не мога да кажа.

- Значи, нямаме никакъв шанс... Не можете ли вие да се намесите и да ни помогнете? Твърдиш, че сте напреднала раса, тогава защо не помагате на по-изостаналите?

- Вие помагате ли на всички, които са изпаднали в немилост?! Опитвате да помагате на част от тях, но не можете да спасите всички, дори да впрегнете всичките си ресурси.

- Долавям нежелание от ваша страна...

Съществото не отговори. Посочи ми едно от училищата.

- Това училище е за начинаещи помощници на планетите от Слънчевата система. Тук те се подготвят за живота на планетите там, както и за справяне с проблемите на местните. Ако желаеш да видиш, какви са техните уроци, влез там! Аз ще те изчакам тук.

Училището представляваше блестяща овална сграда от огледала. Всяко огледало обграждащо сградата показваше територията на всяка планета от Слънчевата система. 13 огромни огледала. Чакай малко...

- Защо са 13? И реални ли са образите от огледалата? Виждам живот навсякъде!...

- Разбира се, че образите са реални. Все още учените на Земята не са открили всички планети от Слънчевата система, защото технологиите им все още не позволяват това. Ще се изумите, когато разберете, че още две планети от Слънчевата система са населени със същества от човекоподобна раса. Там има всички условия за живот, необходими на човешкото същество. Но, както казах, дори да ги откриете, не знам дали ще бъдете допуснати на тези земи.

- Защо не?! Ако са толкова напреднали, колкото е вашата раса, ще разберат, че ние сме нямали друг избор, освен да напуснем Земята. Те вероятно и в момента знаят за нашите проблеми...

- Разбира се, че знаят! И точно в това е проблемът. Не мисля, че ще допуснат една раса, която е унищожила цяла една планета, в името на собствената си изгода! Помисли си, ако ти имаш съсед, който разрушава дома си отвътре и в последствие остане без дом, би ли го подслонил, при положение, че той сам е виновен за неволите си?

- Честно казано, не...

- Да очакваш различно отношение от страна на мирните народи, които живеят в хармония със земите си, е глупаво. Те никога не биха допуснали човешкото същество у дома си!

- Питам се, защо ти допусна мен? - гледах озадачено към невероятно красивото създание, изправено пред мен. Ако трябва да бъде описано, то изглеждаше грациозно – високо, слабо, великолепно... Излъчваше мъдрост, добрина, любов, състрадание, но и строгост! Тялото представляваше огледална проекция на всичко, което изпитва към момента. В случая, изглеждаше като дъждовно време с гръмотевични бури. Знаех, че съжалява човешкия род, но и че е ядосано заради себичността ни.

- Защото част от вас, все пак ще имат шанс... Те ще бъдат клонирани, за да населят Земята отново, когато това е възможно, след последната човешка епоха. Но, разбира се, всяко клониране крие известни промени. Ти например, ще бъдеш съвсем различен. В гените ти, ще бъде внесен нов ген, който няма да позволява разрушително поведение към себе си и околните. Други ще получат ген, който няма да позволява алчност, егоизъм, безразсъдство.. И т.н. Новия живот на Земята ще бъде ера на еволюирал човешки вид, който ще бъде далеч по-напреднал, от съществото, което сте сега. Аз и ти не се различаваме много. Не и като души, стремящи се да бъдат в полза на вида си...

- Значи все пак, не всичко е загубено... Мога да помогна, нали? Мога да помогна на моите събратя хората, да проумеем нещата, за които сме слепи...

- Тъжно и жалко е, че не виждате по-далече от носа си... В това отношение, наистина сте слепи! Можехте да постигнете велики неща, ако живеехте в хармония един с друг, ако живеехте в хармония с природата и с животинските видове... Бе направен опит в далечното минало на Земята, това да бъде постигнато... Но, той бе несполучлив.

- Кога се е случило, това?

- Вие го наричате „Палеолит“...

- Значи не визираш Потопът?

- Визирам събития състояли се преди 8000 години, по вашите математически... изчисления. Разбира се, във Вселената съществуват съвсем други закони, но нека кажем, че става дума за събитие, което датира преди около 8000 години. Наречете го „Потоп“, ако чрез него ще можете по-лесно да се ориентирате.

Не влязох в училището... Чувствах се неудобно, като единствения представител на човешката раса, дошъл да търси отговори. А, и ме беше срам от тези същества. Те толкова прозорливо виждаха в нас...

Продължихме напред, където забелязах много създания събрали се на едно място. На нещо, като митинг.

- Какво правят тук?

- Това са създания, които се готвят за реинкарнация. Те ще се родят на планети, където някога са били, с мисията да довършат вече започнати дела.

- Значи е вярно, че след смъртта има живот...

- Животът е навсякъде! Дори в смъртта. Смъртта е събитие, което бележи края на едно пътуване и прехода към друго.

- Това означава, че смъртта на човешкия род, все пак няма да е окончателния край.

- Напротив! Като същество, човека ще бъде заличен от историята на Слънчевата система. Душите, които са поели нелеката задача да се превъплътят в човешки тела на Земята, вече нямат право да се реинкарнират. Земята е последното възможно училище за тях. Наистина малцина ще преминат...

- Чувствам се много тъжен от това, което ми казваш! Нима наистина няма никакъв шанс за толкова много души? Та те са милиони, за Бога!

- Живота си на Огледалния свят също ще приключат окончателно немалък брой души, които не се справиха със уроците... Тъжно е, но е част от плана на Първоизточника.

- Аз лично не смятам, че планът е перфектен!

- И не е необходимо да бъде такъв! Първоизточникът е този, който определя правилата в нашата Вселена. Ние сме само част от глобалния план.

- И какъв е този глобален план? Защо да няма място за всички в него?
Бог ли имаш предвид, като казваш "Първоизточникът"? Можем ли да го разубедим?

- Ти наистина не разбираш! Никъде във Вселената няма място за всички! Има място само за успелите в уроците души!
Както вашата "система" отхвърля от пазара на труда неуките, слабите физически,онези с недъзи и психически негодните, така е навсякъде във Вселената. Вселенския разум изисква единствено и само разумни същества, които стриктно да следват мисията си, да създават, без да рушат! Това са най-напредналите души. Рано или късно всяка душа може да стане такава и да се присъедини към тези безкрайно интелигентни създания, но са необходими много животи, на различни планети и няколко прераждания.
Всяка душа, има право на определени прераждания. По време на тези инкарнации, тя трябва да се усъвършенства колкото може повече. Ако не успее, тя губи правото си да бъде преродена, след няколко поредни провала. Тогава бива окончателно унищожена!
Първоизточник не може да бъде назован! Няма име, нито титла. Няма никакъв начин, да бъде назован със земни понятия! Най-близкото местоимение е "Първоизточник"!

- Раждане и... смърт... - мислех си...

- Точно така! Раждане... и смърт! Начало и край... "Ин и Ян". - с лекота долови мислите ми и изрече на глас, създанието.
- Време е да приключи нашата обиколка! Ти остана достатъчно време тук. Върни се обратно на Земята и знай, че освен теб има още няколко стотици човешки души, които като устои на Земята ще се борят до край за оцеляването на човечеството. За спасението на Земята. На всички живи същества там и на природата. Обединете се! Не забравяйте едно, че всичко това там е едно цяло! Човек, природа и животни, това е самата Земя! Нито едното не може без другото! Търсете баланса! Търсете искрата в себе си и запалете угасналите души! Не очаквайте помощ от други светове. Нещо повече, пазете се от тях!

- Ще се боря да променя хората, променяйки себе си! Ще се опитам да отворя очите на хората, отваряйки собствения си взор за невидимата опасност, за невидимите възможности, които имаме. Ще бъда истински Човек, за да помогна на колкото може повече хора, да бъдат Човеци... Ще се боря за правата на онеправданите. За правата на животните. Ще защитавам природата! Ще дам целия си живот, за да видя отново Земята онази прекрасна планета, на която израснах, на която се учих и на която дължа толкова много... Та аз й дължа собствения си живот. Няма да ми е трудно да припомня това на всички, че ние дължим съществуването си на Земята. Дължим и всичко, което сме и което можем да бъдем. Примера ти с разрушението на дома отвътре е красноречив. Нима някой би дръзнал да руши дома си отвътре, докато самия той се намира в него?... Вярвам, че ще успея. И ще наклоним везните...
Хората сме много силни, просто сме забравили, че всичко е в ръцете ни.
Не само властта да рушим, а властта да създаваме, да възкресим! В името на Земята!
В името на човечеството, трябва да станем отново Човеци!

- Мислите ти... Ако трябва да се изразя по човешки, „трогват“! Щом вярваш, че можеш да постигнеш това сам... Опитай! Но срещу себе си ще срещнеш толкова изгубили пътя си души... Дали ще ти стигнат силите, да ги съпроводиш до правилния път?... И заслужава ли си?! Има ли смисъл? Но ако това ще те направи по-щастлив, до края на земните ти дни, никой няма право да ти отнема това щастие...
Току виж, Първоизточникът промени намеренията си за човешкия род...
Дано погледне към душите на Земята, които се опитват да я спасят и да размисли.
Ще се радвам да се срещнем в следващата ти инкарнация, в Огледалния свят!

- Наистина, ще се видим ли отново? Наистина ли ще се преродя тук? В Огледания свят...

- Да! Нещо повече... Ние с теб сме едно цяло...

- Искаш да кажеш...

- Точно така... Аз съм ти – твоят огледален образ!
Напредналата душа, в която ще се превърнеш, след като научиш уроците си на Земята.
Делят ни само няколко човешки години от този момент...
Когато затвориш завинаги очи на Земята, ще оставиш след себе си, ново поколение. Ако следваш целите си, може и да успееш да спасиш човешкия род. И след това ще се озовеш отново тук, в Огледалния свят! Отново ще отвориш очи – буквално!...

Топ Фейсбук обсег

Автор: Sonic - Николай Ненков