В Бермудския триъгълник

21-ти Май 2017, Норфолк, Вирджиния

Чисто новата атомна подводница USS-992 отплува рано сутринта от Норфолк - главната база на Атлантическия флот на САЩ. Клас "Морски вълк III", 110-метров метален исполин, покрита с плочки със стелт технология, които я правеха почти невидима за сонарите. Беше въоръжена с 24 ракети "Трайдънт" с ядрени бойни глави и 24 с конвенционални такива. Имаше усъвършенстван, много тих механизъм за задвижване - с помощта на пропулсори се създаваше реактивна струя, подобна на тази в самолетите. Методът дори не беше още патентован, защото бе военна тайна. Можеше да развие под вода скорост от 45 възела - нещо непостижимо за обикновена подводница. Обслужваше се от 99 души екипаж.

Плуваха в посока юг-югоизток, което означаваше, че ще минат точно през средата на БЕРМУДСКИЯ ТРИЪГЪЛНИК...

22-ри Май 2017, 230 мили югозападно от Бермуда

USS-992 плуваше почти безшумно на около 120 м дълбочина с 2/3 от максималната си скорост - 30 възела в час. ОКОЛО 120 м защото в БЕРМУДСКИЯ ТРИЪГЪЛНИК ИМА ГРАВИТАЦИОННА АНОМАЛИЯ - НИВОТО НА ВОДАТА Е С 25 м ПО-НИСКО от средното за Световния океан. Той обаче не е магнитно аномална зона. Нещо повече, там обикновено стрелката на компаса сочи точно северния географски полюс.

Ехолотът* показваше, че до морското дъно има близо 5000 м, както бе отбелязано и на подробните подводни карти в компютъра на подводницата. Изведнъж показанията му рязко се промениха - дъното вече бе само на около 500 м. Първият помощник - капитан III ранг Джеймс Фокс, който бе на вахта в момента, се сепна - бе почти задрямал, когато рязката промяна в дълбочината генерира алармен сигнал. Набра бързо една комбинация на клавиатурата, с която щеше да се убеди, че това наистина е разстоянието до дъното, а не до някакъв инверсионен слой** в океана. За съжаление програмата не успя да даде 100 % гаранция, че това е дъното. Но каквото и да беше, бе достатъчно плътно, за да отрази сигнала на ехолота. Дълбочината остана неизменна през следващите 5 минути. Първият помощник се поколеба дали да не събуди капитана, но реши, че не е наложително, защото:
1. С 90 % вероятност това се дължеше на инверсионен слой вода с различна температура и съответно различна плътност.

2. Все пак до дъното имаше цели 500 м

Но малко по-късно се задейства далеч по-сериозната колизионна аларма***... На около 1000 м пред тях имаше нещо масивно. Нямаше как да се заобиколи - на 3D екрана за фронтален обзор, "нещото" бе като стена. Фокс незабавно реагира - включи максимална обратна тяга и зави рязко надясно, но с тази скорост от около 54 км/час и огромната дължина и маса на подводницата (над 10 000 тона), сблъсъкът бе просто неизбежен... Имаше малка надежда засеченото масивно тяло, да е вертикален инверсионен слой... Тази аларма събуди всички на борда, включително и командира - капитан I ранг Бен Колдуотър. И не само алармата - рязкото ускорение от обратната тяга също се почувства - Бен се плъзна напред и краката му опряха в стената, а завоят вдясно почти го изхвърли от леглото. С тренирани движения той бързо се облече и хукна към мостика.

Само с един поглед оцени обстановката. Първият му помощник бе действал правилно. Нищо повече не можеше да се направи. Включи интеркома и предупреди всички за възможен удар след по-малко от минута. Нямаше време да се изстрелят торпеда, които да пробият тази "стена". Оставаше надеждата, че това е само инверсионен слой.

Следващата минута до удара бе може би най-дългата в живота им. Когато тя свърши и нищо не случи... Бен не можа да сдържи една въздишка на облекчение. Стената се оказа само водна. Но проблемите им тепърва започваха...

След няколко секунди подводницата се разтресе и се устреми рязко надолу. Всякакви опити да я издигнат претърпяха неуспех, включително аварийното изхвърляне на водния баласт от всички резервоари. Все едно бяха попаднали в течност с далеч по-малка плътност от водата...

Сблъсъкът с дъното бе неминуем. Според 3D ехолота то бе изненадващо гладко и чисто. За да намалят все пак вертикално силата на удара, Бен ускори максимално с пропулсорите. Но успя да достигне само около 20 възела в час, и което е най-странно - удар почти нямаше! Плъзнаха се по това изненадващо пружиниращо "дъно" и след това нещо плавно ги спря. Двигателите работеха на пълен ход, но движение нямаше. Бен ги изключи. Бяха на 600 м дълбочина и можеше да останат тук неограничено време - корпусът на подводницата бе проектиран да издържа до 800 м дълбочина, като конструкторът твърдеше, че за ограничено време може да се спуснат дори и на 900 м.

Незабавно се опитаха да изстрелят авариен буй, който всеки сателит може да засече. Но опитът им пропадна - на около 150 м над тях буят просто спря и след това бавно падна на дъното. Бен нареди да се изследва съставът на заобикалящата ги вода. Както и очакваше, това не бе морска вода, а течност, близка по състав до дестилираната вода, но с някакъв примес с ненормално ниска плътност. Откъде се бе взело такова огромно количество дестилирана вода по средата на океана не бе ясно... Още по-странно бе, че тя е с температура от близо 36° - точно температурата на човешкото тяло... Климатикът на подводницата бе включен докрай, но въпреки това стана неприятно горещо. По принцип подводниците нямаха охлаждане, а само отопление, защото в морските дълбини температурите са винаги около 3-4°. Но този последен модел на "Морският вълк" все пак имаше климатроник, подобно на леките автомобили. Тази висока температура на водата бе проблем за хората, но още по-голям за ядрения реактор...

* Ехолот - уред за измерване на дълбочина

** Инверсионен слой - воден слой с отклонение от нормалната промяна на температурата с дълбочината

*** Колизионна аларма - алармен сигнал при опасност от сблъсък с друг плавателен съд или суша

23-ти Май 2017, 230 мили югозападно от Бермуда

Наложи се ядреният реактор да влезе в авариен режим, защото охлаждането му не бе изчислено за такива високи температури на водата. Всъщност и в този режим той даваше достатъчно енергия за всички нужди на подводницата, освен за пропулсорите, които така или иначе бяха безполезни в момента. Бен обмисляше дали да не се опита с аварийна капсула да изпрати някой на повърхността, но случилото се с аварийния буй, бе сериозен довод против. Пружиниращото дъно бе почти сигурно с изкуствен произход, което извикваше странни и донякъде плашещи асоциации... Под тях имаше нещо огромно - с диаметър поне 10 км...

Мисията им бе рутинен конвой в южната част на Атлантика. На следващия ден трябваше да изпратят кратък рапорт за изминалото време и разстояние. Ако той не се получеше, щяха да започнат да ги издирват, но на тази дълбочина можеше да ги открие само друга подводница, а тя също щеше да бъде безпомощна в тази дестилираната вода... Екипажът бе озадачен и поуплашен, и макар, че никой не смееше открито да коментира положението им, слуховете се разрастваха в геометрична прогресия...

24-ти Май 2017, 230 мили югозападно от Бермуда

Рано сутринта, малко преди определеното за радиовръзка време, се случи немислимото, от което всички се бояха. Повечето измервателни уреди полудяха, както и... някои от членовете на екипажа... Трудно бе да запазиш самообладание, когато в атомна подводница на 600 м дълбочина изведнъж се окажеш... в безтегловност... Капитанът се опита да успокои хората си, макар че той самият не знаеше дали ще види повече децата си... Поради липсата на гравитация и ефективно охлаждане, атомният реактор напълно изключи. Дъното под тях изчезна, но не само то - според пространствените 3D ехолокатори, се намираха в сфера от дестилирана вода с диаметър около 200 м. Но какво имаше извън тази сфера, никой не знаеше... Малко по-късно всички загубиха съзнание...

38-ми Гавн, 31825 цикъл, изследователски институт на Алфа Сириус

- Ол Ук Три, пристигнаха лабораторните мишки от синята планета!

- Благодаря, Дект Ор Пет! Има ли женски екземпляри?

- Не, за съжаление пак са само мъжки...

- Жалко...

Бен се събуди бавно. Беше му ужасно студено. С усилие отвори очи и се опита да си завърти главата, но не успя - бе напълно парализиран. Само очите му можеха да се движат - видя, че лежи полуизправен в една капсула, пълна с белезникава течност. От устата и носа му излизаха някакви маркучи. Дишаше трудно и болезнено. Намираше се в огромна зала, осветена с призрачна виолетова светлина. Всъщност около него бе пълно с такива капсули, в които лежаха неговите подчинени. Към него се приближи едно странно същество в полупрозрачен скафандър, с огромна глава и големи черни очи. То натисна два бутона на едно табло до ваната. Той усети как десетки игли се впиха в плътта му. Белезникавата течност почервеня и капитан I ранг Бен Колдуотър заспа завинаги...

Топ Фейсбук обсег

МК©2017, София

Автор: Марио Кроненберг
Facebook: facebook.com/Kronenberg111
http://kronenberg.wikifoundry.com/