Дон Елкинс, Карла Рукърт и Джим Макарти, създатели на Материала Ра

Въведение в Закона за Единството – 2 Част

Карла Л. Рукърт: За първи път срещнах Дон Елкинс през 1962 година. За мен той беше с очарователен характер, необичайна комбинация от професор и психически изследовател. Той е извършил над 200 хипнотични възрастови регресии, изследвайки преживяването на раждането и разследвайки възможността прераждането не само да е възможно, но да е начинът, по който действително стоят нещата.

Карла Рукърт, канализирала Ра
Карла Рукърт

През 1962 г. се присъединих към един експеримент, който Дон създаде, за да започне да тества хипотезата, която е разработил с помощта на Харолд Прайс, инженер на Форд Мотор Къмпани. Прайс запознал Дон с известна информация, която Дон намерил за доста интересна. Неговият източник бил предполагаемо извънземен. Съдържанието му било до голяма степен метафизично и сякаш съвпадало с всичко, което Дон бил научил до този момент. В рамките на този материал били дадени указания за създаване на средства, чрез които да се генерира допълнителен материал от същия източник без необходимост от действителен физически контакт с извънземни.
Хипотезата на Дон е, че това явление може да бъде възпроизводимо; така че той поканил дузина инженерни студенти да се включат в експеримент, с цел да се получи някакъв телепатичен контакт с източник, подобен на този на групата от Детройт. Бях тринайсетият член, след като се заинтересувах от проекта чрез мой приятел. В онези ранни дни на опити за контакти, когато Дон се опитваше усилено да запази ситуацията контролирана, месеци минаха с нещо, което изглеждаше забележително, но озадачаващо. Когато седяхме „медитирайки“, според инструкциите, всички в групата освен мен, започнаха да правят странни шумове с устите си. От моя страна основната ми трудност през първите шест месеца беше да поддържам сериозна физиономия и да не се смея, тъй като сесиите постепенно се превърнаха в яростна симфония на щракания, мляскания и мятане на езици.
Естеството на експеримента се промени драстично, когато групата беше посетена от контактьор от Детройт. Контактьорът седна с групата и почти веднага се свърза, чрез както изглежда телепатично впечатление, казвайки: “ Защо не говорите мислите, които са в ума ви? Опитваме се да ви използваме като средства за комуникация, но всички вие сте блокирани от страх, че няма да говорите правилните думи.” Чрез този инструмент, Уолтер Роджърс от Детройт, Мичиган, групата беше инструктирана да се въздържа от анализ, да говори мислите и да анализира комуникацията едва след приключването й.
След онази нощ, не беше минал един месец, преди половината от групата да е започнала да произвежда информация. Докато изтече една година, всички в групата, освен мен, успяха да получат съобщения. Речта беше бавна и трудна отначало, защото всеки човек искаше точно впечатление, за всяка дума и в много случаи искаше да бъде напълно контролиран, от страх да не допусне грешка в предаването. Въпреки това, това беше вълнуващо време за оригиналната група студенти, които започнаха този странен експеримент.
През януари 1970 г., напуснах позицията си като библиотекар от тринайсет-степенното частно училище в Луисвил и отидох да работя за Дон на пълен работен ден. По това време той беше убеден, че голямата тайна на битието може най-добре да бъде изследвана чрез проучване на техниките за контактуване с извънземен разум и беше решен да засили усилията си в тази област.
През този период Дон работеше върху много периферни области на изследванията на НЛО, като винаги се опитваше да „сглоби пъзела”. Един от големите пъзели за нас беше въпросът как НЛО могат да се материализират и дематериализират. Феноменът изглежда представляваше физика, която все още не сме схванали и способни да използваме. Дон беше ходил на много сеанси сам, преди да се присъединя към него в проучванията му и много систематично беше срещнал всяко име от неговия списък. Търсеше проява на материализация, не такава, която би могъл да докаже на някого другиго, а такава, на която самият той би могъл да повярва. Неговото усещане беше, че материализациите, които се проявяват, са може би от същото или подобно естество като материализациите на НЛО. Така разсъжденията му заключиха, че гледайки лично механизма на материализация и дематериализация в сеанс, би му позволило да хипотезира по-точно по отношение на НЛО.
През 1971 г., след като бях на няколко безплодни медиумски сеанса за материализиране с Дон, отидохме на сеанс, проведен от преподобния Джеймс Тингли от Толедо, министър на Спиритуалистката (духовната) църква.
Ходихме да видим демонстрациите на преподобния Тингли четири пъти. Преди първия път Дон случайно проверил скромното място за срещи на преподобния Тингли вътре и отвън. Беше построено от бетонни блокове, като гараж. Не е имало приспособления вътре или извън сградата. Не знаех, че Дон е правил това. Аз просто седнах и чаках демонстрацията да започне.
Тази последна точка е важна, когато говорим за психически изследвания от всякакъв вид. Дон винаги е казвал, че един от моите активи като научен сътрудник е моята голяма наивност. Почти всеки може да ми изиграе шега, защото не схващам бързо. Имам начин да приемам нещата, както дойдат, и да ги приемам с номинална стойност и само след това да анализирам какво се е случило. Това наивност е жизненоважен фактор за получаване на добри резултати в проучване на паранормалното. Желанието за доказателство неизбежно ще доведе до нулеви резултати и невалидни експерименти. Един отворен ум, който желае да бъде наивен, води своя притежател до някаква субективна и лична сигурност, която не е равнозначна на доказателство, тъй като не може систематично да се възпроизвежда при други (хора). Това субективно познание обаче е централна част от духовната еволюция, за която Ра говори толкова завладяващо в тази книга и която сме проучвали в продължение на много години вече.
Сесията започна, както и всички сеанси, които посещавах, с повтарянето на Господната молитва и пеенето на химни като „Рок от векове“ и „Разхождах се в Градината“. Имаше приблизително двадесет и шест души в тази гола стая, седнали на прави столове, в овал. Преподобният Тингли се отдръпна зад обикновена завеса и също седна на сгъваем стол. От появяванията в първия сеанс, може би най-интересното за мен беше появата на доста солиден призрак, познат като „Сестра”. Тя искаше да ми говори и да ми благодари, че помагам на Дон. Тъй като никога не съм имала близка приятелка, която да е била монахиня, бях доста озадачена. Едва много по-късно, когато Дон ни беше откарал у дома, той ми размърда паметта и разбрах, че майка му, която беше умряла преди да мога да я срещна, била известна в семейството като „Сестра”.
И в този сеанс, и в следващия сеанс, когато Дон и аз бяхме призовани, можехме да видим призрачните фигури на материализираните духове съвсем ясно. Аз, с нарушено нощно виждане, едва успях да разгранича черти на лицето, но Дон можеше да види дори линиите на косата на всяка същност.
По време на втория сеанс, внезапно се появи особено вдъхновяващ „Учител“ и стаята стана много студена. Той ни даде вдъхновяващо послание и ни каза, че ще ни докосне, за да знаем, че е истински. Той направи това, с достатъчно сила, за да ми натърти ръката. След това ни каза, че ще мине през нас, за да знаем, че той не е от тази плътност. Така и направи, и със сигурност е интересно усещане да гледате това да се случва. Като повдигна ръце, той благослови всички в стаята, тръгна обратно през нас и се свлече в малък басейн на пода, и изчезна.
През 1974 г. Дон реши, че е време да стана по-сериозен ученик в изкуството да канализирам. Той твърдеше, че дванайсет години седене и слушане на вдъхновяващи послания са достатъчни и че е време да поема отговорност за тези „космически проповеди“, както ги нарича Брад Щайгер, които толкова ми харесваха. Започнахме поредица от ежедневни срещи, предназначени да работя интензивно върху моята умствена настройка. Много от онези, които идваха на медитациите ни в неделните вечери, чуха за ежедневните срещи и също дойдоха, и в рамките на три месеца, създадохме около дузина нови телепатични приемници.
По време на тези интензивни медитации ние установихме нашия дълготраен навик да държим касетофона да записва, когато започваме сесия. Използвайки част от голямото количество материал, събрано от нашата група, събрах непубликуван ръкопис, „Гласове на боговете“, който систематично предлагаше извънземната гледна точка, записана от нашите групови срещи. През 1976 г., когато Дон и аз започнахме да пишем Тайните на НЛО (публикувани чрез принтиране на копия и достъпни по пощата), този непубликуван ръкопис бе от голяма полза.
През този период се случи едно друго нещо, което беше синхронично. Дон и аз, които официално влязохме в партньорство като L / L Research през 1970 г., написахме непубликувана книга, озаглавена „Разпъването на кръст на Есмералда Суитуотър“, през 1968 г.
През 1974 г. Андрия Пухарик публикува книга чрез издателство Дабълдей, озаглавена УРИ.

Андрия Пухарик на среща с Папа Йоан Павел II
Андрия Пухарик на среща с Папа Йоан Павел II

Книгата е разказ за проучването на д-р Пухарик върху Ури Гелер и за неочакваната им връзка с извънземни интелекти. Формата на контакт беше съвсем нова, тъй като най-напред някой обект като пепелник левитира, сигнализирайки на д-р Пухарик, да включи касетофона си. След това бутоните на рекордера ще бъдат натиснати от някаква невидима сила и машината ще записва. При възпроизвеждане ще се появи съобщение от извънземен източник. Дон беше впечатлен от големия брой взаимовръзки между тези послания и собствените ни проучвания.
Книгата е завладяваща сама по себе си, но за нас е особено очарователна, поради невероятния брой различни и привлекателни прилики между героите в дневника от истинския живот на д-р Пухарик с Ури и предполагаемо измислените герои в нашата книга. Отидохме в Ню Йорк, за да се срещнем с Андрия, след като му се обадихме, споделяйки дългогодишните ни изследвания и сравнявайки бележките. Докато нашият гениален домакин излизаше на предната си веранда, за да ни посрещне, спрях удивена, да погледна къщата. Дори къщата, в която живееше в северната част на Ню Йорк, беше същата като къщата, която неговият измислен двойник беше притежавал в нашата книга. Еднаквостта беше толкова голяма, че не можах да направя друго, освен да попитам: „Андрия, какво се е случило с вашите божури? Когато писах за къщата ви, видях пътя, който е заобиколен с храсти от божур.” Пухарич се засмя: – О, тези. Преди три години ги отрязах.
През 1976 г. решихме да опитаме увод към целия спектър от паранормални феномени, които участват в така наречения феномен на контактьора с НЛО. Този феномен не е прост. По-скоро изисква доста подробно разбиране и осъзнаване на няколко различни области на проучване. Тъй като Материалът Ра е пряк резултат от нашите непрекъснати проучвания с „предполагаеми“ извънземни същности, изглежда подходящо тук да прегледаме някои от понятията, изложени в тази книга, за да може читателят да има правилното въведение в „нагласата“, което е много полезно за разбирането на тази работа.
Първото нещо, което трябва да кажем за феномена на НЛО, е, че е извънредно странен. Сериозният изследовател, който все повече и повече чете и прави все повече полеви изследвания, намира все по-малко способност да говори за явлението НЛО по разумен и „земен“ начин. Повече от половината от хората в САЩ са заявили в национални проучвания, че вярват, че НЛО са реални, а телевизионните сериали и филмите отразяват широко разпространения интерес към този въпрос. И все пак, има малко изследователи, които биха претендирали, че са способни да разбират феномена напълно.

Джоузеф Алън Хайнек
Джоузеф Алън Хайнек

Д-р Дж. Алън Хайнек нарече това качество на изследването факторът на „голяма странност“ и свързва степента на голяма странност, с вероятната валидност на случая.
Някои от хората, които виждат НЛО, не могат да обяснят това за период от време след срещата. НЛО е видяно и тогава свидетелят продължава с ежедневието си. В един момент се забелязва, че е изгубено определено време, което не може да бъде обяснено. Много често същите хора съобщават за тип очно дразнене или конюнктивит, а понякога и за кожни проблеми. В екстремни случаи човек, на който му се е загубило време и е видял НЛО, ще развие промяна в личността и ще се наложи да потърси помощта на психолог или психиатър за консултиране. Д-р Р. Лео Спринкъл, професор по психология в Университета на Уайоминг, провежда ежегодни срещи на хора, които са имали този тип, и други видове „близки срещи”.
В психиатричната терапия беше изследван един от най-известните случаи за контакт с НЛО, този на Бети и Бърни Хил. Хилс видели НЛО и им се губело известно време, но успели да намалят значимостта на тези събития в съзнанието си достатъчно, за да продължат ежедневието си. Въпреки това и двамата, в продължение на месеци, започнали да изпитват кошмари и атаки на безпокойство.
Психиатърът, при когото отишли за помощ, бил такъв, който често използвал регресивна хипноза за терапевтична работа. Работил с всеки от двойката поотделно и открил за учудване, че когато са помолени да се върнат към източника на безпокойството си, г-н и г-жа Хил разказали историята, че са взети на борда на НЛО, докато са пътували, медицински изследвани и върнати в колата си.
Дон и аз, през годините, сме разследвали доста интересни случаи; но може би описание на един ще е достатъчно, за да покаже някои от най-забележителните странности, които са доста често свързани с това, което д-р Хайнек нарича „близки срещи от третия вид“. През януари 1977 г., само осемнадесет или близо толкова часа след свиделстване на НЛО преживяване, бяхме повикани от нашия приятел, хипнотизатор Лорънс Алисън. Лорънс бил повикан от майката на свидетеля, която беше изключително загрижена за момчето. Направихме среща със свидетеля, деветнайсетгодишен завършил гимназия, нает като шофьор на камион.
Беше видял кораб, дълъг около четиридесет фута (12 м) и висок десет фута (3 м), с цвят на залязващото слънце, на много ниска надморска височина, приблизително от 100 (30 м) до 150 фута (46 м). Корабът бил толкова ярък, че го заболели очите, но той не могъл да отмести поглед от него. Той изпитвал страх и изгубил всяко усещане, че всъщност кара колата си. Когато се намирал директно отдолу, НЛО изведнъж се отдалечил и изчезнал. Когато момчето пристигнало у дома, майка му се разтревожила, защото очите му били кръвясали изцяло. Той е успял да определи загубата си на време, тъй като тръгнал точно когато приключила телевизионна програма и после забелязал времето на пристигането си вкъщи. Бил загубил трийсет и осем минути от живота си.
Младежът пожела да опита регресивна хипноза, за да „намери“ изгубеното си време. Ние се съгласихме; и след доста продължителна хипнотична индукция се постигна правилно състояние на концентрация и свидетелят се върна обратно до точката, в която той е директно под НЛО. Внезапно той беше в коридора в кръгла стая, която изглеждаше поне два пъти по-голяма, отколкото изглеждаше целият кораб отвън. Видя три предмета, никой от които не изглеждаше човешки. Единият беше черен; единият беше червен; и единият беше бял. Всичко изглеждаше като някаква машина. Всеки субект сякаш имаше личност, макар че никой не говореше с момчето и то преживя някакъв вид физически преглед. След приключване на проверката машините се сляха в едно и след това изчезнаха. Корабът отскочи и се разклати за малко, а после свидетелят се върна в колата си.
Ако проявявате интерес към четене на пълна информация за този случай, той е публикуван в Апро Бюлетин (Apro Bulletin1), в Преглед на летящите чинии (Flying Saucer Review2), в Международен НЛО Репортер (International UFO Reporter3), и в Муфон НЛО Новини (Mufon UFO News4).
1 APRO Bulletin, съкратено от Aerial Phenomena Research Organization – Организация за проучване на въздушни феномени, основана през 1952 г., от Джим и Карол Лоренцен.
2 Flying Saucer Review е водещото и най-отдавнашното създадено международно списание, занимаващо се с НЛО и всички аспекти на извънземни срещи.
3 International UFO Reporter (IUR) – Международният НЛО Репортер на Центъра за изучаване на НЛО е публикуван непрекъснато от 1976 г. насам. Започнат е от д-р Хинек, в ранните години на CUFOS (Center for UFO Studies – Център за НЛО изучаване) и е поддържан от малка група специализирани редактори и сътрудници. Повечето наблюдатели смятат, че IUR е водещото списание за НЛО на английски език, а статиите в IUR са описали промените в явлението НЛО и интересите на онези, които са го изучавали.
4 Mufon UFO News. Муфон (Mutual UFO Network – Взаимна НЛО мрежа) е най-голямата организация за регистриране и изучаване на феномена НЛО. Муфон НЛО Новини е новинарското издание на организацията.
Един от най-познатите аспекти на близките срещи е преживяването, че свидетелят ни очевидно е разбрал за това какво са мислили и чувствали чуждоземците, без да е имало реч. Телепатичната комуникация отдавна е обект на много експерименти и въпреки че има много интересни изследвания, никога не е имало окончателно проучване, доказващо добра телепатична комуникация. Следователно областта на изследване на телепатията все още определено е една гранична област на психичното изследване. Всеки, който някога е знаел, че телефонът ще звънне, или е преживял знанието за това, което някой ще каже преди да бъде казано, е изпитал поне лек пример за телепатия. Дон заявява, че телепатичните експерименти между него и Ури Гелър са напълно успешни. Въпреки това, тъй като те умишлено не се извършват под строг научен контрол, те не могат да бъдат включени в нито един общоприет доклад. Всъщност ние считаме, че строгият контрол има задушаващ ефект върху резултатите от всеки експеримент от този тип.
Л/Л Рисърч, която от 1980 г. е дъщерно дружество на лабораториите за изследване и развитие на Рок Крийк Рисърч и Девелопмънт Лабс, до днес провежда седмични срещи, отворени за всеки, който е чел нашите книги. Все още гледаме да вмъкваме думата „предполагаем“ преди думите „телепатични комуникации от извънземни“, защото напълно знаем, че няма начин да се докаже тази основна концепция. Феноменът обаче със сигурност съществува – милиони думи в нашите файлове и много милиони думи в досиета на други групи свидетелстват за този факт.
Независимо от повече от случайните осуетявания, свързани с паранормалните изследвания, сериозният изследовател на феномена на НЛО трябва да бъде настойчив при разследването на съответни явления, като огъването на метал със силата на ума. Физиката, която Ра обсъжда, свързана с истинската природа на действителността, поставя възможността за действие от разстояние като функция на ума, по-специално волята.
Ури Гелър е тестван на няколко места по целия свят, включително Станфордските изследователски лаборатории, и има впечатляващ списък от публикации относно резултатите от тези тестове, най-вече Книжата Гелър и като извадка от този феномен на огъване на метали, Исландските книжа.
Един пример, който показва близката връзка между НЛО-та и огъването на метал със силата на ума се случи с нас през Юли 1977, след като нашата книга Тайните на НЛО, беше публикувана. Бяхме интервюирани по местна програма, а жена в близкия град беше чула предаването и много се интересуваше от това, което имахме да кажем, тъй като синът ù, нормално четиринайсетгодишно момче, бе имало среща с НЛО. Бил събуден от свистене на звук, отишъл до вратата и видял светлина, толкова ярка, че временно го ослепила. Отново, както често се случва, в същата вечер хората наблизо също видели светлини в небето. Жената ни написа писмо и Дон веднага се обади и поиска разрешение да говори със сина ù. След като разпита младия мъж до удовлетворение на Дон, Дон го помоли да вземе част от сребърни прибори и му каза да го огъне, без да го докосва по никакъв енергичен или силен начин. Четиринайсетгодишният взе вилица, както Дон предложи и вилицата веднага се огъна почти двойно.
Момчето беше толкова слисано, че не се върна при телефона и майка му не успя да го убеди, че има някаква полза да продължим с експериментите. Тя имаше достатъчно прозорливост да осъзнае, че в малкия град, в който живее, всяка публичност по въпроса за огъване на метали може да се окаже в ущърб, тъй като хората в малкия град ще реагират по най-предвидим начин.
Независимо от това, връзката там е съвсем ясна. Супер Умове, Джон ТейлърДжон Тейлър, професор по математика в Кингс Коледж, Лондон, предложи книгата си Супер умове, за да предостави старателните си експерименти върху метално огъване на разположение на света. Тейлър използвал само деца, около петдесет, а за голяма част от експеримента си използвал метални и пластмасови предмети, запечатани в стъклени цилиндри, затворени от стъклодухач, така че децата всъщност не можели да докосват обектите, без да счупят стъклото.
При това контролирано обстоятелство, децата все още могат да огъват и разрушават многобройни предмети. Докато четете Материалът Ра, ще започнете да откривате защо най-вече децата са способни да правят тези неща и как способността да правят това, е свързана с останалото послание на НЛО.
Тъй като не съм учен, на този етап ще върна разказа на Дон, чийто опит е по-подходящ за тази дискусия.

<< към част 1 << >> към част 3 >>

Превод от английски език: Кирилина Минчева

За контакти:

astroshine7.com

facebook/Astroscine7