Дон Елкинс, Карла Рукърт и Джим Макарти, създатели на Материала Ра

Въведение в Закона за Единството – 3 част

Дон: Постоянен въпрос при разглеждане на психическите демонстрации е: как се случва паранормалното събитие? Отговорът може да е в областта на окултната теория, която се отнася до съществуването на различни „нива“.

След смъртта, индивидът се оказва на едно от тези нива на съществуване, за които се говори във връзка с окултната философия, нивото на зависимост от духовната природа или развитието на човека по време на неговата смърт. Клишето, което покрива тази теория, е небесното „птици с еднакви пера правят ято заедно“. Когато призракът се материализира в нашата реалност, обикновено идва от едно от тези нива за земното си посещение. По принцип има теория, че планетата е вид духовна дестилерия с прераждане във физическия свят, докато индивидът е достатъчно развит в духовния смисъл, така че може да достигне до висшите равнища на съществуване и вече не се нуждае от уроците по развитието на тази планета.

По-голямата част от тази теория е разработена в резултат на докладван контакт и комуникация с обитателите на тези предполагаемо отделни реалности. Започнах да вярвам, че тези нива взаимно се преплитат с нашето физическо пространство и взаимно съжителстват, макар и с много малко осъзнаване един спрямо друг. Един прост аналог, за който споменах по-рано, е да разгледаме актьорите в две различни телевизионни предавания, които могат да бъдат приети на една и съща сцена, но всяко представление е недостъпно за другото. Това изглежда е, което преживяваме в нашето ежедневие: Един канал или плътност на съществуване, напълно неосъзнат за безбройните същества, които заемат други честоти на нашето физическо пространство. Въпросът за всичко това е, че нашата реалност не е крайна или единствена; в действителност това е нашата реалност само в момента.

Много от докладите за НЛО показват достатъчно доказателства за това, че наблюдаваният обект произхожда от една от тези други реалности или плътности, също както и материализираните призраци. Бих искал да подчертая, че това по никакъв начин не означава тяхната нереалност; вместо това то измества реалността на НЛО от нашата. Казвам еквивалента на: Канал 4 на телевизора е еквивалентен, но е изместен от Канал 3 на един и същ телевизор.

Ако ви е било казано да изградите мащабен модел на който и да е атом, използвайки нещо като грах за ядрото, би било необходимо да имате площ с размерите на футболен стадион, за да съдържа дори най-вътрешните орбитални електрони. Ако грахът беше поставен в центъра на линията на петдесет ярда, малка памучна топка на най-горната седалка на трибуните може да представлява електрона на атома. Има много малко действителна материя във физическата материя. Когато погледнете звездите в нощното небе, вероятно ще видите нещо доста подобно на това, което ще видите, ако можете да застанете на ядрото на всеки атом от „твърд“ материал и да погледнете навън към нашата околна среда. За да ви покаже електрона, физикът вероятно ще ви покаже крива следа на фотографска плака. Това, което той вероятно не ви казва, е, че това е второстепенно доказателство. Самият електрон никога не е бил виждан; само неговият ефект върху плътна среда може да бъде записан. Възможно е, разбира се, да се правят точни математически изчисления за това, което наричаме електрон. За тази работа трябва да знаем някои данни за сила на магнитното поле, за заряд на електрона и скорост. Но тъй като магнитното поле е причинено от движещи се заряди, които на свой ред са емпирично наблюдавани явления, откриваме, че целият математически камуфлаж затъмнява факта, че всичко, което наистина знаем, е, че заредените частици оказват влияние една на друга. Все още не знаем какво са заредените частици или защо те създават ефект на действие от разстояние.

Старши учени ще бъдат първите, които са съгласни, че няма абсолютно научно обяснение за нищо. Науката е по-скоро метод или инструмент за прогнозиране, отнасящ се до едно или повече наблюдения едно към друго. Във физиката това обикновено се извършва чрез езика на математиката. Нашето научно обучение е учене чрез наблюдение и анализ на това наблюдение. В смисъл на проникване в основната същина на нещата, ние наистина не разбираме нищо.

Магнитно поле не е нищо друго освен математически метод за изразяване на относителното движение между електрически полета. Електрическите полета са сложни математически интерпретации на напълно емпирично наблюдение, обявено като закон на Куломб. С други думи, нашата гора от научни знания и обяснения е съставена от дървета, за които ние не разбираме нищо освен техния ефект, тяхното съществуване.

За човек, който не е запознат с вътрешните работи на съвременната наука, може да изглежда, че съвременният човек държи добре под контрол своята околна среда и напълно я е проумял. Нищо не може да бъде по-далеч от истината. Лидерите на науката, които изследват границите на съвременната теория, постоянно спорят помежду си. Веднага щом една теория започне да се приема широко като валидно представяне на физическите закони, някой открива несъответствие и теорията трябва да бъде или променена, или изоставена изцяло. Може би най-известният пример за това е Нютоновото „F=MA”. То постигна статута на физически закон, преди да бъде установено, че е в грешка. Не че това уравнение не се оказа изключително полезно: ние сме го използвали, за да проектираме всичко от лунна ракета, до телевизионна тръба; но точността му е неуспешна, когато се прилага към ускорители на атомни частици като циклотрона. За да се правят точни прогнози за траекториите на частиците, е необходимо да се направи релативистичната корекция, формулирана от Айнщайн. Интересно е да се отбележи, че тази корекция се основава на факта, че скоростта на светлината е напълно независима от скоростта на нейния източник.

Циклотрон

Ако Нютън беше проникнал по-дълбоко в законите на движението, той би могъл сам да направи тази релативистична корекция и след това да заяви, че корекцията на скоростта винаги ще бъде без значение, тъй като скоростта на светлината е много по-голяма от всяка скорост, достижима от човека. Това е било много вярно в Нютонови дни, но определено не е така сега. Ние все още сме склонни да мислим за скоростта на светлината като фантастична и недостижима скорост, но с появата на космическите полети, се появи нов ред за скоростите. Трябва да променим нашето мислене от нашата нормална наземна концепция за скоростта. Вместо да мислите за скоростта на светлината в мили в секунда, помислете за нея със Земни диаметри в секунда. Почти невъобразимите 186 000 мили в секунда стават напълно мислими двадесет и три земни диаметъра в секунда; или можем да мислим за скоростта на светлината по отношение на диаметъра на нашата слънчева система и да кажем, че светлината ще има скорост с около два диаметъра на ден.

Твърдението на Айнщайн, че всичко е относително, е толкова уместно, че се е превърнало в клише на нашата култура. Нека продължим да сме релативисти в разглеждане на размера на природните феномени, взимайки предвид размерите на нашата галактика. Ако погледнете небето в ясна нощ, почти всички видими звезди са в собствената ни галактика. Всяка от тези звезди е слънце като нашето. Изчисляването на съотношението на броя на слънцата в нашата галактика спрямо броя на хората на планетата Земя открива, че за всеки жив човек на Земята днес (1980 г.), има шестдесет слънца. На светлина ѝ отнема над четири години, за да стигне от Земята, дори до най-близката от тези звезди. За да стигне до най-далечната звезда в собствената ни галактика, ще ѝ отнеме 100 000 светлинни години.

Тези изчисления се правят, като се използва предположението, че светлината има скорост. Това може да е погрешно предположение в лицето на нова теория, но нейната видима скорост е полезен измервателен инструмент, така че го използваме така или иначе.

Така че имаме творение, в което се намираме, което е толкова голямо, че със скорост от двадесет и три земни диаметъра за секунда трябва да преминем 100 000 години, за да пресечем непосредствения ни заден двор. Това е голям заден двор и би изглеждал широк дори и за най-амбициозните небесни архитекти, но всъщност цялата тази галактика, с над 200 милиарда звезди е само едно пясъчно зрънце на много голям плаж. Има неизброими трилиони галактики като нашата, всяка със свои милиарди звезди, разпръснати в това, което изглежда безкрайно пространство.

Когато мислите за умопомрачителното разширение на нашето творение и инфантилното състояние на нашите знания във връзка с него, вие започвате да виждате необходимостта да обмислите силната вероятност настоящият научен подход за проучване на тези пространства да е толкова примитивен, колкото кану от издълбан дънер..

Най-объркващият проблем на науката винаги е бил намирането на задоволително обяснение на това, което се нарича действие от разстояние. С други думи, всеки знае, че ако изпуснете нещо, то ще падне, но никой не знае точно защо. Много хора знаят, че електрическите заряди се привличат или отблъскват един друг, дори и да са разделени във вакуум, но пак никой не знае защо. Въпреки че феномените са съвсем различни, уравненията, които описват силата на взаимодействие, са доста сходни:

За гравитацията: F=Gmm′r2

За електростатично взаимодействие: F=Kqq′r2

Силата на привличане между орбитиращите електрони и атомното ядро е описана от уравнението на електростатичните взаимодействия между нашата планета и нашето слънце е описана от гравитационното уравнение. Силата на привличане между орбитиращите електрони и атомното ядро е описана от уравнението на електростатичните взаимодействия. Сега, всяко от тези уравнения е било определено експериментално. Те не са очевидно свързани по никакъв начин, и въпреки това и двете описват ситуация, в която силата на привличане пада с квадрата на разстоянието на разделяне.

Математическото представяне на действие на разстояние се нарича поле, като гравитационно или електрическо поле. Най-голямата надежда на Алберт Айнщайн беше да намери една единствена връзка, която би изразила ефекта на едновременно електрическите и гравитационните явления; в действителност, теория, която би обединила цялата физика, единна теория на полето. Айнщайн е вярвал, че това е творение на пълен ред и че всички физически явления са еволюирали от един единствен източник.

Тази унифицирана теория на полето, която описва материята като чисто поле, е постигната сега. Изглежда, че цялата ситуация е аналогична на решението на тежко сложен китайски пъзел. Ако откриете, че правилният ключ се превърта сред толкова много грешни, пъзелът лесно се разпада. Дюи Б. Ларсън намери решение на този проблем, а пъзелът не само се разпадна, но разкри една елегантно адекватна теория на полето, богата на практически резултати; и като добър китайски пъзел, решението не беше сложно, просто неочаквано. Вместо да предположи пет измерения, Ларсън предполага шест и правилно ги обозначава като трите измерения на пространството и трите измерения на времето. Той прие, че има триизмерно координатно време, аналогично на наблюдаваното ни триизмерно пространство.

Резултатът от този подход е, че сега можем да изчислим от основния постулат на теорията на Ларсън всяка физическа стойност в нашата физическа вселена, от под-атомната до звездната. Тази отдавна търсена унифицирана теория на полето е различна, защото сме свикнали да мислим за времето като едноизмерно, като поток, който се движи в една посока. И все пак, щом веднъж го проумеете, координираното време е математически по-удобна концепция, с която да се справите. Професор Франк Майер от Катедрата по физика към Университета в Уисконсин разпространява тримесечен бюлетин на учени, заинтересовани от новата теория на Ларсън, която изследва объркващи въпроси във физическата теория, използвайки подхода на Ларсън. Бях заинтересуван от теста на Ларсън и направих обширни изчисления, използвайки неговия постулат. Убеден съм, че неговата теория наистина е работеща унифицирана теория на полето.

Дюи Ларсън

Бях обмислял няколко интересни изявления, съобщени чрез контактьори от предполагаемия НЛО източник, преди откриването на работата на Ларсън в началото на шейсетте. Въпреки че хората, които бяха получили тези съобщения, не са знаели нищо за проблемите на съвременната физика, те са получили информация, която очевидно е била централна за физическата теория: първо, те подсказват, че проблемът с нашата наука е, че тя не разпознава достатъчно измерения. Второ, те заявяваха, че светлината не се движи; светлината е. Теорията на Ларсън поставя шест измерения вместо обичайните четири и намира чистото поле, което Айнщайн вярваше, че би представлявало материята, да се движи навън от всички точки на пространството при единица скорост или скоростта на светлината. Фотоните се създават поради вибрационно изместване в пространството-времето, тъканта на полето. Освен това контактьорите казваха, че съзнанието създава вибрация, като тази вибрация е светлина. Вибрационните измествания на пространство-времето, в теорията на Ларсън са първата физическа проява, която е фотон или светлина. Според НЛО контактьорите, НЛО намаляват вибрациите си, за да влязат в нашите небеса. Цялата физическа вселена, постулирана от Ларсън, е зависима от степента на вибрациите и квантумните ротации на чистото поле на пространство-времето.

Контактьорите предполагаха, че времето не е това, което мислим, че е. Ларсън предполага същото нещо. НЛО казват, че се движат във времето, както ние се движим в пространството. Това би било напълно нормално в Ларсъновата част от Вселената на време/пространството.

И накрая, и може би най-важното, контактьорите получават посланието, че творението е просто, всичко е едно. Теорията на Ларсън е математическа декларация за това единство.

За повече информация относно Ларсъновата физика, свържете се с Международното дружество за Унифицирана Наука, група учени и философи, които понастоящем популяризират теорията на Ларсън. Адресът им е*: International Society of Unified Science, Frank H. Meyer, President, 1103 15th Ave., S.E., Minneapolis, MN 55414.

* Информацията е от 80-те години. Линк за сайта на Дружеството. ? Бел. прев.

Това, което физиците никога не са смятали достойно за проучване, сега се разраства с много бърз темп. Действието на разстояние, очевидно в резултат на някакъв вид умствена дейност, изглежда многократно наблюдаван ефект. Когато Ури Гелър изпълнява по телевизията, психическо огъване на метал и фиксиране на часовници, често има много деца, които се опитват да дублират „триковете“ на Ури. Понякога децата успяват. Броят на децата, които могат да причинят огъвания и счупвания на метала и други материали, само като искат да се получи огъване или счупване, се увеличава ежедневно. Както вече споменахме, Джон Тейлър, професор по математика в Kings College, съобщава в отличната си книга Суперумове за обширните тестове, провеждани в Англия, на няколко от тези надарени деца. Ако Гелеризираните деца продължават да се увеличават по брой и способности, 80-те години (на миналия век) ще видят фантазиите на телевизията като „Моят любим марсианец“, „Мечтая за Джени“ и „Омагьосан“, ставащи част от реалността.
Видео запис с демонстрация на Ури Гелър за въздействие върху метални предмети.

Джон Тейлър, професор по математика в Кралски Колеж, Лондон
Джон Тейлър, проф. по математика в Кралски Колеж, Лондон

С контролирани, повторяеми експерименти като тези, провеждани от Тейлър и от Станфордския изследователски институт в Съединените щати, започваме да имаме добри солидни данни за проучване. Постепенно се движим към положение, от което можем да започнем да създаваме наука от „магията“, защото това, което се нарича магия през вековете, сега се извършва с все по-висок темп, предимно от деца. В бъдеще дори можем да намерим тази „магия“, добавена към учебната програма на науките в университетите. Фактически, настоящите дисциплини по химия, физика и т.н. са все още в основата си „магически“ за нас, тъй като все още сме в позицията да нямаме окончателно обяснение за причинно-следствената връзка.

<< Към част 2 << >> Към част 4 >>

Превод от английски език: Кирилина Минчева

За контакти:

astroshine7.com

facebook/Astroscine7