Законът за Единството Сесия 18

лого Л/Л рисърч, материалът Ра, Законът за единството
Л/Л Рисърч лого

4 Февруари, 1981

Коментар на материала от V книга

(Въпросите и отговорите от книга V се показват с този цвят на фона.)

Джим: В началото на Сесия 18, в отговор на общо запитване от Дон относно информацията, която Ра предаваше на нашата група, Ра невинно „издаде“ Карла. Неин добър приятел ѝ предлагаше възможност да изпита последиците от LSD, които тя никога преди не беше изпитвала. Тя го използва два пъти в началото на февруари 1981 г., като програмиращо средство, в опит да постигне преживяване на единство с Твореца, но тя не желаеше Дон да знае за тези преживявания, тъй като той беше много против употребата на каквито и да било незаконни вещества по което и да е време и особено през времето, когато нашата група работи с контакта с Ра. В по-късна сесия ще бъде подсказано от Ра, че тези два опита са били нагласени от негативните същности, наблюдаващи нашата работа с тези от Ра, с надеждата, че способността на Карла да служи в контакта с Ра може да бъде възпрепятствана. В резултат на тази конкретна сесия, решимостта на тримата ни беше, че няма да има по-нататъшна употреба на незаконни вещества, докато бяхме привилегировани да работим с контакта с Ра, така че никакви пролуки в нашата „броня от светлина“, която бихме могли да премахнем, да бъдат налице и така, че контактите с Ра никога няма да бъдат свързвани с употребата на такива наркотици.

Информацията за Алистър Кроули е само-пояснителна и подчертава отново предпазливостта, която всеки търсещ трябва да има, при внимателното движение през своите енергийни центрове, по балансиран начин.

Случайно, няколко сесии по-рано, открихме, че сексуалният акт е бил от помощ за жизнените енергии на Карла, по време на състоянието на транс и би увеличил продължителността на сесията, ако беше включен в нощта, преди да се проведе сесията. Така в края на Сесия 18, когато Дон попита как бихме могли да избегнем по-нататъшни трудности в контакта, Ра потвърди помощта, която ние открихме, при осъществяването на сексуално общуване. Също така открихме, че съзнателното посвещение на акта на правене на любов в службата на другите чрез контакта с Ра, увеличи благоприятните му ефекти.

Карла: Като млада колежанка, никога не съм се срещала или не съм прекарвала времето си с някой, който е пушил марихуана или е взимал LSD или някакви други наркотици. Хората навсякъде около мен експериментираха, но никога не са ми били предлагани никакви наркотици. Беше време на децата цветя и висшите идеали, чудесно време да бъдем млади. Хипитата управляваха, но аз бях само почетно дете цвете, тъй като през онова десетилетие работих постоянно. През 1981 г. бях на 38 години. Когато един стар приятел ми предложи да ми позволи да опитам LSD, бях погъделичкана и нетърпелива да го пробвам, защото отдавна бях любопитна да видя какво правеше това много шумно рекламирано вещество на нечия глава. В случая, аз напълно се насладих на преживяванията – опитах LSD два пъти – и открих, че наистина имаше чудесно повишаване на чувството за правилност на нещата, под мекото му влияние върху мен. Оттогава чух от много хора, че моят напълно положителен опит с LSD е бил донякъде атипичен, тъй като повечето хора се сблъскват поне с малко халюцинации или напускане на консенсусната реалност, или дори с негативно преживян „пик“ или лоша халюцинация. Така че или съм имала късмет, или моят подсъзнателен ум беше по-устойчив в собствената му кожа, отколкото някои други. Бих се обзаложила по-скоро на късмета!

Излишно е да казвам, че не бях щастлива да науча, че Ра е казал безгрижно моята тайна на Дон. Ценях мнението на Дон над всичко и той не беше доволен от моя възглед за вземането на незаконни вещества. Но не съм се чувствала и не се чувствам виновна или засрамена, за удовлетворяването на моето любопитство, при толкова безопасни условия, колкото човек би могъл да ги направи. Аз също съм опитвала цигари и алкохол, и двете силно пристрастяващи вещества, но рядко пия и никога не използвам тютюн. (В готвенето, обаче, използвам много различни спиртни напитки, тъй като те предлагат такива възхитителни нотки, когато са поставени в хармонията на готвените неща.) Моето любопитство беше задоволено и аз продължих напред. Свободата да направя това, да знам какво има там навън, е ценна, според мен, ако не се злоупотребява с нея. Умереността, струва ми се, е ключът.

Имам много приятни спомени от прочитането на автобиографията на Алистър Кроули, на Дон. Той не обичаше да чете, така че често му четях. Щом влязохме в тази скандална, брилянтна човешка работа, бяхме очаровани. Кроули е чудесен писател, независимо от това, от какво неговата полярност би могло да бъде пропиляно. Любимата ми поема е перфектна плашеща детска рима, която е написал като ранно малко дете. Започва, “ В болничното легло тя лежеше, гниеше, гниеше, гниеше през нощта и гниеше през деня, гниеше, и гниеше, и гниеше..”( оригинален текст: „In her hospital bed she lay, rotting away, rotting away, rotting by night and rotting by day, rotting and rotting and rotting away..”) Сега, след като ви казах това, може би ще разберете защо този герой е израснал, ставайки … ексцентричен! Но винаги интересен.

Работейки, за да се впиша в изискванията на Дон за партньор, аз станах потребител на относителна етика, практика, която изглежда винаги предлага предизвикателство, в крайна сметка. Дон искаше да бъде целомъдрен, което стана очевидно за мен в рамките на шест месеца от нашето събиране през 1968 г.. Винаги съм казвала, че неспособността му да ми устоява през първите няколко месеца, които живеехме заедно, беше най-големият комплимент за мен, за всички времена! Опитвах се да живея целомъдрен жиот, след като бяхме разговаряли по този въпрос, за малко повече от две години, преди да стигна до заключението, че целомъдрието не е за мен. Дон също реши, че не би трябвало да се женим. Това предполагаше за мен връзка, основана на сходства в метафизичен, а не в физически смисъл. Винаги логична, аз предложих на Дон да сключим споразумение: Щях му кажа, преди да си хвана любовник и когато щях да престана да го виждам. Междувременно, нямаше нужда да го обсъждаме. Това би попречило да чуе за подобна компания от други хора. Тъй като той имаше полети през половината време, нямах никакви трудности да намеря време за любовни връзки. Любовникът ми през по-голямата част от времето, което Дон и аз прекарахме заедно, десет от шестнадесетте години, беше доверен и много обичан приятел още от гимназията. Бяхме мислили за брак преди години и след това решихме против това, но останахме близки. Той имаше идеята да идва да ме вижда веднъж месечно. Престанах да го виждам, когато той започна да иска да задълбочи отношенията ни, а аз бях целомъдрена отново, за около четири години преди Джим. Когато Джим започна да идва в групата, ние в крайна сметка се събрахме и той ми стана любовник. Всичко това се случи в добрата взаимна вяра между Доналд и мен. Той наистина беше щастлив, че имам тези взаимоотношения и те не нарушиха нашата хармония.

Но след време, след смъртта на Доналд, ми стана ясно, че връзката ми с Джим, особено интимната, сексуалната част от нея, го безпокоеше на ниво под прага на неговата осъзнатост или на моята. Съмнявам се, че някога е осъзнал или признал емоцията. Аз със сигурност никога не видях никакви следи от това, а аз съм чувствителен човек, способен да улавя нюанси на емоции. Но той сигурно е усетил тези чувства и в крайна сметка това го накара да загуби вяра в моята вярност. И това напълно неуместно съмнение беше слабостта на неговата броня от светлина, която доведе до смъртта му.

Дълги са часовете, които прекарах, за да разсъждавам по този въпрос. От една страна, ако бях напълно целомъдрена и непорочна, той никога нямаше да се съмнява в мен. Той все още щеше да е жив и с мен. Но ние нямаше да имаме контакта с Ра, който ни даде материала за Закона на Единството, защото беше смесената енергия на нас тримата, която се свърза с Ра, не аз като канал, нито някой от нас като Л/Л Рисърч или дори Л/Л Рисърч като същност. Това е ясно от простите дати: Джим дойде в Л/Л за постоянно на 23 декември 1980 г., а ние получихме първия си контакт с тези от Ра на 15 януари 1981 г., по-малко от три седмици след като Джим се премести при нас. И от първата сесия с Ра, Доналд почувства, че това е работата на неговия живот, кулминацията на всичко, през което той беше преминал от 50-те години на миналия век, и неговия подарък за света. Логиката се проваля в такива въпроси. Човек може да се съобрази напълно и честно със споразуменията, които е направил, и все пак да сгреши.

Ако човек може да премине отвъд митичната трагедия на смъртта на Доналд и повярвайте ми, човек може, едва след близо десетилетие, да започне да вижда присъщия хумор в това човешко, горделиво предположение, че може да контролира съдбата си, като прави само това, което се смята за правилно. Човек може със сигурност да се опита да бъде без грешка или грях. Гордостта ми от себе си като човек, който винаги държи на думата си, ме заслепи за подозренията, които Доналд беше имал, но си ги държеше изцяло за себе си. Неговата липса на вяра в чието и да е мнение, освен в собственото му, дори когато е напълно здравомислещо, направи по-вероятно, когато стана психично болен, той да изпита параноя. Това е перфектна трагедия.

Дон искаше винаги и само моето присъствие. Той никога не поиска нищо друго, с изключение на работата, която правихме заедно. Той дори се скъпеше за времето, в което работим по проектите му, когато беше в къщи. Вършех цялата работа за книгите, които пишехме заедно, докато той летеше. Когато беше у дома, моята работа беше да бъда в същата стая, в която той се намираше. Аз се наслаждавах да правя това. Никога не би си позволил да го изрази, но аз знаех колко отдаден е той и аз чувствах същото. Нямахме много избор в това; и двамата смятахме, че сме били предопределени да бъдем заедно, че наистина бяхме орисани от звездите. Да го обичам беше като дишането и нямаше значение как неговите потребности се сблъскваха с моите. В действителност, духовният ми съветник каза повече от веднъж, че съм виновна за идолопоклоничество. Не ме интересуваше какво трябва да бъде загубено, за да се постигне неговия комфорт. Знаех, че тези загуби включват брака, дома и децата, неща, които ценях силно и на които се надявах. Но ние бяхме „дом“ един за друг по начин, който не мога да опиша. Той ме успокояваше, а аз, него. Получих два комплимента от него, през целия ни живот заедно. Той не искаше да ме глези! Уроците бяха да разгледаме въпросите за дома, семейството и увереността на основата на това, което поделяхме, на чувствителността, която беше обща и за двама ни. Аз ги прегърнах. Той си струваше, каквото и да беше цената му. Гледам назад и знам, че не бих променила нищо. Всичките ни избори бяха направени така, както бихме могли да ги направим.

Това е пъзелът, в който живеем, в световната драма, концепцията за сапунeна опера, консенсусна реалност на нашето ежедневие. Карла и Дон работиха перфектно, както и Джим и Карла, и Дон и Джим, които се обичаха един друг като семейство, от първата среща. Тези взаимоотношения бяха силни и истински. Нищо не можеше да застане между нас, освен съмнението. Никога не ми хрумна, че Доналд би могъл да обърка моята привързаност към Джим за някаква промяна в не-брачната версия на Дон и моята, за това да си женен – и бяхме наистина женени, духом. Можете да си представите моето злощастие, когато един от приятелите му ми каза, дълго след погребението, че Дон си мислел, че съм го разлюбила. Бях слисана, напълно неосъзната за тези съмнения, така че никога не ми беше хрумнало да го успокоя. Как ми се иска да беше станало! Но аз бях опечалена, защото човекът, когото познавах, беше изчезнал, и това, което зае мястото му, беше човек, който имаше много сериозна нужда от помощ. И бях ядосана, че той не би потърсил помощ или последвал някакви медицински предложения. Той беше моят свят и без него чувствах, че не съществувам. Мисля, че повечето ми скърби бяха приключени преди смъртта му, през тези сюрреалистични месеци, когато беше толкова болен, и нищо, което направех, за да помогна, не беше от полза. Изминаха няколко години, след като той умря, за мен, за да дойда отново на себе си. Това, което сега направих, е дар заради милостта на Твореца и беше страхотно подпомогнато от чувствителното отношение на Джим към мен през дългите години на ограничения, с изтощителни епизоди на артрит и други проблеми през десетилетието след смъртта на Дон и по време на моя период на рехабилитация през 1992 г.. През първите шест години след смъртта на Дон, аз усилено чувствах, че трябва да се самоубия, защото „причиних“ смъртта му, по невнимание, но със сигурност. Това беше най-дългата ми разходка в пустинята, до настоящия момент. Бях се примирила, че ще имам тази основна умствена настройка за остатъка от живота си и не бях наясно, че времето е започнало лечебната си работа, докато не попаднах на нещо, което бях написала и забравила. Прочетох го отново и си помислих: „Знаеш ли, харесвам този човек“. Шест години в пустинята! Много бяха моментите, в които бях изкушена да оставя вярата си, но не можех, не бих направила това. Така че оцелях и чаках божията милост. Урокът тук е просто, че чакането довежда всички неща до едно. Търпението не може да бъде надценено в духовното пътешествие.

Този свят остава за мен море от объркване. Знаейки добре колко съм грешила, в това, което съм направила и онова, което съм оставила несвършено, и знаейки колко малко разбирам, съм доволна да остана в ръцете на съдбата. Едно от моите желания при публикуването на този личен материал е да изложа, с пълна липса на скромност или страх, човешката природа на нас тримата. Ние не бяхме „достойни“ за контакта с Ра, в смисъл, че сме съвършени хора. Бяхме трима поклонници, които намираха утеха един в друг и искаха честно и дълбоко, да служат на светлината. Материалът е напълно отделно от това кой от нас какъв е бил или е, и не трябва да бъдем бъркани с Ра, като имащи някакво специално достойнство. Това просто не е така.

ОК ли е относителната етика? Аз все още вярвам, че е и че поддържането на внимателно сключени споразумения, е истинският ключ за хармоничното съществуване и ясни взаимоотношения. Но това е просто най-доброто, което можем да направим. Това не я прави перфектна. Освен това не може да се очаква, че вселената ще ни благослови с перфектен мир, само защото поддържаме нашите споразумения. Ние всички сме заслепени от самия живот и продължаваме само в заслепение, вяра и хумор, в лицето на всичко. Има изкуство в сътрудничеството със съдбата. И мога да кажа: Благодарна съм на Джеймс Алън Маккарти за това същото, хубаво чувство за хумор и за това, че три години след смъртта на Дон, реши с мен да се захванем с нашето приятелство и да създадем брак между нас. Той беше най-неподходящият за това, както казах, и неговата доблестна утеха и учтивост,в приспособяването му към тази роля, беше и продължава да бъде забележително за мен. Наистина той беше добър спътник през многото води.

Едно нещо е сигурно: в истинската любов, от типа, орисан от звездите, има невероятна сладост, но и безмерна болка. Дон беше труден човек за любов. Необщителен в обичайния смисъл, той никога не каза какво иска от мен, а просто чакаше да се досетя правилно. Нямах нищо против и още се радвам на всяка болка, през която преминах, за да бъда онова, от което той се нуждаеше да бъда, което беше по същество без сексуалност или обичайната увереност от думи, но все пак много близка. В плътността, от която идвахме, вече бяхме едно, каза Ра. Така че имаше крайно удовлетворение от това да бъда с Дон, имащо общо много повече с вечността, отколкото някое определено време или пространство. Това, което Джим и аз имаме, е отдадената любов на стари приятели и любовници, които имат земен път заедно. Нашето време заедно е детска игра след Дон, доколкото съм способна да се справя с това, което се случи с нас. Джим ще общува, докато не намерим всяко малко парченце недоразумение и затова прекарваме лесно това времето и когато имаме катализатор заедно, бързо се отработва. Джим никога не е имал тази върховна романтика и в крайна сметка я пропусна. Но това, което имаме, е толкова добро за нас, че намерихме значително щастие един с друг и добрата работа, която имаме между нас.

Смятаме, че все още работим за и с Дон, като държим вратите на Л/Л отворени и нашите сърца също така, и живеейки предания живот, който научихме от ученията на Конфедерацията. Тези учения са в едно с универсалната мъдрост, както и с моето християнско наследство и трябва да се правят просто като се живее в любов. Това е толкова просто учение, че се изплъзва на много хора. Но това съсредоточаване върху Любовта е достъпът на човек до истината, а желанието да държиш сърцето отворено, което може да наречем вяра, е енергията, която ни донася всичко, което е било предназначено за нас – уроци за учене и служба за предлагане.

И преди всичко можем да приемем, веднъж и завинаги, че сме само прах, освен ако не живеем в Любов. Това помага на човек да се справя със скърбите, които неизбежно посещават нашия живот. Не сме предназначени да имаме контрол или съвършенство или нещо конкретно, а да сме само онези, които продължават да обичат, през каквото и объркване да има. Постоянното запазване на вярата, независимо от илюзията, е ключът към много благословии.

18.0  Ра: Аз съм Ра. Поздравявам ви в любовта и светлината на Безкрайния Създател. Ние комуникираме сега.

18.1  Питащ: Мислех си миналата нощ, че ако бях на мястото на Ра по това време, първото изкривяване на Закона за Единството би могло да ме накара да смесвам някои грешни данни с истинската информация, която предавам на тази група. Правите ли това?

Ра: Аз съм Ра. Ние не правим това умишлено. Все пак, ще има объркване. Грешките, които се случиха, настъпиха поради случайното изменение във вибрационния комплекс на този инструмент поради поглъщането от негова страна на химическо вещество. Не е наше намерение, в този конкретен проект да създаваме грешна информация, а да изразим в ограничената атмосфера на вашата езикова система, усещането за безкрайната мистерия на единственото творение, в неговото безкрайно и интелигентно единство.

18.2  Питащ: Можете ли да ми кажете какво е химическото вещество, което е било погълнато? Лош контакт ли причинява?

Ра: Аз съм Ра. Това не е ясно запитване. Може ли да перифразирате?

18.3  Питащ: Току-що заявихте, че имате някои проблеми с инструмента, поради поглъщането от инструмента на някакво химическо вещество. Можете ли да ми кажете какво е било веществото?

Ра: Аз съм Ра. Субстанцията, за която говорим, е наричана вибрационен звуков комплекс LSD. Тя не дава лош контакт, ако се използва заедно с контакта. Трудността при това конкретно вещество е, че има, така да кажем, много драматичен спад на ефекта от това вещество. Във всеки случай този инструмент започва сесията с изкривяването към екстремна жизнена енергия, която произвежда това вещество. Тази същност обаче, по време на сесията, беше в точката, в която това вещество вече не беше достатъчно силно, за да разшири способностите на същността да изявява жизнената енергия. По този начин, първо феноменът на, така да кажем, неравномерния контакт и след това, тъй като инструментът отново разчита на собствените си вибрационни комплекси от жизнена енергия, жизнената енергия в този случай бивайки много ниска, стана необходимо да се прекъсне внезапно комуникацията за да се запази и подхрани инструмента. Това конкретно химическо вещество е едновременно полезно и безполезно при тези контакти заради дадените причини.

18.4  Питащ: Има ли някакви храни, които са полезни или вредни, които инструментът би могъл да яде?

Ра: Аз съм Ра. Този инструмент има изкривяване на телесния комплекс спрямо лошо здраве в посоката на изкривяване, коригирано най-добре чрез поглъщане на храните от вашите зърна и зеленчуци, както ги наричате. Това обаче е изключително маловажно, когато се разглежда като помощ с равнопоставеност на други помощи, като отношението, което този инструмент има в изобилие. То обаче подпомага жизнените енергии на този инструмент, с по-малко изкривяване към лошо здраве, да поглъща хранителните продукти по гореописания начин, като понякога поглъща това, което наричате месо, поради необходимостта на инструмента да намали изкривяването към ниска жизнена енергия.

18.5  Питащ: Благодаря ви. Имам въпрос тук от Джим, който ще прочета гласно: „Много от мистичните традиции за търсене на Земята, поддържат вярата, че индивидуалния аз трябва да бъде изтрит или заличен и материалния свят трябва да бъде игнориран, за да достигне същността „нирвана”, както е наричана или просветление. Каква е правилната роля на индивидуалния аз и неговите светски дейности, в подпомагането на същността да израства повече в Закона за Единството?”

Ра: Аз съм Ра. Правилната роля на същността е в тази плътност да преживее всички желани неща, да анализира, да разбере и да приеме тези преживявания, дестилирайки от тях любовта/светлината в тях. Нищо не трябва да бъде преодоляно. Това, което не е необходимо, отпада.

Ориентацията се развива поради анализиране на желанията. Тези желания стават все по изкривени по посока съзнателно прилагане на любовта/светлината, докато същността се снабдява с дестилиран опит. Ние сме открили, че е неуместно, когато е крайно, да се окуражава превъзмогването на каквито и да е желания, освен да се подсказва въображение, вместо изпълняване във физическия план, както го наричате, на тези желания, които не са в съответствие със Закона на Единството; така запазвайки първичното изкривяване на свободната воля.

Причината да не е мъдро превъзмогването е, че превъзмогването е небалансирано действие, създаващо затруднения в балансирането на време/пространствения континуум. Превъзмогването така създава по-нататъшна среда за задържане върху това, което привидно е било овладяно.

Всички неща са приемливи в правилното време, за всяка същност, а в изживяването, в разбирането, в приемането и после в споделянето с други азове, подходящото описание ще бъде отместване от изкривявания от един вид, към изкривявания от друг вид, които може да са по-съзвучни със Закона на Единството.

Ако можем така да кажем, да се игнорира или превъзмогне което и да е желание, е съкратена процедура. Вместо това, то трябва да бъде разбрано и прието. Това изисква търпение и опит, които могат да бъдат анализирани внимателно, със състрадание към себе си и другите-азове.

18.6  Питащ: По същество бих казал,че да се престъпва свободната воля на друг аз или друга същност, би било основното нещо, което никога не трябва да се прави под Закона на Единството. Можете ли да изложите каквото и да е друго нарушение на Закона на Единството, освен това основно правило?

Ра: Аз съм Ра. Докато човек действа от първичното изкривяване на свободната воля, той действа към разбирането на фокусните точки на интелигентната енергия, която е създала умовете или пътищата на специфичния ум/тяло/дух комплекс в неговата среда, както тази, която бихте нарекли природна, така и тази, която бихте нарекли направена от човек. Така че, изкривяванията, които би следвало да се избягват, са тези, които не се съобразяват с изкривяванията на фокуса на енергията на любовта /светлината или ако можем така да кажем, Логосът на тази конкретна сфера или плътност. Това включва липсата на разбиране на нуждите на природната среда, нуждите на ум/тяло/комплексите на другите-азове. Те са много, заради различните изкривявания на създадените от човека комплекси, в които интелигентността и осъзнатостта на същностите за самите тях, са избрали начин за използване на наличните енергии.

Така това, което би било неправилно изкривяване за една същност, е правилно за друга. Можем да предложим опит  да се осъзнае другия- аз както себе си и да се извърши това действие, което е нужно на другия-аз, разбирайки от позицията на интелигентността и осъзнатостта на другия-аз. В много случаи това не означава прекъсване на изкривяването на свободната воля в изкривяване или фрагментиране, наречено нарушение. Все пак, деликатна материя е да си в служба и състраданието, чувствителността и способността за съпричастност са полезни в избягването на изкривявания на създадената от човека интелигентност и осъзнатост.

Районът или арената, наречена обществен комплекс, е арена, в която няма особени потребности от грижа, защото е прерогатив/чест/задължение на тези в конкретната планетарна сфера, да действат в съответствие със свободната си воля за опит за помощ на социалния комплекс.

Така че, имате две прости директиви: осъзнатост на интелигентната енергия, изразена в природата, осъзнатост на интелигентната енергия, изразена в аза, която трябва да бъде споделена, когато това изглежда уместно, от същността със социалния комплекс и вие имате един безкрайно фин и вариращ набор от изкривявания, за който може да бъдете осъзнати; който е изкривяванията по отношение на аза и другите азове, не касаещи свободната воля, а засягащи хармоничните връзки и службата на другите, както за други-азове би било най-ползотворно.

18.7  Питащ: Докато една същност в тази плътност израства от детството, тя става осъзната за собствените си отговорности. Има ли възраст, под която същността не е отговорна за своите действия или е отговорна от времето на раждането си?

Ра: Аз съм Ра. Същност, преродена в Земния план става осъзната за себе си в различни точки от нейния прогрес през време/пространство континуума. Това може да е средно, така да се каже или приблизително петнайсет от вашите месеци. Някои същности стават осъзнати за себе си в период, по-близо до момента на прераждането, някои в по-нататъшен период от това събитие. Във всички случаи, отговорността след това става със задна дата от този момент назад в континуума, така че изкривяванията трябва да бъдат разбрани от същността и разрешени, докато същността се учи.

18.8  Питащ: Тогава една същност, да кажем на възраст от четири години, би била напълно отговорна за каквито и да е действия, които са били против или нехармонични със Закона за Единството. Правилно ли е това?

Ра: Аз съм Ра. Това е правилно. Може да се отбележи, че е било уредено от структурите на вашия социален комплекс, така че новите същности в прераждането да са подсигурявани с водачи от физически ум/тяло/дух комплекс, така че да са способни да учат бързо кое е в съзвучие със Закона за Единството.

18.9  Питащ: Кои са тези водачи?

Ра: Аз съм Ра. Тези водачи са това, което наричате родители, учители и приятели.

18.10  Питащ: Разбирам. Същността, наречена Алистър Кроули написа „Прави каквото щеш е целият закон.” Той очевидно е имал до някаква степен разбиране за Закона на Единството. Къде е тази същност сега?

Ра: Аз съм Ра. Тази същност е във вашите вътрешни планове. Тази същност е в оздравителен процес.

18.11  Питащ: Да не би тази същност тогава, макар интелектуално да е разбирала Закона за Единството, да го е използвала неправомерно и затова да трябва сега да премине през оздравителен процес?

Ра: Аз съм Ра. Тази същност стана, ако може да ползваме този звуков вибрационен комплекс, свръх стимулирана с истинската природа на нещата. Тази свръх стимулация се изрази в поведение извън съзнателния контрол на същността. Същността тогава, в много опити да мине през процес на балансиране, както описаме различните енергийни центрове, започвайки с червения лъч и движейки се нагоре, стана свръх впечатлена или впримчена в този процес и стана отчуждена от другите-азове. Тази същност беше позитивна. Все пак, нейното пътуване беше трудно, заради неспособността да използва, синтетизира и хармонизира разбиранията на желанията на аза, така че да може да ги споделя, в пълно състрадание с другите-азове. Така, тази същност стана много болна, както можете да го наречете, по отношение на духовния комплекс и е необходимо за тези с такъв вид изкривяване към вътрешна болка, да бъдат подхранвани във вътрешните планове докато същността е способна да вижда изживяванията отново в отсъствие на изкривявания към болка.

18.12  Питащ: Вие заявихте вчера, че прошката е изкоренител на карма. Предполагам, че балансираната прошка, за пълно изкореняване на кармата, би изисквала прошка не само към другите, но и към себе си. Прав ли съм?

Ра: Аз съм Ра. Прав сте. Ще разгърнем накратко това разбиране, за да изясним.

Прошката към другите е прошка към себе си. Разбирането за това изисква пълна прошка на съзнателно ниво, на себе си и другия-аз, защото те са едно. Пълната прошка следователно е невъзможна, без включване на себе си.

18.13  Питащ: Благодаря ви. Най-важната точка в моя начин на мислене.

Вие споменахте, че има голям брой Конфедерации. Всички ли служат на Безкрайния Творец основно по същия начин или някои специализират в някакъв специфичен тип служба?

Ра: Аз съм Ра. Всички служат на Единствения Творец. Няма нищо друго, на което да се служи, защото Творецът е всичко, което съществува. Невъзможно е да не се служи на Твореца. Има просто различни изкривявания на тази служба.

Както в Конфедерацията, която работи с вашите хора, всяка Конфедерация е група от специализирани индивидуални комплекси от социална памет, всяка от които прави това, което тя изразява, за да доведе до проявление.

18.14  Питащ: Можете ли да ми кажете как Яхве е комуникирал със Земните хора?

Ра: Аз съм Ра. Това е донякъде сложен въпрос.

Първата комуникация беше, както вие бихте я нарекли, генетична. Втората комуникация беше ходене сред вашите хора, за да се произведат генетични промени в съзнанието. Третата беше серия от диалози, с избрани канали.

18.15  Питащ: Можете ли да ми кажете какви са били тези генетични промени и как са били предизвикани?

Ра: Аз съм Ра. Някои от тези генетични промени бяха във форма, подобна на това, което наричате клониращ процес. Така същностите се прераждаха в образа на същности като Яхве. Вторите бяха контакт от естеството, което познавате като сексуално, променяйки ум/тяло/дух комплексите чрез естествени средства, от характера на възпроизвеждане, разработено от интелигентната енергия на вашия физически комплекс.

18.16  Питащ: Можете ли да ми кажете какво конкретно са правили в този случай?

Ра: Аз съм Ра. Отговорихме на този въпрос. Моля, перифразирайте за по по-нататъшна информация.

18.17  Питащ: Можете ли да ми кажете разликата между … сексуалното програмиране, така да се каже, преди намесата на Яхве и след намесата?

Ра: Аз съм Ра. Това е въпрос, на който можем да отговорим само заявявайки, че намесата чрез генетични средства е една и съща, без значение какъв е източника на тази промяна.

18.18  Питащ: Можете ли да ми кажете подбудата на Яхве за правенето на генетични сексуални промени?

Ра: Аз съм Ра. Целта, преди седем пет о о о [75 000] години, както вие мерите времето, промените, следващи това време, бяха само с една цел: тази да изразят в ум/тяло комплекса тези характеристики, които биха довели до по-нататъшно бързо развитие на духовния комплекс.

18.19  Питащ: Как тези характеристики са довели до повече духовно развитие?

Ра: Аз съм Ра. Характеристиките, които бяха окуражени, включваха чувствителност на всички физически сетива, за изостряне на изживяванията и подсилване на умствения комплекс, за да допринесе за способността за анализ на тези изживявания.

18.20  Питащ: Кога е действал Яхве, за да извърши генетичните промени?

Ра: Аз съм Ра. Групата на Яхве работеше с тези от планетата, която вие наричате Марс преди седем пет, седемдесет и пет хиляди [75 000 години] в това, което вие наричате клониращ процес. Има разлики, но те са в бъдещето на вашия времево/пространствен континуум и не можем да нарушим свободната воля или Закона на Объркването.

Времето преди две шест о о [2 600] години приблизително, беше втория път – коригираме се – три шест о о [3 600] приблизително, времето на опити от тези от групата на Орион, по време на този културен комплекс; това беше серия от срещи, в които тези, наричани Анак[1], бяха импрегнирани с ново генетично програмиране, чрез средства от вашия физически комплекс така, че организмите да бъдат по-големи и силни.

18.21  Питащ: Защо са искали по-големи и по-силни организми?

Ра: Тези от Яхве се опитваха да създадат разбиране за Закона на Единството, чрез създаване на ум/тяло комплекси, способни да проумяват Закона на Единството. Експериментът беше определен като провал от гледна точка на желаните изкривявания, заради факта, че вместо да асимилират Закона на Единството, беше голямо изкушение да се счита така наречения социален комплекс или субкомплекс като елит или различен и по-добър от други-азове, а това е една от техниките на службата към себе си..

18.22  Питащ: Тогава групата на Орион … не съм съвсем сигурен, че разбирам това. Да не би да имате предвид, че групата на Орион е произвела този по-голям телесен комплекс, за да създаде елит, така че Закона на Единството да може да бъде прилаган в така наречения негативен смисъл?

Ра: Аз съм Ра. Това е неправилно. Същностите на Яхве бяха отговорни за тази процедура, в изолирани случаи като експерименти, в борбата с групата на Орион.

Все пак, групата на Орион беше способна да използва това изкривяване на ум/тяло комплексите, за да насади мисли за елит, вместо за концентриране върху учене/преподаване на единство.

18.23  Питащ: Беше ли тогава Яхве от Конфедерацията?

Ра: Аз съм Ра. Яхве беше от Конфедерацията, но сгреши в опитите да помогне.

18.24  Питащ: Тогава комуникациите на Яхве не са помогнали или не са създали каквото е искал Яхве да създаде за тях. Правилно ли е това?

Ра: Аз съм Ра. Резултатите от това взаимодействие бяха доста смесени. Там, където същностите бяха с вибрационен сбор от характеристики, които прегръщат единството, манипулациите на Яхве бяха много полезни. Там, където същностите със свободна воля избраха по-малко позитивно ориентирана конфигурация на сбора от общия вибрационен комплекс, тези от групата на Орион бяха способни за пръв път да направят сериозно нахлуване в съзнанието на планетарния комплекс.

18.25  Питащ: Можете ли да ми кажете конкретно какво позволи най-сериозното от тези нашествия да бъде сторено от групата Орион?

Ра: Аз съм Ра. Това ще бъде последният пълен въпрос.

Конкретно тези, които бяха силни, интелигентни и т. н., бяха изкушени да се чувстват различни от тези, които бяха по-малко интелигентни и по-малко силни. Това е изкривена представа за единство с другите-азове. Това позволи на групата Орион да формира концепцията за свещена война, както вие можете да я наречете. Това е сериозно изкривено възприятие. Имаше много от тези войни с разрушителна природа.

18.26  Питащ: Много ви благодаря. Смятам, че това е един много важен момент в разбирането на общите механизми на функциониране на Закона на Единството. Ще бъде полезен. Както сигурно знаете, аз трябва да работя през следващите три дни, затова вероятно ще имаме още една сесия тази вечер, ако смятате, че това е възможно. А следващата сесия след това, не би могло да има, преди да минат четири дни от сега. Смятате ли, че ооще една сесия тази вечер е възможна?

Ра: Аз съм Ра. Този инструмент е до известна степен слаб. Това е изкривяване, причинено от липса на жизнена енергия. Така че, подхранване на инструмента чрез физическо балансиране, ще позволи друга сесия. Разбирате ли?

18.27  Питащ: Не напълно. Какво конкретно ще трябва да правим за физическо балансиране?

Ра: Аз съм Ра. Едно: да се внимава за храните. Две: да се манипулира физическия комплекс, за да се облекчи изкривяването към болка на физическия комплекс. Три: насърчавайте определено количество от това, което бихте нарекли вашето упражнение. Последното предписание: да обърнете специално внимание при подравняването на тази втора сесия, така че същността да получи възможно най-голяма помощ от различните символи. Препоръчваме ви да проверявате тези символи внимателно. Тази същност е малко изместена от правилната конфигурация. Не е важно в този момент. По-важно е, когато се планира втора сесия.

Аз съм Ра. Оставям ви в любовта и светлината на Единствения Безкраен Създател. Вървете напред, радвайте се в силата и мира на Единния Безкраен Създател. Адонай.

[1] Анак (Еврейски: עֲנָק‎, транслит. енох, лит. ‘Гигант’) е фигура в еврейската Библия. Неговите потомци са споменати в разказите за завладяването на Ханаан от израилтяните. Според Книгата на Числата, Анак е бил предшественик на Анакимите.Библията ги описва като много високи потомци на Нефилимите. В текста се посочва, че Анакимите са Рефаити, а Анак е син на Арба. Етимологически, עֲנָק означава „врат“, което означава, че „синовете на Анак“ са „мъже с дълги вратове“. Източник: Уикипедия

<<Законът за Единството Сесия 17<< >>Законът за Единството Сесия 19>>

Превод от английски език: Кирилина Минчева

За контакти:

astroshine7.com

facebook/Astroscine7

(Visited 1 times, 1 visits today)

Свързани статии

Be the first to comment

Вашият коментар